|
Най-масов и най-прав е читателят - него го интересува не книгата изобщо, а определен том заради съдържанието му, и той подхожда естествено: чете с интерес, или захвърля с разочарование.
В случая ще загърбим този аспект на отношението човек - книга, и ще разгледаме някои по-технически неща. Правим го както във връзка с приключилия наскоро Коледен панаир на книгата, така и като опит да изолираме митовете и пропагандата в тази скрита за масовите очи действителност -
Печатането и продаването на книги
Има такава теза: КНИГАТА СЕ ИЗРАЖДА И АГОНИЗИРА. Това твърдение често може да се чуе от фигури с по-силно публично присъствие в миналото, радвали се на добър социален статус като автори. Техните аргументи са свързани с цифри и морал.
---каре---
- Преди една моя книга излизаше в 20-30-50-70 000-ен тираж.
- Преди ги нямаше тия лъскави простотии, тия порнографии, тия неграмотности.
- Преди хората (младите) четяха, а сега са потънали в бездуховност и сиромашия, не купуват и не четат книги. (Особено моите).
-----
Част от тези неща са верни. Тиражите действително бяха високи. Редно е обаче да си отговорим честно защо. Ще го кажем кратко, тъй като с известна разлика във формулировките темата е обсъждана.
Държавната опека в "сферата на идеологията" правеше медиите скучен рупор на официозната информация, а не действен медиатор на идеи. С други думи речено, ако като гражданин поискаш да кажеш, че твоят цар е гол, няма как да го викнеш по радиото, нито да го напишеш във вестника. Тази роля - да казва с недомлъвки, изпълняваше литературата. И за целта тя се усъвършенствуваше
в типични за общества с цензурен пресинг
иносказателни умения - "езопов език" и други видове сатирична мимикрия.
Разрушаването на държавния монопол в книгоиздаването и демократизацията на медиите свиха тиражите на книгите десетки пъти. Тираж от 1000 за преводно заглавие и 500 за родно днес са типични. Масовият читател спря да търси "скрити истини" в книгата - истината цъфна почти дибидюс на екрана, във вестника, в Мрежата и чата.
Това е причина за сериозната корозия на писателския нимб, ако приемем, разбира се, че той е от метал. Писателят (като по-горе цитирания), се усети изоставен и безполезен. Видоизмени се и общественият интерес към терените за реализация на словесността като цяло. В тази връзка уместно уточнение преди време направи литературоведът Владимир Трендафилов относно понятието writer - писател, на запад. Ако там някой се представи при запознанство като писател, то логичният втори въпрос към writer-а е: "А в кой вестник пишете?" Което е странно доказателство за конвергенцията в пируетите на занаята при старите и новите демокрации.
Но да се върнем при патосите
ДДС ЗАТРИВА КНИГАТА! Това е лозунг, който периодично размахваха някои представители на Асоциацията на българските книгоиздатели. Този данък у нас, както при книгите, така и в други сфери, е 20 %.
Цената на книгата се формира, най-простичко казано, по следния начин. Ако книжката струва 10 лева, то тази сума трябва да я разделим на 4. Едната част е хартията, да кажем 2 лева, другата е печатът, също да кажем два лева, третата - печалбата на издателя (която включва разходи за откупуване на авторското право, разходи за реклама, за наем, за заплати и т. н.), примерно - 3 лева, и 3 лева - търговската отстъпка, която варира около 20-35%. У нас цената на книгата е фиксирана, макар че няма закон за това както в други страни. Издателят купува хартия с 20 % ДДС, печати с 20 % ДДС, дава книгата на търговец, който също трябва да продава с 20 % ДДС. След това издателят реализира печалба, върху която дължи 20 % ДДС.
Води се борба за редукцията само на този данък, който плаща издателят от своята печалба, защото нито печатът, нито търговията с хартия могат да бъдат освободени от данък. Тоест тези 20% ДДС при издателя, ако бъдат премахнати, ще доведат до цялостно намаляване на цената на книгата с около 7 %. Или - при книга, която сега струва 10 лева, цената би паднала само едва до 9.30 - 9.50 лв.
Би, ама изобщо не е сигурно
Факт е, че най-евтините книги в Европа се продават в България. Това се дължи както на издателите, които смятат, че са заинтересовани да продават евтино, за да върви оборотът, така и на мизерното заплащане на труда на преводачи, художници, автори. Коректори и редактори често липсват. В крайна сметка издателите нямат големи възможности за инвестиции както в подобряването на качеството на книгата, така и в нейното рекламиране и разпространяване. Повечето от тях я карат бедно -
---каре---
"...от тази книжка да прибера нещо, за да платя наема, пък тогава ще почна да мисля за другата, белким платя с нея телефона и парното. Преводачът ще почака, а ако много писка, ще му дам някой лев, ама не всичко. И аз нямам."
