|
В едно малко селце в Добруджа, в което вече почти не живеят хора и където през зимата ветровете си устройват бурни срещи, можете да срещнете младо красиво момиче със странни азиатски черти. Съдбата го е водила къде ли не, но в крайна сметка го е оставила тук - в добричкото село Бдинци. Животът на това азиатско момиче протича между селския магазин, който тя държи, няколкото местни баби и цял куп козички, котенца и кучета, които делят двора на къщата й. Тя се казва Ким Ня, но е решила в България да я наричат просто Светла. И сигурно има защо - в нейната компания много българи биха се засрамили от начина, по който говорят, защото тя владее езика и културата им перфектно.
-------
Ким Ня носи фамилията на великия вожд Ким Ир Сен, но не обича да говори за корените си, които водят далеч в миналото към Северна Корея. Прародителите й, също както тя сега, са живели в малко севернокорейско селце. Там имали магазинче, което след революцията им отнели. Идването на власт на комунистите заварило дядо й като морски офицер. Той продължил да работи и за новата власт, докато не започнала саморазправата с враговете. В един ден на 1948-а го набедили за предател. Една нощ грабнал жена си и петте си деца, сред които била и майката на Ким - Омон Не, и поели на юг. Трябвало да прекосят бурна река между оформящите се две Кореи. Докато били във водата, срещу тях открили стрелба. Сестрата на дядо й носела детето си на гърба.
Куршум го пронизал и то загинало,
спасявайки нея. Оцелелите се добрали до близка гара, където се качили на един от последните влакове, пътуващи от север на юг. Така родът се преселил в Сеул.
Години по-късно Омон Не се омъжила, а през 1970-а на бял свят се появила Ким. Тя и до днес си спомня разказите на баба й за родната Северна Корея. Възрастната жена до последно настоявала, че бягството на юг било грешка. Нейните спомени са оказали такова влияние върху децата, че майката на Ким се оформя като русофил и впоследствие решава да учи в Ленинград. Съпругът й - татарстанец, също бил завършил в Русия. Така никой не се учудил, когато през 1988 г. Ким решила да учи славянска филология в Ленинград. Там се запознала с българина Димитър, последвала бурна любов, от която се появили двете им деца - Евгени и Невена.
Според Ким всички азиатци изпитват особен респект към Европа. Нещо като комплекс, но не за малоценност, а по-скоро от различния начин на живот. "Докато в Азия битието ти е работа, работа, работа и малко вкъщи, в България е точно обратното - хората повече мислят за личния си живот и за развлеченията". Ким е
започнала работа още 12-годишна
във фабриката на баща си. Задачата й била да лепи етикети върху стоката - памучни влакна.
След сватбата двамата с Митко решили да продължат този бизнес и се насочили към полуизоставените колхози в бившите съветски републики. Пратили двете си деца при баба и дядо в Сеул, а самите те заминали за Узбекистан. "Може да се каже, че ние бяхме първите, които предложихме на тези хора бизнес на зелено. Плащаме им предварително, те си купуват бензин за тракторите, сеят и всички стискаме палци някоя природна стихия да не унищожи реколтата. Готовият памук след това пращахме за фабриката на татко в Сеул". Докато Митко се занимавал с памука и препращането му в Корея, Ким започнала работа в централата на "Узбекфилм" - някога едно от големите киностудии на СССР.
След Узбекистан Димитър започнал да крои планове за памучен бизнес и в България. Всъщност главната му мечта била да доведе красивата си съпруга в родината. Ким си спомня, че първото странно нещо, с което се сблъскала в България, били баничките и бозата. Това й купил Митко още щом пресекли призори границата в Свиленград. "Така и не можах да ям баница, струваше ми се много особена на вкус, щях да умра от глад."
В България Ким и съпругът й смятали да внасят памучно влакно и да помогнат на няколкото почти загинали държавни фабрики да възстановят производството си. Сключили предварителни сделки с два завода, поръчали няколко тира с памук от фабриката на баща й в Сеул и мислели, че това ще е бизнесът, който ще им помогне да живеят у нас. Тировете пристигнали, оставили ги в една от безмитните ни зони за нощуване. На сутринта те още си били там, но от памука нямало и следа. Никой не бил видял нищо,
никой не знаел как стоката е изчезнала
Същия ден една от борческите ни групировки съвсем официално предупредила Митко да не мисли повече да се занимава с бизнес с памук, за да не пострада съвсем. "Хем загубихме памука, хем трябваше да плащаме огромна неустойка на завода, с който сключихме предварителната сделка. Като капак ни дойдоха и банковите фалити. Каквото имахме спестено, го загубихме в Първа частна". Само за няколко седмици Ким се сблъскала с всичко най-лошо, което може да сполети човек. Останали без пукнат лев в джоба, без бизнес, без нищо, с роднини на хиляди километри, Ким и Митко решили да започнат живота си отначало. "В един вестник с обяви видях, че в много села се продават стари порутени къщи почти без пари и предложих на Митко да идем някъде там. Затворих очи и напосоки сложих пръст върху една от обявите - беше за някакво непознато село, което дори на картата го няма - Бдинци. И се озовахме тук". В това село Ким за първи път в живота си видяла какво е мотика, как се копае и как се гледат животни. Двамата с Митко
тръгнали от къща на къща да молят за работа
На един прекопавали двора, на друг - нивата. Ким не само че нито веднъж не се намръщила, но дори не се и учудила, че трябва да работи такава работа, за да живее. "Започнахме от копаене на градинки и цепене на дърва. Постепенно си стъпихме на краката", разказва Митко.
Днес корейката Ким е любимката на всички баби в Бдинци. Преди години една от стариците се споминала, но си нямала роднини да я погребат. Ким я измила, облякла я, подготвила я за опелото. "Най-първото ми впечатление от общуването с българите беше негативизмът. Усещах го винаги, когато ме питаха от коя страна съм и дали не съм случайно виетнамка. Но това е сигурно заради лошите спомени, които имате от присъствието им при вас в миналото. Много се радвам, че в България попаднах именно на село, защото никъде другаде нямаше да науча толкова за тази страна. В Бдинци хората са на средна възраст 60-65 години. От старата генерация. Знаят как трябва да се работи, а и традициите, и начинът на живот се учат от село. Сега имам чувството, че в предишния си живот съм била българка. Вече се научих да правя баници, сирене, да доя кози, да гледам прасета, да бера царевица. Щастлива съм", обобщава корейката.
Каре
В Бдинци е роден Ивайло Петров
В село Бдинци, макар и вече на прага на изчезването, някога е кипял бурен живот. За това все още днес напомнят останките от училището. Тук са се родили писателят Ивайло Петров, Живко Господинов, който преди години бе една от звездите на националния ни отбор по футбол, проф. Кенизирски - един от водещите ни ветеринарни медици, световният шампион по парашутизъм Иван Каракашев, гросмайстор Георги Даскалов. Самият Димитър - съпругът на Ким, вече е също известна личност за страната ни. В началото на тази година той спечели 100 000 лева от спряното вече шоу "Залоаложи", които така и не получи. В момента води дело срещу авторите на тв играта и е на път да го спечели.
|
|
|