|
Приложените към тях списъци с ползвана библиография непрекъснато нарастват, а навигирането сред цитатите и авторските идеи става все по-трудно.
Своя принос към писането на стратегии след 3-годишна криза в жанра отбеляза онзи ден и НДСВ. Жълтите най-накрая успяха да съчленят цялостна версия за нужните промени в образованието. В това по презумпция няма нищо лошо. Всяка система би следвало да печели - косвено и пряко, от разрастването на експертния и аналитичен капацитет. И наистина - ако доскоро се твърдеше, че образованието битува на тъмно статистически, днес това не е съвсем така. Рекапитулацията в случая обаче навежда на мисълта, че ползите за обществото биха могли и да са по-големи.
Няколко особености се набиват на очи в съвременното производство и консумацията на аналитична мисъл. Кръгът на посветените и тук е тесен, позициите - ясни, а дебатите - нерядко вяли. Не това обаче е най-важното. Притеснително е именно наличието на теоретично съгласие по редица проблеми, пилеенето на ресурс за съставяне на още и още концепции (главно време, по-малко пари) и липсата на каквито и да е конкретни действия.
Невероятен е запасът от енергията, с която политиците години наред имитират изненада от констатираното в един или друг доклад. Особено активно тук в употреба влизат текстовете, писани от чужди експерти. По правило те се държат на тъмно максимално дълго, а в последствие се използват като алиби в изпразнен откъм управленска воля имитационен дебат.
Че промените в образованието са именно въпрос на политическа воля, показва и най-беглият преглед на документите. Добре е бъдещото правителство да се информира за изписаното до момента, ако не желае да губи ценно време във волно съчинителство на нови концепции.
Какво се припокрива в докладите
Поне три документа се занимават с въпроса за свръхцентрализацията на системата на средното образование. Два от тях - на Ернесто Куадра, консултант на Световната банка по приключилия заем за Модернизация на образованието, и на финансовото министерство, сочат едни и същи механизми, които следва да се променят с цел системата да си поеме въздух и да отговори на специфичните за различните училища и региони потребности.
И Куадра, и подчинените на Милен Велчев виждат като основен недостатък централизираното определяне на всички показатели, от които зависи финансирането на системата - броя на децата в паралелките, полагащия се за тях персонал, задължителни хорариуми за преподавателите. Тоест нито училищата, нито местните управи могат да решават от колко учители се нуждаят, доколко да работят те и съответно колко да получават. Това се чувства особено тежко при закриването на училища, когато заради 1 недостигаща бройка умира цяла институция. "Съгласно теорията на управлението силната централизация на управленски решения мултиплицира ефекта на управленска некомпетентност", пише по този повод в доклада на Милен Велчев.
Интересни тук са времевият вакуум между двата документа и
ролята на финансовото министерство
Куадра пише доклада си, на базата на който са определени целите на заема за Модернизация на образованието, на 25 май, 2000 г. - 4 години, преди екипът на Велчев да излезе със същата позиция. В същото време промяната във въпросните финансови механизми попада пряко в отговорностите на министерството.
Припокриват се констатациите и за липса на стимули директорите да управляват добре училищата и реализират икономии, тъй като те се изземват в края на бюджетната година (с изключение на училищата, работещи по системата на така наречените делегирани бюджети).
Нужно според експертите е и пълно преосмисляне на ролята на общините поради размиване на отговорностите на местно ниво. На ниво потребител образованието е преди всичко местно благо, а местните общности са почти напълно лишени от правомощия.
Единодушие има и по два други ключови проблема - липсата на стимули за учителите, както и неефективната и монополизирана от три института система на квалификация. Сериозни критики тук отправя друг обширен доклад за образованието - на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (от 2002 г.). ОИСР посочва като силно демотивиращ малката разлика между най-квалифицираните учители и стоящите най-ниско в тази йерархия. През 2002 г. разликата между най-високата 5-а степен и най-ниската - 1-а, е едва 29 лв. Ниски са и самите заплати. Във финансовото министерство също са съгласни с това.
Сред редовно
констатираните недостатъци на средното образование
са още липсата на информационна база за отпадащите ученици и мерки за привличането им, свръхнатовареността на учебното съдържание и академизмът му, стремежът за подбор на елитни ученици вместо осигуряването на качествена услуга навсякъде, липсата на обективно външно ценяване и т.н.
