И каква се оказа тя. Битката била за статуквото, а не за промяната. За даване на нови привилегии на удобно разположилите си в парламента политически сили, а не за широко рекламирания от авторите на Закона за партиите нов по-хигиенен политически процес. Защото, освен няколко добри попадения, законът е белязан и с цинизми и противоконституционни разпоредби.

През уикенда депутатите разрешиха на парламентарно представените партии да не се пререгистрират. Всички останали ще се бъхтят да събират нужните 5 000 членски подписа. Няма лошо в затягането на прага за учредяване на политическа формация. За никого в България не е тайна, че огромният процент от съществуващите партии не осъществяват основното си предназначение - да ходят на избори, да се борят за властта. Не смятат и за нужно да се отчитат пред обществото с чии пари съществуват и чии интереси защитават. Затова новият Закон за политическите партии, чрез който партиите-фантоми ще бъдат елиминирани, ще разплаче само потърпевшите.

Но защо парламентаристите



не заложиха единен критерий за всички политически сили?



Защо прокараха специални текстове за себе си? Защо, както откровено каза един депутат, тези в парламента много деликатно се уредиха, а останалите ще трябва да се потрудят?

Според приетите текстове партиите трябва да представят в съда в тримесечен срок списък с имена, ЕГН и адрес на не по-малко от 5000 членове и удостоверение за уникалност на името. Това обаче няма да важи за партии, които са участвали самостоятелно или в коалиция на миналите парламентарни избори и имат поне един народен представител. Това са поне 20-на партии. Пререгистрацията не важи и за политическа сила, която има достатъчен брой депутати за образуване на самостоятелна парламентарна група. Това е Новото време, което не съществуваше на миналия вот.

Парадоксалното в случая е, че точно Новото време бе най-големият радетел за нова политика. То обяснява колко демоде са старите партии и как трябва да се освежи политическият живот. Това обаче не му попречи да подкрепи текстовете, защитаващи именно статуквото и т.нар. стари партии. А и да уреди и себе си с привилегията да не се поти в съда.

Крайно време е да подредим партийния двор, викаше от парламентарната трибуна Емил Кошлуков. Но пропусна да уточни, че



ще има двоен стандарт за влизане в същия този партиен двор.



Освен че е цинично, разпореждането на закона е и противоконституционно. Президентът Георги Първанов има пълното основание да наложи вето, като се позове на чл.6, ал. 1 и 2 от конституцията, според който гражданите са равни по достойнство и права, и не се допускат никакви ограничения или привилегии на правата, основани включително на политическа принадлежност. Не е ли привилегия възможността само партиите в парламента да не се пререгистрират?

Впрочем за днешните герои на деня има още една екстра, която е също толкова цинична и противоконституционна. Тя засяга партиите с тирета. Депутатите записаха, че партии, чиято абревиатура повтаря тази на друга политическа сила (включително с прибавянето на думи, букви, цифри), ще трябва да се пререгистрират с ново име. Това условие отново не важи за тези, които седят на парламентарните банки.

Дали пък законотворците не нарушават и чл. 11, ал.2 от конституцията, според който нито една партия или идеология не може да се обявява и утвърждава за държавна? На една крачка от този абсурд са депутатите ни. Оставаше им само да запишат, че Законът за политическите партии не важи за партиите в парламента. А може би така щеше да е по-честно спрямо избирателите. За да се знае, че тези, които се опитват да учат другите на политика, сами отказват да усвоят уроците, които преподават.