През последните няколко години България получи и продължава да получава стотици милиони евро от Европейския съюз по предприсъединителните програми ИСПА, САПАРД и ФАР. И поне засега "минава между капките", като се спасява от истински големи скандали за евентуални злоупотреби, измами или корупция при харченето на тези пари. За разлика от куп други страни - кандидатки или вече дори членки на ЕС. Нещо повече. Дори самата Европейска комисия, която разпределя парите, често е "взривявана" от парични скандали.

Всичко за България обаче тепърва предстои. И евентуалните скандали, и безспорно необходимото изграждане на надеждна система за контрол при харченето на тези пари. Още повече че през следващите години в страната ни ще започнат да влизат вече



не стотици милиони, а по няколко милиарда евро



по различни програми. Със сигурност това означава, че съвсем скоро Брюксел първо ще направи тотални проверки и ревизии на изхарченото до момента, а след това ще поиска и България да изгради достатъчно сигурна контролна и отчетна мрежа за влизащите огромни средства.

Това стана ясно и на наскоро проведена международна конференция в София, посветена на "защита на финансовите интереси на Европейската общност и борбата с измамите" и на "противодействието на фалшификацията на парични средства".

На въпросния форум представители на Европол, "Сикрет сървис" и на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) се скъсаха да хвалят България за направеното по отношение на ограничаването на производството и разпространението на фалшиви евро и долари. На този форум бе обявено, че засега в Брюксел няма нито един сигнал за злоупотреби с пари на еврофондовете, които да са свързани с нашата страна.

На същата среща обаче стана ясно, че ако дадена държава допусне измами или корупция с еврофондовете, възстановяването на щетите става за нейна сметка - т.е. не могат да се чакат още пари от ЕС.

На форума бе обявено, че от Европейската комисия и нейните структури настояват за организирането на специален телефон, на който всеки, който има данни за нередности и злоупотреби с пари от фондовете, може да подаде сигнал. Освен това се разбра и че настояването е този телефон да е в Брюксел, а не в София и да се администрира от OЛАФ. Обажданията към него ще са безплатни и сигналите ще могат да се подават на български език.



Настояването телефонът да е на всяка цена в Брюксел



е продължило и след като се разбрало, че в момента има проблеми с осигуряването на необходимата техническа линия. От българска страна била заявена готовност за организирането на този пост у нас и след това сигналите да бъдат препредавани в Брюксел, но от европейските служби не са се съгласили. На този телефон ще могат да се подават и сигнали за пране на пари и контрабанда.

Пак по време на форума се разбра и че по правило ОЛАФ няма хора, разположени извън Брюксел. За България и Румъния обаче ще има изключение - в тези две страни ще бъде изпратен по един представител, който ще следи не само как се разходват парите, но ще контролира и контролните органи.

Тези дребни факти са достатъчно показателни за това, което очаква България. Засега властта успешно поддържа усещането, че всичко с изразходването на парите от фондовете е наред. Само преди няколко месеца бе обявено, че след редица проверки от Държавната агенция за вътрешен финансов контрол и от Сметната палата "не са констатирани правонарушения при усвояването на европейските фондове". Същите заключения периодично пуска и специално създаденият национален Съвет за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на европейските общности (AFCOS), чийто председател е вътрешният министър. В тази структура влизат представители на няколко министерства, ръководителите на митниците, финансовото разузнаване, на национални служби на МВР и др. Неин секретар и координатор е директорът на една от най-възловите дирекции във вътрешното министерство - "Координация на информационно-аналитичната дейност". Този съвет има за задача всяка година да пише доклад, в който да се посочват подадените сигнали, извършените проверки на проектите по усвояване на пари от Европейския съюз, прави се анализ на моментната ситуация и се дават препоръки. Във всички досегашни документи на структурата се твърди, че няма извършено нито едно нарушение при харченето на средства от Брюксел.