Вместо да стъпи върху консенсусните пунктове, и то в началото на мандата, 6 месеца преди края му НДСВ реши да внесе сериозно изместване на приоритетите. Жълтите прецениха, че ключовият проблем на просветата е структурата на основното и гимназиалното образование. Те искат основното образование да приключва в края на 7-и клас, вместо в 8-и, за да съвпадне с кампанията за прием в гимназиите. Жълтите настояват още обучението да стане задължително до 10-и клас, за да покрие изискването на конституцията за обучение до 16 години.
Твърдо срещу това предложение е ДПС. Хората на Доган се опасяват, че от промените ще пострадат учениците от малките населени места, в които има само основни училища. Спорно е и предложението на финансовия министър частните училища също да получават субсидия от държавата за всеки ученик - т.нар. ваучери. Тоест шансът и тази стратегия да не се реализира е твърде голям - най-малкото поради физическата липса на време.
Анализаторски
консенсус цари и за
висшето образование
Ако стратегията на правителството за развитие на висшето образование от 1999 г. се бе реализирала, сега университетите щяха да приемат 40% от завършващите средно образование вместо 60% (мярка, разкритикувана впоследствие в 2 доклада заради липсата на политика по привличане на отпадащите ученици). Щеше да има финансови стимули за окрупняване на по-малките университети, за повторен брак между наука и преподаване, и т.н., и т.н.
Тук изобилието от четива е още по-голямо, отколкото в средното образование, а повтаряемостта - задължителна почти по всички компоненти. Само Световната банка е посветила на темата 2 големи специализирани доклада - на Хосе Брунер от 1999 г. (непубликуван и до момента) и последният появил се чужд документ - на Бахрам Бекхрадня.
Липсата на особени новости в доклада на Бекхрадня не попречи той да започне да се размахва като плашило - например въпросът за съдбата на колежите. Изведнъж държавници и експерти се присетиха, че диплома "специалист по" в Европа не съществува и че България има твърде много колежи и университети.
Тези наблюдения попаднаха и в стратегията на НДСВ. Новост тук е заявената амбиция за връщане на платеното обучение, но с ограничение - за него да се отделят до 20% от местата за държавна поръчка.
Куриозен случай от този месец убедително онагледи пределната яснота на проблемите във висшето образование. Пореден проект препоръча мерки, цитирани в абсолютно всички доклади - да се създаде конкуренция между висшите училища и вътре в тях (възможността за повече изборни дисциплини и преподаватели), да се изисква финансова отчетност от университетите и пълна академична прозрачност, да се създадат вътрешни механизми за управление на качеството и т.н. Въпросният проект бе посветен на темата "Социални корени на различните типове и форми на корупционни практики във висшите училища".
КАРЕ Бивши кадри на МОН оглавяват проекти
Масова практика е пометени от поредната политическа чистка кадри на просветното министерство да оглавяват в последствие проекти в сферата на образованието. Тук като финансиращ орган се откроява фондация "Отворено общество", която редовно работи с бивши или бъдещи служители на МОН.
Такъв например е случаят с бившия зам.министър на образованието Анастас Герджиков. Преди да поеме поста, той е бил консултант на "Отворено общество" по стратегия как да се състави проектобюджет 2001. В момента участва по проекта на "Отворено общество" за съставяне на нов закон за висше образование. Герджиков имаше амбиции да внесе такъв още като зам.министър, но вместо това предложи само частични поправки и не дочака гласуването им от парламента, защото бе сменен. Според стратегията на НДСВ със задачата писане на нов закон ще бъде натоварена и друга работна група.
Несвършеното в МОН довършват в момента по проект на "Отворено общество" и ексшефката на дирекция "Общо образование" в МОН Диляна Микова, ексшефът на Националното звено Георги Симидчиев и др. Те работят по проект за външното оценяване на учениците в края на различните образователни етапи. Бившият министър Веселин Методиев пък е в управителния съвет на фондацията.
На анализи на образованието се е отдала и бившата зам.-министърка Анна-Мария Тотоманова. Тя е автор на серия от публикации, сред които "Ние, висшето образование и Европа", "Ролята на университета в периода на преход" и др. Тотоманова е и директор на образователна неправителствена структура - "Центъра за образователни стратегии".