|
След това Меграхи бе прехвърлен да излежава доживотната си присъда в Глазгоу в килията, наречена "Кафенето на Кадафи". Тя получи това название, защото роднините на жертвите се надяваха рано или късно в нея да влезе самият либийски лидер като истински поръчител на атентата. Видни юристи изказаха мнения, че присъдата над Меграхи е била произнесена без достатъчно доказателства и под политически натиск.
Кадафи близо десетилетие се пазари със Запада, преди да се съгласи през 2000 г. двамата обвиняеми за атентата от Локърби да бъдат екстрадирани, за да бъдат съдени. Междувременно той си осигури гаранции, че няма да бъде обвинен лично за атентата над Локърби, както и за други терористични атентати, организирани от Либия. Сред тях е и този над самолета на френската компания ЮТА и дискотеката "Ла бел" в Западен Берлин. Официално Либия не признава нито политическа, нито наказателна отговорност за атентатите, а само "гражданска", като плати компенсациите като "необходимо зло".
Дългът на Триполи
През 1999 г. на проведената смесена българо-либийска междуправителствена комисия стана ясно, че задълженията на Либия към България, признати от Либия, са 290 млн. долара. От тях 50 милиона са държавни вземания, останалите са дългове към наши компании - "Техноекспротстрой", "Булгаргеомин", "Енергокомплект", авиокомпания "Балкан". Българската страна първоначално претендираше за 800 млн. долара задължения.
В ситуацията с българските медицински сестри в Джамахирията едва ли е най-удачно да се повдигне въпросът със задълженията на Либия към България, смятат специалисти и не изключват възможността България да не си върне тези пари.
|