От тема "табу" преди 7-8 години корупцията и противодействието срещу нея се превърнаха в основен приоритет в политическия дневен ред. Това е един от изводите в близо 130-страничния доклад на най-голямата антикорупционна инициатива на неправителствени организации в България - "Коалиция 2000", който ще бъде представен във вторник. Тогава експертите ще опитат да покажат свършеното от 1997 г. досега, да посочат изводите си за нивото на корупция и за проблемите при справянето с нея, както и какво може и трябва да се направи.

В доклада се твърди, че "антикорупционните реформи в България се намират в решаваща фаза". Прави се заключението, че позитивната тенденция на намаление на дребната и административната корупция, регистрирана след 1997 г., трябва да бъде съхранена и задълбочена. В същото време се отбелязват предупредителните сигнали от края на 2004 г. за увеличение на корупционните сделки и техните мащаби. Това е "индикатор за изчерпване на потенциала и за необходимостта от укрепване на осъществяваните досега антикорупционни политики, програми и инициативи", отбелязват от "Коалиция 2000". Според тях "корупцията все още е един от основните дългосрочни рискове за успешната интеграция на България в Европейския съюз". Тя оказва негативно влияние, като създава институционална устойчивост, увеличава риска от злоупотреби и неефективно управление на предприсъединителните и структурните фондове на ЕС и благоприятства "износа на престъпност" към останалите страни-членки. Анализът сочи като проблем и обстоятелството, че подкупите в частния сектор са почти толкова, колкото и в публичния.

Основните места за бъдеща работа по линия на антикорупцията ще са съдебната власт и органите за ред и сигурност, обществените поръчки и концесиите, образованието, здравеопазването, ограничаването на административната и политическата корупция, както и на престъпността и проникването на криминални групировки в държавната власт и икономическия живот.





КАРЕ РОЛЯТА НА МЕДИИТЕ



Интересен момент в доклада и анализите на "Коалиция 2000" е "ролята на медиите в антикорупцията", по която тя от месеци извършва сериозен мониторинг. Един от основните изводи е, че несъмнено постижение на медиите е, че са пренесли акцента от "малката корупция към корупцията във висшите етажи на властта". Добри думи се казват и за журналистическото разследване, независимо че се прави бележка, че неговото развитие е все още ограничено.

Според експертите на "Коалиция 2000" се запазва обаче високата "смъртност" на журналистическите разкрития. "Вината за това трябва да бъде поделена между съответните журналисти и медии и публичните власти, които все още до голяма степен игнорират и дори се противопоставят на медийните разследвания", пише в доклада. В него се отбелязва, че има публикации и предавания, които целят дискредитирането на отделни политици, обществени или организации, както и че "компроматните войни са част от медийния пейзаж". Според авторите на документа "тревожна е тенденцията да се налага негласно табу сред гилдията върху публикации относно корупцията в самите медии". Като цяло обаче се твърди, че водещите български медии са "внесли своя принос в превенцията на корупцията".





каре На 90 000 подкупа се наказват 71





Според доклада един от основните проблеми е ненаказването на корупцията и особено на тежките й форми. Посочва се, че от началото на 2002 до края на 2004 г. едва по 7 дела за подкуп съдът е наложил повече от 3 години затвор и само в един случай над 10 години.

Посочва се и че общият брой на приключилите с осъдителна присъда дела за престъпления, свързани с корупция, изглежда още по-незначителен на фона на степента на нейното разпространение, установена от Системата за мониторинг. Според данни на "Коалиция 2000" средномесечният брой на корупционните сделки през 2003 г. е 100 000, докато броят на осъдените за подкуп и престъпления по служба лица за цялата 2003 г. е едва 75. През 2004 г. това съотношение е около 90 000 срещу 71 наказани.