|
А Таня Масалитинова е можела да стане художничка. От ученичка тя усърдно се готвела само за това. "Рисувах хубаво и нямах никакво намерение да бъда актриса", откровено признава тя. Следвала дори 3 години в Художествената академия. И изведнъж зарязала всичко и решила да се качи на сцената. Баща й - изтъкнатият режисьор и педагог Николай Осипович Масалитинов, изобщо не одобрил решението й. "На своя воля изтеглих документите от академията, без той да знае. Явих се на конкурса и го спечелих. Вкъщи имаше голям скандал, но аз настоях на моето", разказва тя. Дълги години Николай Осипович проявявал скептицизъм относно таланта на дъщеря си, но след няколко успешни роли най-после я признал като актриса.
------
Първата роля на Таня Масалитинова дошла инцидентно. "Бях студентка в първи курс, но малко преди да завършим ни евакуираха в Пирдоп заедно с Народния театър. Случайно разбрах, че театърът заминава на голямо турне. Отидох директно при Владимир Полянов и започнах: "Господин директоре, ще има турне на Народния театър. Ако вие не ме вземете в това турне, аз ще се самоубия. А пък ако кажете, че съм ви го казала, пак ще се самоубия". Човекът се побърка с тия мои самоубийства. Обясни ми, че няма как, защото още не съм актриса. Аз обаче бях подготвена и веднага му заявих, че съм склонна да играя в миманса. Театърът трябваше да пътува с три пиеси: "Боряна", "Когато вятърът играе" и "Тартюф". Нямаше как - Полянов обеща да ме вземе. Но ми заяви, че ще получавам само по 80 стотинки на ден, което беше колкото 2 геврека. Това ме устройваше напълно", разказва актрисата.
Не щеш ли, като стигнали в Хасково, ги чакала телеграма: една от изпълнителките на централната роля в "Тартюф" - тогавашната звезда Буюклиева, не може да дойде. Заместила я друга актриса, но пък нямало кой да изпълни нейната роля - на Мариана. Това бил звездният миг на Таня. Решили тя да направи ролята.
"Така излязох за първи път на сцена. Пратих писмо до майка ми и баща ми за чудото, което ми се случи. В него имаше дори добри думи за мен от Сарафов и Кисимов, които играеха в "Тартюф".
"Изгубеното писмо" на Караджале
Първата роля, която Таня Масалитинова получила като актриса в Народния театър, била Людка във "Васа Железнова". "Тя беше много хубава. После играх и в "Адвокатът Патлен", имах и още няколко по-малки роли като за млада актриса. Един ден обаче се разпределя "Изгубеното писмо" от Караджале, в която има една-единствена женска роля - на Жойтика. Петя Герганова трябваше да я играе, а аз бях официална дубльорка. На първата репетиция на маса Петя ме изтърпя. Но щом седнах в салона, тя само ме посочи: "Онуй там да се махне". И аз си взех партакешите и се махнах. Но се криех по ложите и си записвах старателно мизансцена. После си репетирах сама със столове. А бяха длъжни да ми дават поне през 2 репетиции по една на сцената. Но Петя не позволи. Накрая приплаках на баща ми. Той пък ми заяви, че съм млада актриса и трябва да търпя. Режисьорът Сашо Стоянов обаче се смили и ми даде една репетиция. Имах много голям успех с тази роля и получих много хубави критики".
Другарят Сталин сваля пиеси
Етапна роля в кариерата й е Ирина от "Три сестри". Николай Осипович чак тогава повярвал в таланта на дъщеря си и й дал ролята на Негина в "Таланти и поклонници". И така до "Млада гвардия" по времето, когато директор бил Боян Дановски. "Както си играехме се понесе слух, че ще арестуват автора Фадеев в Москва. Сталин разпоредил да го задържат. А той пък се самоубил. Но на нас ни бе наредено веднага да спрем пиесата. А беше интересна. И имах хубава роля в нея", припомня си актрисата.
Пак поставили съветска пиеса, в която играели всички млади актьори. Не щеш ли на една от генералните репетиции Гриша Островски им заявил, че авторът Малюгин е арестуван, забъркал се бил в някакъв процес.
