Константин Папазов-Тити е роден на 17 юли 1967 г. Женен, има син Александър. Бил е баскетболист на "Левски", ЦСКА, "Славия" и "Своге". Избран е за президент на БК "Славия" през 1995 г. С "белите" печели шампионската титла и Купата на страната през 1997 г. През 1998 г. сменя амплоато на президент с това на треньор и поема "Левски". През 2001 г. печели шампионската титла. Същата година води на финалите и женския "Академик Тест" (Пд), като извежда и него до златните медали. През 2002 г. дублира титлата с "Левски". В периода 2001/03 бе селекционер на мъжкия национален тим. От тази есен Папазов е треньор на "ЛУКойл Академик".

Тити е безкрайно емоционален човек и за публиката в залата това си пролича най-вече след като се захвана с треньорска работа. Често получава забележки, а и наказания за изявите на бурния си темперамент, но кой знае защо това го прави още по-симпатичен на зрителите и на всички, които се вълнуват от баскетбола. Ако не беше такъв, той просто нямаше да е Тити Папазов.



1. Крадец на бащиния "Москвич"



Тъкмо бях навършил 18 години. Карах вече кола, но нямах книжка. В онези времена често ми се случваше да взимам без знанието на нашите семейния "Москвич". Един ден приятели отиваха на риба и аз вещо им предложих услугите си. Трябваше да стигнем до местността Ярема. Тръгнахме в 3 часа сутринта и нямахме никакви проблеми. Трябваше обаче да ги върна обратно в София в 14,00. За зла участ ни спряха милиционери и на мига установиха, че нямам шофьорска книжка. Озовах се в районното управление, където почнаха да пишат акт. Милиционерът обаче излезе за малко от стаята. Аз се огледах и видях, че прозорецът се допира до покрив. Задигнах акта, промуших се през прозореца и се измъкнах от районното без никой да забележи. Реших, че всичко е приключило и бях гроб за инцидента. След няколко дни, връщайки се вкъщи, забелязах на холната маса фуражка. Направо се смразих - милиционерите бяха дошли у нас. Те бяха намерили адреса ми по регистрацията на москвича. Бяха описали така драматично историята, че майка ми щеще да припадне от притеснение. Тогава имаше голям семеен скандал, а в милицията оправихме нещата с връзки.



2. Полицай асистира в разправия



В началото на 90-те години много модерно място бе сладкарница "Витошко лале". Точно в нея аз имах среща с баскетболиста Георги Младенов. Бях се запътил към заведението, като преди това си бях взел един панталон от химическото чистене "Свежест". Той бе увит в тънка хартия. Нося гордо панталона и пресичам улицата. Някакъв простак обаче щеше да ме блъсне с колата си. Започна свада. Наблизо имаше полицейска кабинка. Когато полицаят видял, че на улицата става страшно, слезе от поста си и дойде при нас. Аз бях така разгорещен, че му връчих панталона и продължих да се разправям. Униформеният държа така пакета няколко минути, без да се намесва. След като свадата приключи, аз си го взех и му казах най-възпитано "Довиждане". Когато отидох в сладкарница "Витошко лале" Георги Младенов се превиваше от смях. Той бе видял всичко и не можеше да повярва, че полицаят всъщност се е превърнал в мой асистент.



