Работодатели и управляващи взаимно си отправиха вчера обвинения за несъответствията между образователната система и пазара на труда у нас. Просветният зам.-министър проф. Камен Велев обвини бизнеса, че доскоро е бил пасивен и не е предоставял информация на образователните институции за своите изисквания към кадрите и нуждите от тях. "Студентите все още нямат информация за приложението на тяхната специалност и евентуалното заплащане след завършването", каза още Велев.

Представители на работодателите обаче контрираха, че изобщо не са получавали запитвания от университетите за това какви специалисти са им нужни. "Основен проблем на образованието е, че у нас отсъстват представителни проучвания за потребностите на предприятията", каза и зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян. Информация за необходимите специалисти МОН търси от социалното министерство, а университетите трябва да си търсят данни от бизнеса, оправда се Велев.

"Стремим се да предизвикаме интереса на работодателите да формулират нуждите си от работна сила, за да може държавата по-добре да си планира образователната система", коментира пък социалният зам.-министър Румен Симеонов. Според него това става трудно, защото 98% от предприятията у нас са малки и средни и не могат да предвидят развитието си за 5 години напред.

Социалното министерство поръча преди време социологическо проучване за нуждите на пазара на труда. Според него в момента у нас се търсят персонал от средно ниво, както и високоспециализирани работници, а не толкова висшисти. Работодателите имат нужда от квалифицирани производствени работници в строителството и текстила и нискоквалифицирана работна ръка в производството и селското стопанство. Най-малко се търсят ръководни и аналитични специалисти. Същевременно около 80% от завършилите средно образование се записват за висше. Въпреки това обаче според проучването на МТСП 60% от работодателите предвиждат обучение на новонаетите си служители. Безработицата сред младите хора у нас през м. г. е била 39% по данни на Евростат и 28% по данни на МТСП.



КОНТРА



Проблемът с квалификацията на сегашните ученици и студенти далеч не е толкова голям, колкото с работещите в момента, смята директорът на Центъра за икономическо развитие Александър Божков. Преквалификацията на последните е много слабо развита, смята той. Проучване на центъра сред работници в "Булгартабак", чието преструктуриране се очаква да доведе до съкращения, сочи, че от 50 до 90% от тях не са минали никакви курсове за преквалификация. Около половината от тютюнопроизводителите пък казват, че не могат да се занимават с нищо друго освен с отглеждане на тютюн. 90% от тях декларират, че не искат да развиват бизнес. 80% от работещите в тютюневите фабрики смятат, че нямат нужда от допълнително обучение.