"Ами сега? Пиесата бе пред сваляне. Но Гришата каза: "Няма да я свалим". Запитахме Комитета за наука, изкуство и култура какво да правим. Вълко Червенков беше нещо като министър на културата тогава и понеже разбираше от театър даде много странно и демократично за онова време нареждане - пиесата да се играе пред публика и тя да гласува с "да" или "не". И ние играхме. На финала, като на живот и смърт, подредихме столове на сцената, седнахме и започна гласуването. Имаше до 3 часа сутринта събрание, но никой от публиката не си отиде. Имаше и противници, имаше и защитници. Но победиха тези със "за". А пиесата имаше голям успех. Дори получихме колективно Димитровска награда - Апостол Карамитев, аз, Славка Славова, Кирил Янев... И си купихме по едно колело, защото тогава се ходеше на работа с колело, нямаше коли".
Всички мразят Таня
По онова време Таня Масалитинова имала конфликт с Филип Филипов. "Той беше малко злопаметен човек. И ми се закани, че две години роля няма да видя. Тогава със Славка станахме рецитаторки. Първият ми самостоятелен рецитал бе по Анна Каренина и имаше голям успех. Но изведнъж излиза разпределение за пиесата "Огнен мост" с режисьор Филипов. Слизам да го видя - моето име най-отдолу, ще играя санитарката Мухина. Прочетох пиесата - съветска, слаба и не ми хареса. Но ми допадна една от женските роли, не централната. Беше за по-възрастна от мен актриса. Реших да подам заявление за дубльорка. Дори не поисках репетиции.
Късметът ми беше, че титулярката Буюклиева, която след това не ме поздравяваше до края на живота си, се разболя от грип. И Филип реши аз да чета вместо суфльорката. А аз бях много готова с ролята. Накрая той много мрачно заяви, че ме освобождава от Мухина и ми дава да дублирам. Дори ми даде официални репетиции, ушиха ми костюм. И изведнъж се пусна слух, че ще ни разменят с Буюклиева. Баща ми полудя, вдигна скандал, отиде при директора, двамата отидоха при Филипов. Беше огромен скандал народна актриса, уважавана от всички, да бъде изместена от младата си колежка. Но Филип се запъна и каза: "Ако не играе Таня, ще сваля пиесата!". Целият театър се вдигна срещу мен. Беше много неприятно. Но ролята ми донесе много голям успех".
Тази хубава средна възраст
От ролите, които изиграла на средна възраст, Таня Масалитинова много си харесва Елисавета от "В полите на Витоша". Много си обича и тази в "Как тя излъга мъжа си" от Бърнард Шоу, продължение на "Кендида". "Много хубаво бе и в "Егор Буличов и другите". Аколина, която аз не исках да играя, но пък се получи добре. Тогава станах народна актриса. Беше 1971 г., точно преди да замина за Лондон", показва една снимка тя. След което бързо изрежда: "А с "Ретро" ходихме в Америка. Последната ми роля в Народния пък беше в "Празникът" на Хайтов. Играех учителката Пейчева. Беше малка, но хубава роля".
Таня Масалитинова - пенсионерка
Голяма актриса - пенсионерка? Няма такова нещо. След като я пенсионирали в Народния, Таня заиграла на сцената на "Сълза и смях". "Имах две хубави роли. Едната в "Играчките на тавана" от Лилиан Хелман, а другата в "Странната мисис Савидж". Там трябваше да играе Таня Лолова, но тя се отказа".
В Театър 199 пък ролите й продължават и до днес. Първата била през далечната 1968 г. в моноспектакъла по неин сценарий "Едит Пиаф за себе си". "Беше много успешен, направих голям бум. В 199 играх нон стоп и досега играя. Няма година да не играя. Изпълнявала съм дори мъжка роля".
Сред интересните й роли е и в "Старомодна комедия" в Габровския театър. "Но не успях да я изиграя тук". А последната й е в театър "Галерия" - "Люляци и палачинки". Последната? Нищо подобно. Последната тепърва предстои.
|
|
|
|
|
|
|