|
У нас момците (доколкото тази архаична дума все още се употребява в поамериканчения ни български) си имат село на тяхно име. То е Момково и се намира в Свиленградската община. Навремето се е казвало Охланли, което си значи пак същото. Преданието е, че някакъв момък от съседните села се скарал с родата, напуснал бащин дом и заживял самостоятелно, макар историята да не казва дали - и щастливо. Вдигнал си къща и запушил комин на място край голям чинар. По-възрастните от Момково помнят, че като деца са играли край тоя чинар. Момъкът после се оженил, нароили му се деца. Наследниците му пък вдигнали хан до родната му къща. После дошла Освободителната война през 1878 г. и селото било изгорено до основи.
Пак по това време народът ни е намерил три значения на думата "момък". Най-напред го приравнява на ерген - мило и свидно състояние преди сватбата за всеки мъж и тъмно носталгично след нея. Според фолкора "ерген е момъкът дори и в деня на сватбата си." Третото значение е "слуга, аргат у някой господар". Иначе в песните ни го има и като "момите плели, ергена клели", а в пословиците символът на неосъществимата мечта е "надява се като вдовица за ерген." После народът е сменил глагола "надява се" с плаче, а ергенът е заменен с доста по-експресивна дума. Но пък да не навлизаме в литературната семантика.
- - -
Днес Момково съвсем не изглежда младежко село. От 823 жители над 400 са пенсионери, стотина са децата. Ергените са 52-а, все във възрастта за женене и това прави по един ерген на всеки 6 души в трудоспособна възраст. Е, има си и изключения. Най-старият е на 65 години, следващият по старшинство е роден през 1946 г. Трима са над 40 години. Но пък знае ли човек? Нали "любви все возрасти покорни", според Пушкин.
И в Момково ергените са се превърнали в аргати, които обработват собствените си нивя. Младите, което значи до 30-годишни, са около 15 души. Тяхната явка е кръчмата на Данчето. Събират се като в казарма, по час - сутрин в 9 и следобед около 17. Говорят си с часове и... пият само кафе. Кръчмарката никак не е разочарована, че оборотът й не е голям: "Навремето имаше няколко пияници из селото. Сега няма ни един. То човек не знае кое й е доброто и кое лошото на немотията."
Говорят си за това кой какви пари припечелил, за мачове и отвреме-навреме отправят някои пожелания към най-засуканите представителки на чалгата, която в тоя край се вихри като тайфун. Та все пак Мария, съпругата на небезизвестния Митко Пайнера, собственик на "Пайнер мюзик", е оттук. Даже и в кметството се усмихва плакатът на Нелина, а каналът "Планета" е най-гледаният в Момково.
Факт е, че ергените в Момково трудно се "дават", не защото не искат, а защото
да се оженят е въпрос на възможности
Едната - на контакти, другата - на пари. А момковските ергени ги нямат. През тази година са вдигнали само 3 сватби. Останалите сигурно са хванали алергия от подмятанията на близки и познати: "Айде, кога бе? Време ти е!", което те и без друго си знаят. Само че как да стане, като от сутрин до вечер работят по нивите си, а така и не се напечелват.
"Трябва да намерим село с име на мома, та да се побратимим, - подпира кахърно буза кметът Иван Караиванов - Дори и момите да са наполовина на ергените в наше село - пак върши работа. Да се бяхме побратимили със село Момино, Търговищко, или Момино село, близо до Раковски, та да видим щеше ли да остане ерген в селото, ама как да го правим при тая беднотия."
Без "шефството" с "момино" село възможностите са Свиленград, Любимец и Хасково. Там работа за тях рядко се намира. Единственият поминък за момковските ергени остава работата на собствените ниви. Доскоро земята не е била върната. Още продължават някои спорове. Затова и няма кооперация. Всеки си сее неговата нива, а дават житото на фурната, та да им пече хляб. Обработваемата земя навремето е била 18 000 декара. Сега е наполовина.
Преди 15 години хората се върнали, та днес
Момково си е най-запазеното село
в Свиленградска община. Само дето няма работа за ергените. Има шивашки цех, но в него работят 25 жени. Училището е до 8-и клас и всеки клас е в отделна паралелка. Само в първи са смесени. Обяснението е - няма раждаемост. Така си е, при толкова много ергени.
Кметът Иван Караиванов внася и тъжни нотки: "И младите, и средните, пък и старите ергени са отчаяни." И се хвърля в пожелания: "Дано по-скоро да вкарат европейските норми. Не само за селскостопанска продукция, а за коригиране на закони, за коригиране на отношения, пък дано и да се махне корупцията."
И ако Любимец е прочут с дините си, то Момково,
освен с ергените си, е най-прочуто с пъпешите
Започнали са преди 25 години по оная социалистическа система, която трябваше да напълни пазара посредством самозадоволяването и производството на акорд. В Момково избрали пъпешите. Заради климата, заради лесното отглеждане, а и заради факта, че можели да съчетават държавно и частно, и да изкарват добри пари. В тези сметки всичко било вярно и логично. По-младите решили, че могат да работят в Свиленград и Любимец, родителите им пък в селото да правят разсада и да сеят, а те отвреме-навреме да се грижат за бостаните, в събота и неделя - да прекопаят, да напръскат и да берат през лятото, което на дългия ден може и вечер след работа.
Точно и логично.