3. Обет



Една от най-куриозните случки в моя живот, която до голяма степен промени и неговия ход, е свързана с финалите на НБА през 1998-а. Аз съм страхотен фен на Майкъл Джордан. За мен той е не само най-великият баскетболист, а и най-великият спортист. Една нощ гледах пряко по немска телевизия една от финалните срещи между "Чикаго" и "Юта". Тимът на Джордан губеше с 8 точки. И тогава дадох обет. Ако направят обрат и спечелят мача, ще пътувам за Чикаго да гледам следващите срещи, а след това ще стана треньор. В момента аз бях президент на баскетболния "Славия". "Булс" спечелиха, а аз имах американска виза в паспорта. Още на следващия ден заминах за Чикаго. Кацнах в града няколко часа преди третия мач. Моя позната, която в същото време бе в града, успяла да ми намери билет за третия мач. Беше казала в офиса на НБА, че пристига президентът на българската федерация по баскетбол. Американците в миг й дали билети, та влязох като ВИП-персона. Проблемът обаче дойде за четвъртата среща. Този път системата не проработи, защото всичко бе раздадено. И така час преди двубоя се озовах пред "Юнайтед Сентър", залата, в която Джордан можеше да изиграе последния си мач. Оглеждах се за черноборсаджии, но никакъв шанс - наоколо бе пълно с полиция. Не можех да се примиря, че съм минал хиляди километри, а ще остана на сухо. Минути преди началния сигнал отидох до един от входовете и започнах преговори с портиера. Всъщност не може да се каже, че бяха преговори, защото бях просълзен, показах международния си паспорт и със скромните си познания по английски се опитах да обясня, че съм пропътувал пътя от България до САЩ, за да гледам Джордан, а не мога да си намеря билет. Явно тази история трогна човека, който ме пусна да се промуша. Така в мига, в който бе хвърлена първата топка, аз вече бях в залата. Имах време дори да си купя пакет пуканки. Бях най-щастливият човек. От този момент станах и треньор. Бях сигурен, че щом успях да вляза на финалите на НБА без билет съдбата просто ми сочи какво трябва да направя. За добро или зло й се доверих и сега изпитвам невероятно удоволствие от треньорската си работа.



4. Сватба в "Универсиада"



Животът ми е минал по спортните зали, но с една съм свързан по особен начин. Това е зала "Универсиада", в която се ожених. Не мога да си припиша заслугата за тази щура идея, защото тя принадлежи на моя голям приятел - треньора Тони Божанков. Споделих му, че изпитвам ужас от бракосъчетанията - от чиновничките в гражданското, от невинаги трезвите попове в църквите, от ритуалите по ресторантите, стълпотворението от роднини и задължителните народни хора. Тогава Тони предложи: "Защо не се ожениш в "Универсиада"? Тази идея ме грабна и започнах да мисля върху сценария. Разбира се, щом ще е в зала, трябва да се играе баскетбол. Така аз и съпругата ми Маргарита, която е баскетболистка, направихме отбори на булката и на младоженеца. Най-хубавото бе, че в залата дойдоха много мои приятели просто за купона. Нямаше ракии и салати и наистина стана празник. Видяхме голям зор докато уредим жената от съвета да ни бракосъчетае в залата. Но в крайна сметка и това стана. Роднините ми бързо се съгласиха с тази идея, защото знаят, че съм луда глава, пък и в крайна сметка бяха доволни, че изобщо човек като мен се жени - тоест може да бъде сериозен в поне едно нещо.



5. Агент на "Мосад"



През 2000 г. бях на финала на баскетболната Евролига. Моят голям приятел Желко Обрадович, който за мен е и най-големият треньор в Европа, водеше "Панатинайкос", който стигна до финал срещу израелския "Макаби". Двубоят бе в 20 ч. в Солун. Аз реших да пътувам за Гърция в 15,30. Качих се в колата и поех. Щур шофьор съм и затова взех разстоянието за рекорден срок. Вмъкнах се в залата с журналистическа акредитация и по време на мача седях на банките на репортерите. Към края на двубоя не издържах на напрежението и реших, че трябва да стигна до пейката на "Панатинайкос", за да съм по-близо до Желко. И тъй като в залата имаше страшно много агенти на израелските тайни служби "Мосад", аз се промуших без никакви проблеми до пейката. Очевидно ме помислиха за един от тях и никой не ме попита къде отивам. Аз пък гледах строго, за да не ме разкрият. И така останах до края на мача. След последната сирена, когато "Панатинайкос" грабна трофея, аз бях първият, който прегърна Обрадович. Не знам как съм прескочил пейката, но е факт, че пръв се озовах при него. Приятели от България, които гледали мача по телевизията, не вярваха, че това наистина съм бил аз.