---

Иван Нейков е роден през 1955 г. в Хасково. По образование е юрист. Социален министър в правителствата на Стефан Софиянски и Иван Костов. Сега е общински съветник от СДС, председател на постоянната комисия по бюджет и финанси и на временната комисия за анализ на концесионните договори.

---



- Г-н Нейков, ескалира ли социалното напрежение в страната в резултат на синдикалните протести?

- Не бих казал, че протестите водят до напрежение. По-скоро обратното. Съществуващото напрежение се преля в един разбираем изказ от страна на синдикатите.

- Откъде дойде това напрежение? Можете ли да формулирате причините за него?

- Мисля, че това действие на синдикатите не е израз на някаква екстремална позиция, на някаква внезапна реакция. По-скоро е естествен ход на развитието на нещата. Есента винаги е била времето на синдикатите. В цяла Европа е така. Във всички страни с развити индустриални отношения през есента се броят пилците. От друга страна се натрупа недоверие. То върви в няколко посоки. От една страна, несигурността за утре, за работното място, за посрещането на разходите, дава своето отражение. От друга страна, голяма част от бизнеса също се чувства несигурен. Да, има бизнес, който върви, но има и бизнес, който много се тревожи за утрешния ден. На трето място, липсата на доверие се изразява и в това, че много от тристранните структури, които съществуват и работят де юре, де факто не се вижда резултатът от работата им.

Дори по някакъв странен начин нещо добро, което става - ръстът на потребителските кредити - също има някакво отношение към нарасналото напрежение. Българинът тепърва се учи да живее на кредит. Именно защото това е началото на процеса, ние сега откриваме освен положителните и негативните му страни. Ако загубиш работата, губиш само заплатата. Но ако твоят бит е на кредит, загубвайки работата си, ти загубваш не само заплатата, но можеш да загубиш хладилника, телевизора, готварската печка, не дай боже и жилището.

Разбира се, че част от отговора на въпроса, защо има напрежение, сигурно се крие в това, че наближават избори. Не е една причината. Тук неизбежно слагам и това притеснение в синдикатите - ту отляво, ту отдясно се чуват някакви гласове, че ще се променя Кодексът на труда или друг нормативен акт. След като доверието вече е разлюляно, и най-малкият слух е в състояние да изнерви обстановката.

- Според вас кабинетът адекватно ли се държи, и не трябва ли да се стреми към по-сериозни гаранции за запазването на работните места?

- Не може нито този кабинет, нито който и да е друг да даде гаранции за работните места. Между другото, това е тактическа, за да не кажа стратегическа, грешка, на всяко правителство, което дава надежди, че може да реши проблемите на пазара на труда. Защото рано или късно тези надежди не могат да се сбъднат, и тогава хората казват: "Вие ни излъгахте!" Затова и не смятам, че е добър ход безкрайното разширяване на програмите за субсидирана заетост. Просто защото това е улица без изход. Тези програми просто са някакъв отдушник за известно време и след това проблемът отново си остава. По-скоро би трябвало работодателите и работодателските организации да носят отговорността за пазара на труда и работните места.

Само че аз наистина съм разтревожен от това, което става в къщата на работодателите. Вече имаме 5 или 7 представителни работодателски организации - това е наистина тревожна и ненормална ситуация. Защото този път, по който вървят работодателските организации, води дотам, че няма единна работодателска позиция. Няма го основният поръчващ на масата. И ние продължаваме да виждаме, че водещият играч в индустриалните отношения е държавата. А това е нонсенс. Ако сме пазарна икономика, ако сме част от европейското семейство, просто трябва да приемем, че там музиката се поръчва точно от работодателите и предприемачите. Те са тези, които диктуват на политиците добрите решения за стопанството, за икономиката, за бизнеса. Тревожи ме, че това още не го виждам в България. Освен че не консолидират своята позиция, ние всяка сутрин се събуждаме с нова работодателска организация.

- Защо според вас не се появява този единен поръчващ на масата?

- Не знам, трябва тях да ги попитаме. Аз по-лесно бих разбрал синдикатите, ако продължават да се цепят на перца и крилца. Само че този процес спря отдавна. И според мен там вече върви обратният процес - на консолидация. Като че ли работодателските организации сега навлизат в някаква юношеска буйност, което ги кара да се роят непрекъснато. Това не е добре за развитието на индустриалните отношения в България.

- Как коментирате позицията на кабинета, който в момента сякаш се разкъсва между синдикатите и работодателите - и то в периода преди изборите?

- Този и всеки следващ кабинет ще продължава да се разкъсва, докато се мотае по боксовия ринг, в чиито два ъгъла стоят работниците и работодателите. Там не е мястото на държавата. Колкото по-бързо държавата се оттегли от това естествено бойно поле, толкова по-малко шамари ще ядат правителствата. Държавата трябва да остане само на входа и на изхода на системата - при разработването на правилата и при механизмите, с които тези правила да се налагат. Едно от големите бели петна на българските индустриални отношения е липсата на специализиран трудов съд, на специализирано правораздаване. Абсолютно ненормално е един трудов спор да приключва минимум за две години, а има случаи, когато споровете продължават по 4-5 и повече години. Това означава, че няма инструмент, с който бързо да бъдат наложени правилата.

