|
Мъжествено брадясал, Мортенсен охотно бе одобрен от публиката за секссимвол; оттам нататък бе само въпрос на време да се сдобие с нови героични роли. И те не закъсняха: "Идалго" проверява качествата на Мортенсен като каубой, ездач на мустанги и самотен бегач на дълги разстояния в пустинята.
Филмът на Джо Джонстън ("Джуманджи") е класическа приключенска сага, базирана сред пясъците. В началото и в края - ни в клин, ни в ръкав - са плеснали и по един дълъг епизод в американския Див Запад, но, казват, това имало нещо общо със сценария. Въобще на "Идалго" най-големият му проблем е дължината. Очевидно режисьорът Джонстън е решил да изпита издържливостта не само на Мортенсен и неговия кон Идалго (станал кръстник и на филма), но и на зрителя.
Сюжетът проследява пътуването на каубоя отвъд Голямата вода, където го очаква маратонска езда през пустинята редом с най-расовите арабски жребци. Битката между Изтока и Запада, един вид.
В приключенския декор не ни е спестено нито едно жанрово клише: пясъчни бархани, загадъчни забулени принцеси, доблестни евнуси, бляскави ятагани и турско кафе; но също и нито един спиращ дъха залез над пустинята или гонка между расови коне. Малко досадно упражнение за кино, но пък в домашни условия горното се превежда като "красив и съвършено безсмислен филм за всички възрасти".
Единственото, което "Идалго" не успява да постигне, е да задържи статуквото на Арагорн. Със скандинавски светлите си коси и очи (които бяха изкуствено потъмнени за ролята на Скиталеца-крал), Мортенсен е не само видимо погрознял, но и не му е даден шанс да покаже освен ездачески, и актьорски умения. Много по-интересен за гледане е 72-годишният Омар Шариф в ролята на арабския шейх.
Дали трите Коледи с "Властелинът на пръстените" ще се окажат 15-те минути слава на Виго - предстои да се разбере.