Ниагара Фолс, САЩ, Канада - София
-------------------------
"За първи път в живота си видях как една могъща река пада. Не се наемам да го опиша, макар че на два пъти бях на водопада, веднъж при слънце, втори път в дъждовно време. Ако започне някой ден всемирен потоп, то мисля, че той ще започне с бученето на Ниагарския водопад, в дъждовен есенен ден, сив, неуютен, изпълнен с напрежение поради бученето на падащата вода... Ето и сега, подир толкова много години, като пиша и споменавам бученето на водата, мисля си, че не това определение е най-важното. По-скоро би трябвало да се говори за сгромолясване на реката... Една огромна река тече, сгромолясва се в каменна пропаст и без да изгубва нищо от своята цялост, продължава да тече между бреговете си. Помня, че над водопада летяха диви патици. Тяхната поява ме накара да почувствувам сгромолясващата се река близка. Странно е, че не хората, залутани във водния дим наоколо, а дивите патици внесоха очовечаване на тази дива картина, наречена Ниагарски водопад.
Йордан Радичков, "Части от цялото"
------------
Едва ли има природна забележителност, която през последните десетилетия да е толкова експлоатирана от писатели, поети, туристически фирми, фотографи, модерни библейски учения, скъпи брачни агенции или пък търсещи реклама безумци, колкото Ниагарският водопад. При толкова употреба мнозина вече приемат това място единствено за натруфена, прозаична и дори пресилена атракция, която е плод на реклама на търгаши и в която човек не може да се размине от тълпи туристи. И ако за целия район наоколо това може да е вярно (като се имат предвид стотиците трикове за привличане на посетители), то могъществото на водопада е истинско, а не митологично.
Има много забележителности по света, които са в класациите на местата, задължителни за всеки човек, преди да си отиде от света. Но пропадането на река Ниагара е едно от малкото неща, които трябва още и да се усетят. Едва ли може да има по-силно физическо изживяване от плаването с корабче само на няколко метра от място, където от огромна височина непрекъснато се сгромолясват тонове вода.
Едв атогава човек разбира, че Ниагарският водопад е приказка, която може
да се разказва дори след края на света,
защото изглежда започнала преди сътворението.
Река Ниагара извира от езерото Ери, което е част от системата на големите Американски езера (самото езеро Ери е огромно и е разположено на цели 25 700 квадратни метри) и се влива в езерото Онтарио. Реката е дълга 54 км и има много прагове в средното си течение. На един от тях именно е Ниагарският водопад. Т.нар Кози остров, който е разположен в Канада и САЩ, разделя реката и това образува водопада. Едната страна с широчина близо 800 метра и височина 48 метра се намира в Канада, а другата част на водопада - с широчина 300 метра и височина от 51 метра, е в САЩ. Предполага се, че името на водопада идва от индианската дума "ниакаре" - голям шум.
Всъщност водопадът е цяла мрежа от падове като най-известният е Подковата (получил името си от формата, която има). Но така или иначе обаче всички говорят за един водопад - Ниагарския, а за целия район около него като за "страната на дъгата".
На открития през 1678 г. водопад има и водноелектрическа централа. Сигурно мнозина си спомнят миналия август, когато САЩ и Канада бяха изправени "на нокти" едновременно, след като за няколко часа огромни пространства и от двете държави нямаха ток. Тогава се оказа, че претоварване на елмрежата на каскадата Ниагара-Мохоук и вероятно улучила електроцентралата светкавица са довели до инцидента. Но икономическото значение на мястото е друга тема.
Всъщност
този водопад изобщо не е най-големият в света
- нито е най-широк, нито е най-висок. По-големи от него са Анхея в Южна Америка с височина от 1054 м, Кукенан - 610 м, Виктория (на границата между Замбия и Зимбабве) - 120 м. Най-широкият пък е Игуасу (разположен между Бразилия и Аржентина). Той се разпростира на цели 2700 м и има височина от 72 м.
