|
-----
Пенчо Пенев е роден в Кюстендил. Там минава детството му, там завършва и гимназия. Още оттогава правото го привлича. А и няма как иначе - баща му е юрист и е запалил интереса му към правото. Има обаче малък проблем. По това време, за да влезеш в Юридическия факултет, освен всичко друго трябва да си изкарал казармата. А както е при повечето младежи, на Пенев му се ще да си отложи службата. "Юношески изпълнения, не съвсем зрели", връща се назад с усмивка той. Все пак кандидатства и се записва в Химико-технологическия институт, макар и без да му е по сърце. Две години заляга над формули. После променят закона и изискването за отбитата военна служба отпада. Тогава Пенев се прехвърля в Софийския университет. Това не е трудно - има нужния успех и деканите нямат нищо против. Той не губи време и бърза да навакса всяка пропусната минута. Взема първите две години за една. С това сега си обяснява защо
студентството му не било бохемско
и пълно с приключения.
През 1970 г. Пенев се дипломира. Напуска Юридическия факултет с отличие и избира съдийската професия. Започва работа от най-ниското стъпало - младши съдия в Софийския окръжен съд. Става председател на Костинбродския районен съд. После постъпва в Софийския районен съд. Две години по-късно вече е начело на наказателната му колегия. Следва работа в Софийския окръжен, чийто зам.-председател става. Там е ръководител на гражданската колегия, общо 11 г. и половина. Гледа тежки стопански дела и документни измами.
Сред интересните му процеси е този срещу младеж, вандалски разрязал копие на "Мона Лиза", изложено в София. Случката е от началото на 80-те години. Копието на известната картина се радвало на огромен интерес, но и на засилена охрана. Въпреки строгите мерки обаче, един младеж успява да пробие кордона и с джобно ножче да разреже картината. Задържат го и му повдигат обвинение за хулиганство. Оказва се обаче, че момчето има психически проблеми и присъдата е настаняване за принудително лечение.
Шумно дело, гледано от Пенев, е и това срещу първия водещ на "Всяка неделя" по Българската телевизия Янчо Таков - за контрабанда на кожени палта. Таков и двамата му съучастници са осъдени на по 2 г. затвор. Пенев е съдия и по дело за терористичен акт срещу четирима турци отвлекли самолет през 1978 г. Чужденците били младежи, оказало се, че заплашват с фалшива бомба. Но имали съвсем истинско оръжие. За щастие жертви нямало. Пенев
осъжда терористите на по 6 г. затвор.
"Този тип престъпления бяха рядкост тогава", спомня си сега шефът на НИП.
Докато съдийства, Пенев се занимава и с научна работа, публикува в юридическата периодика, води упражнения в СУ. Междувременно печели и конкурс за задочна аспирантура по облигационно право, защитава я и от 1983 г. е доктор по облигационно право. След това отново е поставен пред избор накъде да се насочи. Спира се на отдел "Правни проблеми на СИВ" в Министерството на правосъдието. Там се гради цялата нормативна база на отношенията между страните-членки на съвета. Оглавява направлението и изкарва на този пост близо 6 години. Там го заварва и демокрацията.
Пенев е правосъден министър в първото правителство след промените - това на Андрей Луканов (8 февруари-22 септември 1990 г.). След палежа на партийния дом в нощта на 26 срещу 27 август 1990 г. Атанас Семерджиев, вътрешният министър на Луканов, е избран за вицепрезидент и постът на МВР-шеф остава празен. "Тогава, без даже да ме питат, след съвещание при президента Желю Желев, всички политически сили приели, че новият вътрешен министър трябва да е консенсусна фигура и номинирали мен." Така Пенев обяснява как, без да е работил и ден в системата на МВР, му се наложило да оглави вътрешното ведомство. Чувството му за дълг си казва думата и Пенев не си и помисля да откаже.
Така във второто правителство на Луканов (22 септември-19 декември 1990 г.) Пенев влиза като вътрешен министър. Паметливите си спомнят приноса на Пенев да не се стигне до ексцесии и проливане на кръв, въпреки размирната обстановка в страната и многото провокации. Това, според него, е смисълът и на оставката на правителството на Луканов.
Третият кабинет след промените - на Димитър Попов, просъществува около година - от 20 декември 1990 г. до 7 ноември 1991 г. Негова задача е да приеме нова конституция и да организира избори за обикновено народно събрание. В кабинета "Попов" Пенев отново плува в свои води - избран е за правосъден министър. През цялото това време той е и депутат, защото старата конституция позволявала съвместяване на постове. Като народен избраник Пенев
взема участие в изработването на Конституцията
от 1991 г. и на много закони - за Висшия съдебен съвет, за Конституционния съд и т. н. Като правосъден министър внася проекторешението за обявяване на мораториум върху изпълнението на смъртното наказание.
Следващите 6 години настоящият директор на НИП прекарва като конституционен съдия от парламентарната квота. После напуска и излиза на свободна практика. Става доцент по конституционно право, издава книгата "Конституционно правосъдие"...
Преди време Пенев отново попада в светлините на прожекторите. Националният институт на правосъдието, през който след назначението си задължително преминават всички младши-магистрати, се нуждае от директор. Той обаче задължително трябва да е консенсусна фигура и от управителния съвет на института отново се спират на него. Избран е с пълно мнозинство.
-------
Каре
Съвети към младите магистрати
В началото на 2005 г. прага на Националния институт на правосъдието ще прекрачат 150 новоназначени съдии, прокурори и следователи. Те ще прекарат там 6 месеца, за да се усъвършенстват професионално.
Пенчо Пенев обяснява, че подобни институции има в повечето европейски страни. Не навсякъде обаче магистратите постъпват там едва след назначаването си. Според него интересът и амбициите на младите юристи ще са съвсем различни, ако успешното представяне в института е стъпка към назначаването им в системата. Иначе всичко остава на добрата им воля, обяснява той.
Освен с началното обучение на магистрати в Националния институт на правосъдието се организират и лекции за действащи съдии, прокурори и следователи. Акцент се поставя и на и обучението по европейско право, което предлага НИП. Все пак след две години се очаква то да стане част от нашето право и магистратите не трябва да се окажат неподготвени. Институтът се радва на подкрепата на САЩ, ЕС и държави-членки - Франция, Холандия, Испания, Германия.
Шефът на НИП споделя, че за един магистрат е много важно да има вътрешно отношение и влечение към професията, да обича това, което върши. Без вътрешна искра може да се получи рутиниран, но не и добър магистрат, убеден е Пенев. Той съветва младите юристи да свикнат, че това, което са научили винаги е само началото и през цялото време трябва да се развиват. Не трябва да им липсва и кураж да отстояват позициите си, без да се поддават на каквито и да е влияния.
------
Пенев посреща с аргументи всички нападки към съдебната система и качеството на правораздаването ни, които се сипят открай време от всички страни. "Убеден съм, че никоя от другите три власти не е изпитвала такъв натиск след промените както съдебната", категоричен е той. Според него трябва да се гледа по-спокойно и зряло на съдебната реформа, тя не може да стане за година, две или три. В България винаги е имало много силни юристи и добре развита правна наука. Това продължава и сега, а НИП е гаранцията за това, смята Пенчо Пенев.
|
|
|