Наскоро във вестникарски текст срещнах една малко странна градация на някои характерни битови детайли от времето на социализма. "Помните ли бригадите, москвичите и опашките за портокали?" - с назидателен тон питаше авторът, който явно искаше да подчертае предимствата на новото време. Защо точно образът на липсващите (или недостигащи) портокали се е запечатал в съзнанието като символ на онази епоха? Ако отсъствието тогава се е възприемало като специфичен белег на социалния ред, как днес би трябвало да се тълкува изобилието от цитруси на зеленчуковите сергии? Изглежда в историята на този плод по особен начин е отразена постоянната борба между човека и дефицита. Портокалът явно спада към продуктите, които, след като веднъж е опитал, човек иска да има на всяка цена и по всяко време.

Сладкият портокал (Citrus sinensis) принадлежи към голямото семейство на цитрусите, в което влизат също лимоните, мандарините и грейпфрутите с многобройните им разновидности. Според различните таксономични системи те са над 150 вида. Всичките произхождат от предпланинските тропически области на Хималаите, където все още се срещат диворастящи видове. Култивирането и разпространението на тези вечнозелени дървета започнало преди около 6000 години. От Китай били пренесени в Индия, Иран, Северна Африка и по Средиземноморието. Птиците, ветровете, водните течения и хората са разнесли цитрусовите семена от техните родни места. За сладкия портокал някои учени смятат, че е получен в Китай чрез хибридизация на горчив портокал (pummelo) и мандарина, без да е ясно дали взаимното опрашване на двете растения е направено от хора или от насекоми.

За разлика от лимона, който е бил познат в античния средиземноморски свят малко преди Християнската ера, портокалът бавно започнал да прониква там едва през последните векове на Римската империя. Твърди се, че император Константин Велики (274-337 г.) бил страстен почитател на тези плодове и лично контролирал засаждането им край един мавзолей.

Същинското проникване на портокалите в Европа станало чак през Средновековието с посредничеството на арабите. През VI-VII век те владеели обширни територии от Индия до Испания и на много места портокаловите горички украсявали техния исторически път. Несъмнено засаждането на първите дръвчета на Пиренеите е тяхна заслуга, макар някои да допускат, че това е било дело на моряци, завърнали се от Индия и Китай. Народите от централните и северните части на Европа познали този плод по време на Кръстоносните походи.

Думата за портокал във френския и английския език (orange) произлиза от санскрит и нейното звучене в различните страни позволява сравнително точно да се проследи и историческият път на плода - arancia (Италия), laranja (Португалия), naranja (Испания), arangium (новолатински), nerantzium (Византия), naranj (Персия), naranga (Индия).

През 1811 г. в двора на манастира "Св. Сабина" в Рим растяло портокалово дърво, за което преданието твърдяло, че било посадено от свети Доминик в началото на XIII век. Монасите раздавали плодовете на болни и вярвали в чудодейните им свойства. Тъкмо лечебните им качества били една от причините за сравнително интензивното разпространение на портокалите през Късното средновековие. В тях моряците открили отлично средство за борба със скорбута и започнали системно да ги засаждат на места, край които преминавали по-далечните маршрути. Така португалски, испански, датски и арабски моряци засадили първите портокалови дръвчета на о. Света Елена, Азорските острови, о. Мадейра и в Южна Африка. При второто си пътуване към Америка Колумб занесъл семена на о. Хаити. През 1513 г. първите портокали били засадени във Флорида, а през 1530 г. - в Бразилия. По онова време имало правило всеки моряк да носи със себе си по сто семена.

Явно копнежът по портокала не е бил само специфична черта от душевността на социалистическия труженик. Сладостната мисъл за неговата приятна свежест преследва хората по всички краища на света и те намирали начини да си го доставят. Без съмнение завладяващият му вкус е станал причина за появата на оранжериите. Самата дума ясно подсказва, че в основата на това сложно градинарско съоръжение стои именно портокалът (orange).

През XVIII век европейски благородници във Франция, Германия, Австрия и други страни смятали изкуственото отглеждане на лимони и портокали в остъклени павилиони за особено престижно занимание. По-късно модата била пренесена в Русия, а в началото на по-миналия век започнало засаждането на първите цитруси и в Кавказ. Да вкусваш соковете на лятото в разгара на зимата не е само гастрономическа наслада, но и израз на власт и независимост от климат и разстояния.

След средата на XIX век портокалите се превърнали във важна експортна стока и до 30-те години на миналия век водещи позиции в този бизнес държали Испания и Португалия.



Рецепти

Агнешко с портокали

Продукти: 1 агнешка плешка, 4 портокала, 8 с.л. мед, сол, черен пипер.

Настъргва се кората на единия портокал. Останалите се обелват и се разделят на резени, които внимателно се почистват от кожичките. Сокът на първия портокал се изстисква. Плешката се обезкостява, поръсва се отвътре с половината от настърганата кора от портокала, сол и черен пипер. Месото се навива на руло и се завързва с конец. Отгоре се поръсва с останалата настъргана кора. Пече се първо 5-10 минути на силна фурна и после още един час на умерена. Медът се разбива в портокаловия сок и с половината от тази смес се полива месото по време на печенето. В останалата част се пускат портокаловите резени и се загряват на слаб огън десетина минути. Месото се сервира нарязано на филийки, а около него се подреждат портокаловите резени.



Дива патица с портокали

Продукти: 1 патица (около 1 кг), 120 г масло, 100 г портокалов ликьор, 3 с.л. брашно, 5 портокала, черен пипер, сол.

Патицата се посолява, поръсва се с черен пипер и се намазва с масло. Пълни се с обелени и нарязани резени от портокали и се пече на грил или на фурна, като от време на време се маже с масло. Нарязна кора от три портокала се вари в малко вода, докато омекне. След това се смачква заедно със сварения дроб от птицата. Сместа се разрежда с малко вода. Брашното се загрява отделно с маслото и се долива малко месен бульон. Към соса се добавя сместа от дроба и портокаловите кори. Сосът се бърка, докато кипне, после се пасира и се подправя с ликьор, черен пипер и сол. Поднася се в сосиера. Патицата се сервира, украсена със сурови портокали, но без плънката.



Пикантен портокалов ориз

Продукти: 1,5 ч.ч. ориз, 1 с.л. масло, 1 с.л. ситно нарязан лук, 1 с.л. ситно нарязана целина, сол, захар, 1 ч.ч. портокалов сок.

Оризът се залива с 3 ч.ч. вода и се вари до полуомекване. Лукът и целината се запържват в маслото. Щом лукът стане златистожълт, прибавят се оризът, солта, захарта и портокаловият сок. Ястието се оставя още десет минути на слаб огън. По желание може отгоре да се наръси с настъргана лимонова кора. Поднася се като гарнитура към печени птици или свинско месо.



Портокалови бонбони

Продукти: 2 портокала, 2 ч.ч. захар, 1 ч.ч. прясно мляко, 5 ч.л. какао, 60 г краве масло, 1 ч.ч. запечени ситно нарязани орехови ядки, кокосово брашно.

Портокалите се обелват, изчистват се от кората и се накисват във вода за няколко часа. След това се нарязват на малки кубчета и заедно с другите продукти (без орехите и кокосовото брашно) се варят в тенджера с дебело дъно при непрекъснато бъркане, докато сместа се сгъсти като мармалад. Прибавят се орехите и сместа се изсипва в плитък съд, намазан с масло. Оставя се да съхне на хладно няколко дни и се нарязва на малки кубчета, които се овалват в кокосово брашно.

------

Страницата подготви: Ясен Бориславов