Ниагара не е дори най-големият в самата Северна Америка - водите на Йоселит падат от 739 м, на Рибон - от 484 м, на Йелостоун - от 93 м. Но пък Ниагарският водопад продължава да е най-посещаваният и най-атрактивният за милиони по света. Той представлява страхотна гледка и от канадска, и от американска територия. И двете държави са се постарали да направят всичко необходимо за рекламата и за привличането на туристи. Построени са всякакви атракции, стотици хотели, напечатани са милиарди брошури. Допълнителното туристическо предимство на това място е обстоятелството, че в радиус от 500 мили около него се намират градове като Ню Йорк, Вашингтон, Чикаго, Синсинати, Бостон, Кливлънд, Детройт, Индианополис, Торонто, Монреал. Милиони жители и гости на тези градове са посетителите на Ниагарския водопад.
В околовръст може има всичко необходимо за претенциозния турист. Построено е специално международно летище, има театри, аквариуми, спектакли с делфини, ски центрове, градини с цветя, паркове, музеи, ресторанти с всевъзможни кухни и какво ли още не. Изобщо да не отваряме дума за хилядите магазинчета, откъде може да се купи всякакъв артикул с надпис "Ниагарски водопад". Туристическите агенции са изчислили, че ако човек иска да обиколи, разгледа и да се налюбува на всичко, му е нужна минимум седмица.
Няколко моста пък свързват Канада и САЩ, основният сред тях е Рейнбоу. И от двете страни на този мост има малки градчета. И двете носят едно и също име - Ниагара Фолс. На канадска територия е левият бряг на река Ниагара, намираща се в провинция Онтарио. От американска страна е дясната част на реката, тя е близо до град Бъфало, щата Ню Йорк.
Тук е важно да се знае, че визата за Щатите не важи за Канада, както и обратното. И изобщо не е толкова лесно да се отиде на двата бряга на реката и от двете страни на водопада. Просто и от двете държави трябва да се вземе специално разрешение.
В крайна сметка обаче това, което наистина си заслужава да се направи, веднъж стигнали до там, е
да влезете навътре във водопада с корабче
Преди качване задължително се раздават сини тънки найлонови дъждобрани, които трябва да предпазят от пръските (в крайна сметка никой не си тръгва сух). Те влизат в цената на билетчето, а после всеки си ги запазва за спомен. С приближаването на корабчето до самия пад, се увеличава бученето. За да дойде един момент, в който човек вече не вижда и не чува нищо. Точно тогава идва и усещането, че сигурно така би изглеждал и звучал краят на света. Както и разбирането, че в този момент природата поставя човека на мястото му - малък и беззащитен пред стихията.
С жълти дъждобрани, по пътеки, стълби и асансьори минават тези, които искат да се разходят в близост до водопада. Изключителна атракция през лятото представлява и падът на водата през нощта, когато той е осветяван от 20 разноцветни прожектори, подобно на търновския Царевец. Атракцията започва и завършва с по 15 минути осветяване само с бяла светлина. Прожекторите имат мощност колкото 4 млрд.свещи.
В крайна сметка Ниагарският водапад е нещо, което трябва да се види и усети отблизо. Дори и само за няколкото минути (обикновено 15-ина), в които си с корабчето в непосредствена близост до водата. Минути безвремие, които обаче остават за цял живот.
-----------
"Ниагара! Дай боже всекиму да изпита такива блажени чувствования, каквито аз изпитах, като наближавахме Ниагарския водопад, а още повече, когато блесна с всичкото си величие пред очите ми това чудо на природата!... Ниагара, която е възбуждала въображението ми от детинство и за която само съм облажавал щастливците, като не съм допускал и мисъл, че ще я видя някой път. Ниагара - чудната игра на природата, която привлича хиляди европейци в Новия свят, ето я пред мене!... Някои пристигнали по-рано, връщат се вече. Щастливци! Те са видели вече Ниагара! И онази осемдесетгодишна бабичка, която едва пристъпва, поддържана от внуците си; и тя дошла да види и видяла вече чудесните водопади; това е било, види се, последното й желание, тя го постигна и сега спокойно ще се прости с живота ..."
Алеко Константинов, "До Чикаго и назад"
--------------------------------