------
Търговците не са доволни и от фиксираната цена на книгата. Тя облагодетелства тези, които са в "черния сектор". По обща сметка около 40-50 % от алъш-вериша при книгите става без фактури, бележки не се издават. При книга от 5 лева "легитимният" търговец може да претендира за около 1,50 печалба. Това ограничава в крайна сметка и неговите възможности за инвестиции, а и задържа книгата по сергиите, като тези по площад "Славейков". Подобни книжни сергии под атмосферата (с нови книги) са чисто български феномен.
Според по-едрите търговци е лош законът, който изобщо позволява нерегистрирани по ДДС субекти да търгуват с книги. Това според тях
обрича книгите на клошарство още от раждането им
Те твърдят, че около 10 % от цената на книгата трябва да е за промоция и реклама, за да може тя да добие привлекателен вид, и да чака като издокарана булка в хубава книжарница точно своя любим. А такъв процент може да се получи от търговска отстъпка като в повечето страни на Европа - 50 %. Срещу което веднага ще възразят много от останалите участници по веригата.
ДОБРЕ, ПОНЕ ЗА УЧЕБНАТА ЛИТЕРАТУРА, ЗА ДЕТСКИТЕ КНИГИ ДА ПАДНЕ ДАНЪКЪТ.
Това е друг патос. Неотдавна прозвуча в кулоарите на парламента от един депутат, който обеща "да извоюва 10 %-на ставката за учебниците и детските книжки". Той просто не знаеше, че за учебниците вече е извоювана нулева ставка.
Това е справедливо, но поражда нови проблеми. Без сертификат от МОН привилегията не важи. А за да вземеш сертификат, трябва да ходиш при чиновниците, и да... съответстваш.
И да изпълняваш указания, което все е досада. На издателя му писва, например, да съответства, и издава "Пипи Дългото чорапче" без сертификат и намаление. И не с предговора, който иска МОН. Пък МОН включва книгата в списъка с литература за задължително четене. Ама авторските права е купил издателят, и друг не може да издаде книгата - ще има съд. Какво става?
Става така - децата си я купуват по-скъпо. Или не я четат.
Ако картината ви изглежда тъжна, извинете. Всъщност е по-добра от преди. Около 80% беше "черната" и "сивата" икономика при книжките, сега е към 40 %, смятат експертите.
Всъщност картината в този най-рано демократизирал се бранш е такава, каквато заслужаваме. Другаде да не е различно?
----каре плаващо---
Божана Апостолова, (Изд. "ЖАНЕТ-45"):
"Не бих могла да издържам издателството си, ако нямах модерна печатница, с която да отпечатвам и етикети."
Костадин Костадинов, (Изд. "ПАН"):
"Не съм срещу това да се намали ДДС за книгите, разбира се, Но съм срещу диференциацията на данъка за различните видове книги - това създава корупция и неразбория. Всъщност като издател мен ДДС не ме бърка, но леко оскъпява книгата, което се плаща от клиентите. Ако се намали ДДС от моята печалба, ще се намали и цената за читателя. Аз се боря да си продам тиражите, а не да вдигам цената на книгите".
Иван Гранитски, (Изд. "ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ"):
"ДДС върху книгите е още една стена между читателя и писателя. Трябва да се намали или премахне."
Игор Чипев, директор на Националния център за книгата:
"Министерството на финансите се бои, че ще изгуби средства, ако свали ДДС за книгите. По груби сметки това са около 2,5 милиона лева годишно. Но ако част от тези пари сега, да речем половината - 1,25 млн лева, влязат в центъра за книгата, и с тях се купуват книги за библиотеките на страната, това ще стимулира бранша. За този проект ще се привлекат и общински пари. В крайна сметка фискът няма да пострада; напротив - в него ще влязат над 6 милиона лева от това, че се е появил нов голям клиент - библиотеките."
Данчо Панайотов, собственик на верига книжарници "Хеликон":
"Лошото у нас е, че издателите нямат ресурс за инвестиции. И не инвестират. Книгата трябва да има истинска цена, по-висока, и да е там, където й е мястото - в хубава книжарница. Така самата книга ще е издадена качествено, а и клиентът ще е доволен. От моя опит като търговец съм установил - който иска да купи, то цената не му пречи. Ще прави, ще струва, и ще си купи книгата. А който не чете, няма да вземе книга и даром."
Алек Попов, директор на Дома за детската книга:
"По-голямата част от издателите са непросветени търговци. Предпочитат да приберат нещо от някой вносен боклук, вместо да разберат, че и от българска литература може да се печели, ако направят усилие за повече реклама."
Силвия Георгиева, преводач:
"Трудът на преводача е масово унизяван. Искат да им работим за по 3 лева на страница. Мечтата на издателя е, ако може да не ни плаща нищо. И понеже няма начин за това, то хитрува и бави плащанията. Дори при перфектен договор издателят може да те завлече, защото да водиш дела е бавна и общо взето загубена работа."