- Г-н Нейков, този въпрос не можеше ли да се реши по време на вашия мандат. Това ли е ахилесовата пета на днешните проблеми?

- Можеше.

- А защо не беше решен и не бяха създадени трудови съдилища?

- Сигурно мога да се оправдая с десетки неща, но, честно казано, една от причините е, че не ни стигна времето. Ние започнахме и имахме в първа фаза разработени нормативните актове.

- Ако преди 3-4 години бяха създадени трудови съдилища, може би сега нямаше да има толкова неизплатени заплати, толкова неизплатени осигуровки и толкова отчаяни хора по улиците? В този смисъл поемате ли някаква вина?

- Вероятно. Поемем вина за това, че пенсионната реформа трябваше да я направим преди 20 години, а не сега. Поемам вина и за това, че има хаос в здравното осигуряване. Поемем вина за това, че 15 години общо взето май се въртим в кръг. Всеки един от нас има част от цялата тази вина. Затова, че можеше да се движим много по-бързо.

- Според вас каква в момента е тактиката на синдикатите, които се готвят за национална безсрочна стачка - дали по-скоро, за да заявят че ги има, или защото има много сериозен проблем за разрешаване?

- Не съм чувал, че ще има национална безсрочна стачка. Това е много радикално решение и не мисля, че има условия за такова нещо в страната. Колкото до стачката въобще, само човек, който не е участвал в стачка, си мисли, че това е лесно нещо. Че може някой на площад "Македония" или на площад "Гарибалди" да вдигне телефона и да каже - от утре сутринта да ви видя как всички стачкувате. Стачката е последно оръжие. Когато стане една стачка, трябва да е ясно, че на хората им е писнало. Никой не може насила да изкара хора на улицата. Мисля, че всеки един протест е някаква камбана. Управляващите просто трябва да имат уши да чуят.

- Когато обаче хората излязат на улицата, какъв е начинът да бъдат успокоени и върнати по работните им места или в домовете им?

- Защо трябва да ги връщаме по работните им места? Те не са стадо. Хората излизат, казват каквото имат да казват и спират протеста тогава, когато самите те преценят. Демокрацията има своя цена и тази цена е правото на другия да каже това, което мисли.

- Всички си спомняме барикадите от края на 1996 и началото на 1997 година.

- Да.

- Има ли опасност да се повтори тази ситуация?

- Не виждам симптоми за такова нещо.

- Тази несигурност за утре, за която говорехте, дали е някаква обективна даденост и дали, ако вашето правителство беше получило още един мандат, щеше да се озове в същата ситуация днес?

- Част от причината за тази ситуация е и в това, че често в последните години се обещаваха неща, които след това не можеха да се изпълнят. Сега се обещава, че ще се върне в една или друга форма ранното пенсиониране. И утре, когато това не се направи, просто защото не може да бъде направено, пак ще има разочарование. Днешното правителство обещаваше повече, отколкото вчерашното. Колкото до макрополитиката в икономически и социален план, аз мисля, че сегашното правителство продължи онова, което беше започнато през 1997 г.

- Тази макрополитика обаче сякаш не взема под внимание проблемите на малкия човек, на отделния човек?

- Да, може би затова има поне две оценки. Едната е на правителството. А другата е на голяма част от хората. Защото когато през цялото време ми се набива в главата, че съм добре, а пък аз не мога да го усетя това вкъщи, започвам да си мисля - аз ли съм последният будала, който не може да се оправи в тази все по-подобряваща се среда. Или някой ми хвърля прах в очите.

- Едно от основните искания на синдикатите е срещу поети ангажименти в меморандума с МВФ за отпадане добавките за клас и вредни условия на труд. Според вас един такъв запис в меморандума задължителен ли е или препоръчителен?

- Мисля, че този, който е писал меморандума, е подценил ситуацията. Трудовото ни законодателство не е свещена крава. Мисля, че е лоша тактика това, което беше записано в меморандума с МВФ. Защото сега възможностите да бъде направена някаква промяна в него намаляха.

- Тогава как да разбираме уверенията на министър Христова, че това е само една препоръка и че тя няма да бъде изпълнена, ако синдикатите не са съгласни?

- Мисля, че тя е права и говори истината. Никой няма да посмее точно преди избори да си слага таралеж в гащите. Имам предвид правителството.

- Ако вие бяхте днес на мястото на Христина Христова, какво бихте я посъветвал да стори?

- Да положи допълнително усилие за укрепване на доверието. Когато доверието намалява, нараства напрежението. Порасне ли доверието, ще спадне напрежението. Като скачени съдове са.