"Миналата година стъпих в Пещера - купих едноименния хотел, ресторант, кафенета, салони за красота, а сега вече започвам реализацията на планове за развитие на екотуризма в района. Всичко това е възможно благодарение на експедитивността и подкрепата на общинската администрация." Това казва бизнесменът Людмил Лилов - един от хората, които овреме са разбрали, че Пещера е истински малък български тигър.

Лилов се опитва да изгради в Пещера базата за туристическия си бизнес. Фирмата му "Родопи турс" инвестира в хотела, учредил е клуб "Пътешественик", участва в градежа на бизнес-център и Българо-френска асоциация за преквалификация на кадри за туризма, обучава сервитьори.

Примерът с Лилов е показателен. Днес Пещера е една от малкото български общини, в които безработицата и безпаричието не са водеща тема. Тя се сравнява със Севлиево не само заради бързо действащата общинска администрация, но и заради един друг ясен факт -



общината случи на инвеститори



Заради тях днес в Пещера има повече работни места, от колкото е трудоспособното население на общината, а средната работна заплата е над 500 лв.

Първото, което човек трябва да научи от Пещера е, че един работещ бизнес не бива да се съсипва.



Пример 1

От едно време Пещера е град на обувната промишленост. В средата на 90-те големият обувен завод на града "Стара река" се задъхва под конкуренцията на евтините турски и китайски чепици. На улицата остават един куп специалисти - моделиери, шивачи, специалисти по пласмента, експерти по оборудването. За да изхранят семействата си, те превръщат производството на обувки в малък семеен бизнес.

Георги Георгиев е съкратен като моделиер от обувния завод през 1994 г. Тогава прави фирма "Нубук" заедно със сина си и още трима работници. В гаража, естествено. Произвежда първите бройки, които предлага от магазин на магазин в Пловдив. После наема по-голямо помещение, купува го, наема още хора. Сега има 24 работници, които правят по 200 чифта дамски обувки на ден.

В Пещера има около 120 фирми, които правят обувки. Всяка една от тях дава хляб средно на 15 работници и произвежда дневно около 100 чифта обувки. Ясно, ще кажете вие - хората са изоставили фабриката и работят частно. Не е точно така - в същото време обувната фабрика процъфтява, след като в нея влиза италианският инвеститор Клаудио Соргато.

"Стара река" и 120-те частници не си пречат. 95 на сто от продукцията на завода е за износ. Почти толкова от продукцията на дребните частни фирми е за нашия пазар. 920-те служители на италианеца правят на ден 4000 чифта мъжки и дамски обувки, а останалите частниците правят толкова, но предимно дамски.



Пример 2

През 1996 г. едни момчета предизвикват недоволството на пещерци, като купуват порутената бивша градска баня и правят там нещо като винпром. Няколко години по-късно бизнесът толкова се развива, че бизнесмените от бившата баня купуват истинския "Винпром Пещера". Днес няма българин, който не е гледал поне рекламите на продуктите, които бълва това изцяло частно дружество с централа в Пловдив - ракиите "Пещерска Гроздова", "Пещерска Мускатова", мастика "Пещера", водките "Флирт" и "Аляска", джин SIXth SENSE, уиски BLACK RAM, вината от серията "Бакхус".

Във винпрома работят сравнително по-малко хора - вероятно стотина, но с доста по-добри заплати от обувния бизнес. Освен заплати, в края на всеки месец работниците получават отделна сума за допълнително "стимулиране".

От винпрома са доволни и местните лозари, тъй като компанията е най-големият изкупвач на грозде в страната с над 30 хил. тона закупена суровина. Важна подробност - "Винпром Пещера" авансово финансира всички обработки по лозята, а изкупните цени са твърди.



Пример 3

"Биовет" е едно от предприятията, които дърпаха напред Пещера и преди 1989 г. То не се ликвидира, въпреки че бе последното от големите фирми в общината, които бяха приватизирани. От 37 г. "Биовет" произвежда лекарства, субстанции за лекарства, ветеринарномедицински препарати. 85 на сто от продукцията е за европейския пазар - Италия, Испания, Англия, страните от Бенелюкс, както и за Русия, Южна Корея, Южна Африка.



И това не е всичко. Голямото общинско предприятие "Чико", което 50 години храни Пещера днес е приватизирано - всяка една от основните дейности е дадена на различен инвеститор. И сега има отделна фабрика за капачки за буркани "Омния", отделен цех за камини, отделно производство за фургони и друго - за четки. Всички те работят на пълни обороти.