С две изключения



Първия път бяха признати "дребни" опити за измами при участие в тръжни процедури по проекти на предприсъединителните фондове, които "не са оказвали влияние на общото положително заключение". И втори път - от съвета излезе информация, че се "извършва проверка на лица и фирми от България във връзка с измами и щети, нанесени на бюджета на ЕС, за над 10 млн. евро поради невнасяне на мита и акцизи". В този случай бе разказано, че страната ни е била само част от контрабанден канал, в който се включвали и още седем или осем страни, че сигналът дошъл от Брюксел. И толкова.

Именно контрабандата ще е един от основните проблеми за България. По обективни причини тя продължава да е сериозен източник на финанси за организираната престъпност. Преди дни в София координаторът на Пакта за стабилност Ерхард Бусек обяви, че само от контрабандата на цигари през Балканите ЕС търпи щети от 10 млрд. евро годишно.

Ще продължи и сериозният натиск България да се справи с фалшификаторите на евро и на банкови карти. Независимо от обстоятелството, че сега погледите са насочени основно към Литва, където наскоро бе разбита мощна банда майстори на ментета, продължават съмненията, че все още има нелегални печатници и у нас. Наскоро представител на Европол дори "проплака", че заради масираното фалшифициране на евро в Западна Европа вече дори магазините отказвали да приемат едрите банкноти от 200 и 500, а дори и от 100 евро.

Сериозни проблеми има и с фалшифицирането на банкови карти, които, след като се произведат в България, служат за измами в западноевропейските страни. Това обаче са все пак по-лесни за хващане и доказване престъпления.

Така или иначе обаче основната проблемна и рискова област си остават проектите и харченето на парите, отпускани по линия на еврофондовете.

До момента политиците се замерят само с обвинения, че средствата не се усвояват редовно и така България ги губи. Няма да е далеч времето обаче, в което на показ ще бъдат вадени и нелицеприятни неща, свързани с възлагане на проектите, с това кой и как печели конкурсите и т. н.

Затова България сама трябва да извърши тотални проверки на това как досега са се изразходвали тези средства.

Защото когато дойде ОЛАФ, вече ще е късно.





---каре---

Какво е ОЛАФ?



Европейското бюро за борба с измамите е създадено през 1999 г. и започва да функционира на 1 юни същата година. Дейността му се наблюдава от комисаря, отговарящ за бюджета. ОЛАФ има статут на независима следствена служба в рамките на Еврокомисията и се ръководи от генерален директор с петгодишен мандат. В момента ОЛАФ се оглавява от немеца Франц-Херман Брюнер, работил като съдия, прокурор и началник-отдел в правосъдното министерство.

За да се гарантира независимостта на ОЛАФ в неговите разследвания, на генералния директор са вменени задължения да не приема и да не иска инструкции от никое правителство от еврообщността, нито от институция на ЕС. Предвиден е обаче редовен контрол на дейността на бюрото - той се извършва от пет външни лица от Комитета за наблюдение. Комитетът дава оценка за дейността на ОЛАФ по молба на неговия директор или по собствена инициатива, но без да се меси в текущите разследвания.

ОЛАФ е приемник на целевата група "Координация на борбата с измамата" - УКЛАФ, създадена през 1988 г. Основен повод за реформата на службата бяха разкритията на ревизора Пол ван Буитинен за злоупотреби в самата Европейска комисия, които доведоха до оставката на "Комисията Сантер".

Основната функция на ОЛАФ е да защитава финансовите интереси на Европейската общност - парите от бюджета на съюза, с които се финансират общи европроекти. Службата проследява за измами в митниците, отклоняване на помощи, укриване на данъци, както и всякакви прояви на корупция и друга незаконна дейност. На ОЛАФ е възложено и да координира сътрудничеството между компетентните национални власти в тази посока.

ОЛАФ се задейства при всякакви злоупотреби на европейски пари - дори при надути хонорари за преводи или командировки или пък при раздаване на средства по проекти за роднини, "близки" фирми и т. н.