Обидно е лекомислието, с което у нас се изживява все по-забързващото се присъединяване към Европейския съюз. Информационната цедка под политическите събития сякаш подпомага начално обучение на кретени в чувство за групов ред. То става чрез весели игри и хранителни стимули - подобно на дресировка. Групата се върти в спускания до запотяване, а за още по-весело бива обнадеждавана с бонбони. Обикновено те са дарения от добри лелки и чичковци.

Дори хора, видимо сериозни, каквито са премиерът Сакскобургготски и министър Кунева, се включват все по-често в смешките и стимулите, огласявайки поредния успех по пътя към близкото членство в клуба на богатите и красивите. Малко остава, само дето трябвало да се мисли в прилични категории, позитивно и единодушно по европейски.



Това суеверие пред единството



за кой ли път лъсна в реакцията при подписване на Евроконституцията, съвпаднало със замитането на кризата с Бутильоне. Журналистическото войнство, което следва политическите дресьори, допринася за лекомислието. Втеляванията за кирилската версия на съпътстващи Евроконституцията документи са в съзвучие с облекчението след отлагането на гласуването на комисарската листа. Все едно, че с кирилицата евродокументите стават по-достойни, а с отстраняването на Бутильоне - проблемите изчезват. Ако едното е напълно в стила на pulp-журналистиката, другото е в духа на неморалната политика, която не може да разбере как заради непремълчаните си чувства някой ще се размине с такъв отговорен пост.

И двете обаче съвпадат щастливо и



допринасят за ефекта на пързалката.



Така по-бавните и различни прочити на Евроконституцията откъм моралната отговорност за личното поведение минават за главоболие, от което публиката трябва да бъде предпазена. Че току-виж се появили различия и - пу-пу, да не чуе дяволът - няма да ни приемат такива неединни.

Затова около конституцията важни се оказаха паркерът на премиера и датата на нашия референдум, който щял да я потвърди, но трябвало да се направи, за да демонстрира "единството на нацията". А за Бутильоне всички си замълчаха политически коректно. Човек направо да повярва, че в България 100% приемат хомосексуализма за праведен, а жената - само в образа на убедена активистка срещу раждането и готвенето. Новинарският поток, който по-нататък се изля около изборите в САЩ и драмите в "Big Brother", изчисти темата от позитивното полезрение. Макар че и изборите, и телевизионният пунтаж на "живота, какъвто е", даваха повод за продължението й. Все пак и "бутильонски" мотиви преизбраха Буш, а от live-сапунката публиката най-мразеше човек с открито нетрадиционна ориентация.

Но този път май трудно ще бъдем по-католици от папата. Волю- неволю ще трябва да се взима страна, т.е.



да се действа партийно, а не единно и изобщо.



Това ще притесни особено българските партии, до една проевропейски.

Защото в Европа, която ни се сервира за единна, много хора например искат да видят в конституцията подчертаните християнски корени на общия си живот. Трудно е да си представя как те ще одобрят на национални референдуми приетия със салюти текст, където липсва тяхното убеждение. Без да се съобразяват със стратегемите за коалиционни партньорства и бързи ползи, много от тях ще искат Европа да е такава, каквато я разбират - християнска и с усет за грях. За тях най-дразнещи са точно неофитите. Всичко това пречи лековато да се говори и действа срещу историческата традиция, личната съвест и природната нормалност.

Тъкмо този сериозен жизнен пласт на избора се забравя около пързалката. Хлъзгането по ползите от единството подминава силата на неща, които разделят. Лесно е те да бъдат обяснени с културен и верски фундаментализъм, който може да стигне дотам, че да се противи на днешната целесъобразност в ЕС Турция да влезе преди Украйна и Сърбия, да не говорим за Армения. Лесно е да бъдат заклеймени от либералстващи NGO-оси в ретроградие, което се окопава в семейните отношения и забраната на абортите, вместо да пърха в дебата за възпитанието на децата в еднополови бракове и кърменето от силиконови цици.

Разбира се, Европа не е САЩ, "бутильоновците" ще загубят изборите, конституцията ще бъде приета. Но те няма просто да гледат как нещата вървят против волята им, а



ще наложат обсъждане на позицията си.



Все пак в този клуб, към който искаме да се присъединим, това сериозно обсъждане е толкова естествено, колкото е и усетът за грях и съвест. Защото нямаше ли го, отразяваше ли се така, както ни го представят, спокойно можем да кажем: Неприлично е да влизаме в клуб, където приемат такива като нас.

А какви сме си, знаем твърде добре. Няма защо да се ходи във Външно министерство, за да се разбере как тичаме към образцовата Европа. Достатъчно е човек да хлътне в някой парк, където пързалките и катерушките периодично отиват за вторични суровини. Може би поради тази липса на уреди все по-често кретените ще биваме тренирани на виртуални пързалки.