Кръстан, Тошо и аз харесвахме и Селинджър, и Сароян. Затова, докато превеждахме "Очите ми зелени, устата ми хубава", ние казвахме "устата ми арменска".
Онзи ден Би Би Си направи многонационално телевизионно прение. Дебат, както сега му казват. За да участваш в TV прение, трябва да имаш арменска уста. Британката каза на французина, че ако една идея е американска, това не означава, че тя е непременно е лоша, а американецът се смя най-много.
Прението беше за турската кандидатура за ЕС, зад която САЩ застанаха преди европейците. Стана дума и за това дали, освен отстъпки за Кипър и напредък по човешките права, от Турция ще поискат да признае арменския геноцид.
Тогава си спомних колко студено беше в хубавата стара къща, когато Ереван беше без осветление и отопление и колко топло ме посрещаха арменците и как ми казваха - "сближава ни това, че и вие, и ние сме патили от турците", и аз търсех дипломатичен отговор и не го намирах. Уредничката на хубавата студена къща-музей на Арам Хачатурян беше с дебел шал и с ръкавици, които беше готова да свали, за да ми посвири, освен ако не искам аз да посвиря на пианото, пред което е седял композиторът. Неговият "Танц със саби" повтаря един и същи мотив, като "Болеро" на Морис Равел, но Хачатурян (1903-1978) е след Равел, който бил сигурен, че неговото "Болеро" е шедьовър, но не бил сигурен дали е музика.
Равел не бил сигурен докъде може да се стигне с повторението на една музикална фраза, преди тя да ти втръсне. Милият! Да знаеше сега какво е, нямаше да говори за втръсване, но Равел (1857-1937) бил съвременик на американеца Джон Филип Суза (1854-1932), който казвал, че не можеш да започнеш и свършиш с лайтмотив, както не можеш да започнеш и свършиш с десерта.
И вие, и аз сме слушали и Хачатурян, и Суза, който написал американския марш "Звезди и ивици завинаги" (Stars and Stripes Forever). Суза се силел да е като Офенбах, но петнайсетте му оперети са забравени, а Stars and Stripes наистина е Forever.
А пък Арам Хачатурян си е Арам. Арамейците били от Юдея и Самария до Кавказ. Христос говорел на арамейски и арменците са християни от 301 година (ние българите - от 864). Сегашна Източна Турция е някогашна Западна Армения. Християнските заточеници били в Диарбакър (Бойчо Огнянов на дядо Вазов избягал от "Диарбекир"). Там заточените християни търсели утеха при арменския поп, но той бил безсилен да им помогне и оттогава ни е останала приказката "Върви да се оплачеш на арменския поп".
После никакви попове не останали в Анадола, когато османлиите (напътствани от немски офицери) започнали арменския геноцид, който, as time goes by, все повече заприличва на генерална репетиция за еврейския геноцид.
Арамейците (прадеди на асирийците), обитавали Сирия, Месопотамия, Палестина, Арабия. Иисус и учениците му си говорели на арамейски.
- Боже мой, Боже мой, защо ме изостави" - изпъшкал на арамейски прикованият Иисус, който, 33 години преди това, се родил във Витлеем. На арамейски Витлеем означава "Градът на хляба". Кръстан, Тошо и аз мечтаехме да преведем Библията така, че в нея да не пише "По-скоро камила ще мине през иглени уши", а: "По-скоро въже от камилска вълна ще вденеш в игла".
И сега можеш да чуеш арамейски. Например в Сирия. Вървиш, вървиш по пътя на кръстоносците - по дъното на пролома, който е тесен процеп; само няколко метра между двете скални стени. Но горе, където е обителта, монасите ти дават чашка вино и ти казват, че можеш да си купиш шише или дамаджана. Точно така казват, дамаджана - една "Дам Жан" ("Une dame Jeanne"), която е към четири литра и половина. Как да не си купиш една "дама Иванка", когато лозите си растат ей тъй - лазят по земята, досущ както лозята в Армения, но арменците ти обясняват, че при тях е така, понеже наесен ги зариват в пръстта заради зимните студове, а тук защо е така - Бог знае и агрономите. Ако направим карта къде как правят лозята, тя ще е като геополитическите карти на Бжежински. Ислямът устремно се вклинил в ареала от Витлеем до връх Арарат; дехристиянизацията започнала през VII век (Мохамед се родил в Мека през VI век) и продължава до ден днешен, когато не всички мохамедани са терористи, но всички терористи са мохамедани.
И от мен да го знаете: левантинското вино има тяло, но сладни, а арменското е тънко, с опушен вкус - като откопаят гърловината на голямата делва, заровена в лозето. Брендито на арменците също е хубаво, нищо че им забраниха да го наричат коняк. Само дето тостовете им са уморителни, ако нямаш арменска уста.
Да сме умни и добри на Бъдни вечер и след това!
Бавно, бавно, изплетено есe
, но дори да съм го забравил, мисля, че завършваше така (или ми се иска да е така): "...и щастие на всеки..." - и не само през 2005 г.
Forza: 