Започнали със сорта "Десерт 5", руски, разбира се, после преминали на "Медена роса" и "Ананас". Сега са минали на американски сортове, сред които най-популярен е "Макдермор". Тогава открили и свободния софийски пазар, на който припечелвали добри пари. Бумът обаче настанал, когато
през 1992-1994 залели борсите в София с пъпеши
и направили щури пари. По 20 камиона тръгвали натоварени от селото, а всеки производител на ден продавал по тон. Другите села от Свиленградско - и те се хванали да сеят пъпеши. И натам тръгнали пари. Нелогично, но пък вярно.
Днес продават по 200 килограма на ден на цена от 25 стотинки. Кое му плащаш. Сеенето, копането, пръскането. Жалят се от борсите и от това, че са излишни посредници, че чакат по два дена да влязат. Смятат си, че мнозина на борсите имат документи за производители, но реално са прекупвачи. Не се и опитват да се хвърлят в тротоарната търговия, защото я смятат за опасна. Какво му е опасното, като и сега тротоарите на София са пълни с грамади тикви, те си знаят и не искат да говорят!?
Оценяват тази година като слаба, но миналата на ден през
лятото са излизали по 35 тона пъпеши
от селото. През лятото най-голямата нива, засета с пъпеши, е 70 декара, най-малката - 15. Заради тези пъпеши и Тони с жена си се върнал от София и захванал да се препитава със селско стопанство. Сега селската мълва донася, че вече горко съжалявал.
Познанията на пишещия тия редове за пъпеша са само до хапването, при което най-голяма роля играе ароматът. Иначе предпочита пъпеша с мед, а и с изстудено бяло вино.
Нещата обаче на полето са доста по-сложни от "откъсни и яж". Георги Манев не е един от 52-мата ергени, но живее сам. И отглежда 20 декара пъпеши. Според него пъпешът при добри години пуска и над тон от декар. Има си и камион, с който прекарва стоката до София. Тази година е изкарал по 200 кг. от декар и камионът му дълъг път не видял. Продавал пъпешите на прекупвачи или на борсата в Любимец по 20-25 стотинки.
Георги започва своето обяснение, което по-скоро прилича на одисея. "Ей сега, като дойде февруари и започвам да си подбирам дребен тор, пълня 3000 саксии, за да засея пъпешите. Още толкова засявам с кратунено семе. Върху кратуната се присаждат и пъпеш, и диня. Не заради мълвата, че расте по-бързо, или пък зрее по-рано. Важното е да е устойчив на болести и да има здрав корен, защото "ражда" повече. И с тия разсади се занимаваме до 24 май. Чак тогава ги изкарваме навън."
Една семка от сорта "Макдермор" струва 4 стотинки - пояснява Георги. Според него на борсата са прекупвачи и без да са засели един ар имали документи за селскостопански производители. И след този тъжен монолог Георги все пак намира упование в това, което прави. Предлагали му работа в Свиленград за 200 лева месечно. Като си сложил доходите от пъпешите тази година, пак излезли с десетина лева отгоре. А като всеки българин, го блазни, че сега сам си е началник.
Братовчед му Милко Манев - за приятелите си той е Емил - е агроном, който няма къде да си практикува професията. Били ортаци с Георги на пъпешите, но се отказал. На 42 години е. Неженен. Не говори за пъпеши, нито за ергенлък, още по-малко пък за женитба - далеч са от него. Болката му е
селското стопанство и
онова неизбежно сравнение Изток-Запад
"На Запад 5-6 на сто от населението се занимава със селско стопанство. У нас - 80 на сто, а в Момково - цялото село. Ходих в Гърция, ей къде е. Смеят ми се - Че ние от вас се учехме на селско стопанство. Кой ви е крив, че си го разсипахте?, казват". Не иска да става шеф на кооперацията. Що? "Какво ще произвеждаш тука. Пъпеши и дини. Ами, че те хората сами си ги произвеждат. Каква да е тая кооперация, от която да се печели? Да не мислиш, че и от пъпешите много се печели. Че те хората предпочитат да си купят и изядат един банан, отколкото пъпеш. Все същата работа". И търси отговора на въпроса защо 70 на сто от селскостопанската продукция, която идва от Турция и Гърция е по-евтина от нашата.
Не говори и за професията си: "Къде да се хванеш агроном, като основно гледат пъпеши и дини, а при тях всеки си е агроном. Не им трябва специалист с диплома като мене."
Има и готов отговор на въпроса какво правят младите? "Гледат да се оженят и да се махнат от селото!" Само дето трудно успяват. Пред себе си не вижда подобна перспектива.
Не прави изключение и Антон. И той не е женен и чака голямата любов: "Какви ти женитби? Кой с каквото намери с това се занимава. Кои избягаха, кои останаха. Аз по принцип постоянно съм в движение и не се задържам тука, в селото. Пътувам по бизнес. Това е начинът да се спасиш. Като стоя само тука, как да се запозная с някое момиче."
Някой ден се надява да не го броят в групата на момковските ергени. Първият му братовчед, също Антон, има друга история. Преди 17 години родителите му се преселили в Стара Загора. Бащата започнал в ЗЗУ, майката - като лекарка. Антон завършил Свободния университет в Бургас. Работил временно на различни места какво ли не. От две години е в Англия със съпругата и детето си. Сега се е върнал за три месеца и си е в Момково. Пред къщата на дядо му лъщи новичък фолксваген, четворка. Антон смята, че засега си е решил проблемите, но пак ще заминава за Англия: "Какво да правя тука, като там съм добре?"
Колцина от момковските ергени имат тази перспектива?
|
|
|
|
|
|