Затова в общината има повече работни места, отколкото е трудоспособното население. В Пещера живеят около 21 000 души, от които 11 хил. са икономически активни. Голяма част от работниците, които си изкарват прехраната в града, пътуват всеки ден от Брацигово, Батак, Кричим, че дори и от Пазарджик. В Пещера има безработица от около 8 на сто, но тя се дължи на постоянно нарастващото ромско население в града. Само през 2002 г. в Пещера се заселиха към 400 роми и така техният брой надмина 8000. Едно от обяснението за масовия прилив на роми е ритмичността, с която общината плаща майчинства и социални помощи. Данните от местното Бюро по труда показват, че 65 на сто от безработните в Пещера нямат абсолютно никаква квалификация, а 40 на сто от тях нямат основно образование. През 2003 г. в Бюрото по труда са обявени 934 работни места - достатъчни, за да ликвидират напълно безработицата.

Освен с растежа на ромското население, Пещера е интересна и с това, че на една малка територия мирно съжителстват десетина етноса - българи, турци, арменци, евреи, гърци. Най-интересната общност в града е тази на армъните. Тези християни, които говорят влашки, са преселници от Северна Гърция в началото на 20-те години на миналия век. В Пещера армъните са около 1000 души, открай време имат добър поминък, а отскоро вече си имат и собствен параклис - "Св.Св. Петър и Павел". Дарение за този храм направил и



кметът на Пещера Георги Петърнейчев



Безспорно Пещера е такава каквато е, благодарение и на фигурата на кмета. Догодина Петърнейчев ще отбележи 10-ата годишнина, откакто е начело на общината. През 1995 г. той спечели мандат за БСП, но при следващите два избора - през 1999 г. и 2003 г. бе избран като независим. Петърнейчев е известен в няколко свои качества. Той е един от най-добрите български автомобилисти преди 1989 г. Завършил е спортната академия в София и през 1985 г. става заслужил майстор на спорта.

По това време се захваща с бизнес. Преди 1989 г. е бил и монтьор, и началник-сервиз, и шеф на ДАП-а в Пещера, а след промените прави успешна фирма за превози - "Дафко транс". Става дори председател на Съюза на частните превозвачи в България. Има си хотел в "Св. Константин" - курортната зона на север от язовир "Батак".

Кметът действа с размах, решава казуси бързо и категорично. Сега се е амбицирал да направи от старата казарма в града колеж. Ирландски. Поделение на "Грифни колеж". Иска да покрие моста в центъра на града. Довършва компютризацията на училищата. Строи. Бюджетът на Пещера за строителство е колкото този на Пазарджик. Само за газификацията са вложени 4 млн. долара. И сега няма общинска сграда - болница, училище, детски градини и т.н. или голямо предприятие, което да не е на газ. Общината е залята с молби за газифициране на жилищни сгради.

За своето кметуване Петърнейчев успя да не се скара с нито един от бизнесмените в града. "Ако не сме помогнали на някого, то на никого не сме пречили", обяснява тайната кметът.

По същата схема кметът действа и с местните политици. Той работи с 21 общински съветници, които са представители на 10 партии. Няма предложение на Петърнейчев, което да е отхвърлено от общинския съвет.

Общината и бизнесмените бързо са разбрали, че



пари за всичко има, но за целта трябва да се пишат проекти



и да се кандидатства пред съответните европейски структури. И в Пещера пишат мощно проекти.

С пари на ПРООН са вдигнали бизнесцентъра в града. Общината кандидатства за 38 000 евро за подмяна на тръбите за детска градина. Бори се за 66 000 евро за детска площадка, храсти, дървета, водна каскада и т. н. Търси 50 000 евро за почистване на кв. "Изгрев", оформяне на велосипедни алеи, люлки, озеленяване и т.н., и още 50 000 евро - за моста над Стара река. Кандидатства и за 30 хил. евро за изграждане на сграда, в която ромите от кв. "Луковица" ще си получават пенсиите и помощите.

С две думи - щом Европа дава пари, Пещера кандидатства за тях. Наскоро 45 деца учиха 9 месеца компютри и английски с пари от фондация "Чарлз Стюарт Мот". От програма ФАР Пещера взе 47 хил. евро, за да обучи 53-ма безработни. Проектът се казваше: "Днес чираци, утре майстори." И т. н.

Сега Пещера кандидатства за пари от програма ФАР, с които да развие екотуризма. Твърде е възможно още преди екотуризмът да стане факт, в общината да се развие исторически туризъм. Винпромът, например, ежегодно финансира експедиции, които търсят най-голямото светилище на Дионисий.

Съвсем наскоро пък в съседното село Капитан Димитриево бе открит уникален комплекс от ранния неолит. От земята излизат уникални произведения от камък, кост и керамика. Миналата седмица бе разкрита култова могила. Американският посланик Пардю пристигна инкогнито в селото и археолозите му дадоха да копае. За час работа Пардю успя да намери глинена паница, правена 6000 г. пр. н. е.

Нищо чудно. За да стане Пещера малък тигър трябва и късмет. Да случиш на град, да случиш на кмет, на общинари, на инвеститори. И най-вече - на хора.