Опитът да бъде ограничено кредитирането не поднесе изненада на банкерите. "Пакетът от мерки беше договорен още през лятото", обясни председателят на Асоциацията на търговските банки (АТБ) Димитър Костов пред "Сега". От днес, навръх професионалния банкерски празник, изискванията за определяне на минималните задължителни резерви стават по-рестриктивни. За да покрият минималните изисквания, институциите вече трябва да заделят по 8% от привлечените депозити. При това наличностите в каса вече не участват при изчисляването на минималните резерви. Според оценките на БНБ така ще бъдат изтеглени около 225 млн. лв. от банковата система.

Според банкери новите мерки няма да намерят сериозно отражение върху лихвените проценти по кредитите. Вярно е, че според теорията при равни други условия банковият ресурс ще се оскъпи.

Но конкуренцията между институциите играе по-съществена роля и тя ще действа като спирачка за покачването на лихвите. Много от банките у нас са собственост на чужди кредитни институции и така чрез приток на средства отвън (компаниите майки превеждат средства на поделенията си тук) се осигуряват необходимите пари за кредитиране. В допълнение към това вече доста банки сключват споразумения за кредитни линии отвън, което дава допълнителна увереност, че заемите няма значително да поскъпнат.

"Все пак може би ще има малко оскъпяване, вероятно с около 0.4-0.5 процентни пункта от сегашните равнища", прогнозираха банкери.

По данните на БНБ ефективната годишна лихва по краткосрочните левови кредити се движи между 8.8% и 10.8% през тази година, а по дългосрочните левови заеми варира между 12.4% и 13.1%. Защото мерките не са с еднократно действие.

Първоначално ще има изтегляне на средства от банките, но впоследствие за всеки привлечен ресурс институциите ще трябва да заделят още средства. "Отначало от системата ще се изтеглят средства, но после механизмът на формиране на резервите ще си остане с постоянно действие", обясниха от банковите среди и допълниха: "При тези условия по-малко от кандидатстващите за кредитиране проекти ще се окажат ефективни."

Според други експерти не е изключено кредитите с плаваща лихва (базов процент плюс надбавка) дори да поевтинеят.

Представители на БНБ обясниха, че изтеглянето на тези 225 млн. лв. трябва да мотивира институциите да бъдат по-внимателни в кредитната си политика и да инвестират още повече усилия при управлението на кредитния риск. Пък и тези 225 млн. лв. са само 1% от банковите активи в края на октомври тази година.

Банките най-вероятно ще увеличат усилията си към по-добро обслужване на клиентите. Това означава, че няма да спрат да кредитират, просто отпускането на заеми няма да е толкова активно. Левон Хампарцумян, член на управителния съвет на Булбанк, предупреди пред Би Ти Ви, че "може да се стигне до изкуствено забавяне на растежа на икономиката, ако се приложат прекалено рестриктивни мерки". Според него ситуацията би могла да се влоши, ако има забавяне на икономическия растеж, трудности с ликвидността на кредитополучатели или кредитни затруднения на самите банки.

БНБ смята, че бързото увеличаване на кредитирането все още не е изправило банковата система пред риск от декапитализация. Макар че повечето от институциите все още разполагат с капацитет да увеличат заемите, има и такива, които са изчерпали вече тази възможност. Стрес-тестовете, проведени от националната банка, показват, че и при минимално влошаване на качеството на кредитите 19 банки са застрашени да не покрият изискването за 12% капиталова адекватност. В същото време нагласата на институциите е да увеличат обема на кредитите при запазени или облекчени процедури. Все пак това е основният източник на приходи за банките, както показват данните за системата.

Централната банка очаква въведеният пакет от мерки да охлади нарастването на кредитите. Прогнозите на нейните експерти са, че към края на тази година ръстът ще се забави до 45-46%, а в края на първото тримесечие на следващата година ще се понижи до 43-45%. Сега ръстът на кредитите е малко под 50%.

Всичко започна преди няколко години, когато Международният валутен фонд алармира, че дефицитът по текущата сметка на платежния баланс е твърде голям. На пръв поглед това е макроикономически проблем, от който банките остават встрани. Но всъщност тук прозираше ролята на банковото кредитиране. Защото зад големия недостиг в текущата сметка стоеше (и сега продължава да е така) основно търговският дефицит. И се оказа, че голяма част от отпуснатите заеми са отишли за купуването на вносни стоки.

"В този смисъл мерките за забавяне темповете на кредитиране са средство за решаване на макроикономически проблеми", коментира Димитър Костов.

И още малко предистория. Преди време банките изведнъж се оказаха с доста средства, които да инвестират на вътрешния пазар. От една страна, изискванията за минималните резерви постепенно се охлабваха, за да паднат от над 10% на 4%. От друга страна, това беше и период на понижаване на лихвите в чужбина. Банките бяха мотивирани да теглят депозитите си оттам, тъй като те вече не им носеха желания от тях висок доход. Можем да добавим и началото на по-засилената конкуренция между институциите да завоюват позиции на пазара и все още недотам богатата гама от продукти. При тези предпоставки в търсене на доходоносни инвестиции на българския пазар вниманието на институциите беше приковано към кредитирането. Дейността постепенно се засилваше и днес институциите имат вече ясно очертан профил и са специализирани в предоставянето на определен вид заеми (потребителски, търговски и др.).

Не закъсня "макроикономическата" реакция. "Дефицитът по текущата сметка е обезпокояващ", твърдеше МВФ. Факт, чието тълкуване фондът свърза с кредитния ръст. От българска страна тогава дойде отговорът, че става дума за внос на инвестиционни стоки. Това не се смяташе като основание за тревога, тъй като е стимул за икономически растеж.

Така или иначе все пак се пристъпи към охлаждане на кредитния ръст. Първата крачка беше направена с измененията в наредбата на БНБ за класифициране на кредитите и заделянето на провизии за тях. Промените провокираха институциите да бъдат доста по-предпазливи, когато отпускат заеми. Но те се оказаха недостатъчни и се потърсиха и други лостове за въздействие върху кредитирането. Така във фокуса попаднаха минималните задължителни резерви, които банките поддържат при БНБ. След разгорещените летни дискусии през тази година с МВФ се стигна до споразумението резервите да останат 4%. Но беше разширена базата, върху която те се изчисляват, като в нея бяха включени и депозитите със срок над 2 години. Освен това се прие и само половината от наличността в каса да се включва в резервите.

"От предприетите досега стъпки най-силно влияние оказаха мерките, свързани с класифицирането и провизирането на кредитите", обясниха банкери. БНБ също коментира, че изискванията за минималните резерви досега не са довели "до появата на ефекти, които да показват, че банките отразяват в кредитната си политика поредния сигнал за по-равномерно нарастване на кредитите за частния сектор". Затова и днес се прави следващата крачка.

Тепърва ще се изяснява какво ще се прави оттук нататък. Първо трябва да се види докъде ще изведат извървените досега крачки. И после да се вземе решение дали да се предприемат нови стъпки. Такива най-вероятно ще има. Поне от фонда намекнаха за това и допълниха, че негови експерти ще направят преглед на резултатите досега и не е изключено да бъдат поставени нови критерии пред банките за ликвидността и резервите им. Възможно е да се постави изискването кредитополучателите да отговарят на определено съотношение между разходите им по обслужване на заемите и техните доходи.