|
Най-лошото, което може да ви се случи, е нещастието 3 в 1. Първо, в портфейла ви да има крупна сума - да речем 500 лв. Второ, там да е дебитната ви карта, от която си получавате заплатата плюс кредитната, с която плащате лизинг за черна техника. Трето - там да са всичките ви документи за самоличност: лична карта и шофьорска книжка барабар с всички бумажки за колата - регистрационен талон, контролен талон, гражданска отговорност, пътен данък.
Сумата е голяма и ви боли повече за парите, отколкото за документите. Каквото и да сте чували обаче, изобщо не можете да си представите каква мъка ще е да си извадите нови. А и колко пари още ще загубите за това.
Първо отивате в РПУ-то, на територията на което е станала кражбата. Подавате заявителски материал в помещение, което
по мизерията си напомня
казармено караулно
от времето на соца. Пишете едно и също на няколко различни бумаги. Целта е да ви издадат служебна бележка, с която да си набавите нови документи. След някой ден дознателят ви извиква още веднъж "на разпит". Още по-подробно на друга бланка пишете кое как е било. Имате късмет - да речем, той свестен или вие сте му симпатичен, или пък изглеждате някак "по-солидно", та не се опитва нагло да ви убеди, че може сам да сте си загубили портмонето или да не знаете къде сте го сложили. Понятно, от човека се иска да даде своя принос за статистическото намаляване на престъпността.
Сдобивате се след 2-3 дни със заветната служебна бележка и питате: е ли тя все пак някакъв временен документ за самоличност. Дознателят вежливо ви обяснява нещо от рода "не съвсем" и ви съветва да избягвате да си карате колата, че като ви спрат, бележката няма да помогне. И непременно подчертава да си направите копие от нея, а оригинала да пазите за КАТ, откъдето ще си вадите книжката - те все пак били друга служба. Че КАТ си е направо друга губерния, при това разделена на автономни вилаети, тепърва предстои да узнаете.
Отивате в паспортната служба на РПУ-то по местоживеене. Мизерията е почти същата. Чиновнички, които постоянно се кискат по техни си работи, между другото някак си ви поемат документите. Плащате 50 ст. за един формуляр от 2 листа, в който си попълвате данните. Предпочитате да платите за бърза услуга - не толкова заради личната карта, колкото заради шофьорската книжка и другите автобумаги, които не можете да си извадите без нея. Внасяте 22 лв. на гише на СИБанк. Подавате през един много тесен процеп снимката си - чиновничката си е турила стъкло плътно додолу - сигурно за да не й духа - и бумагите едвам се провират под него.
С личната карта и служебната бележка от дознателя отивате в КАТ. Налучквате някое гише за начало, а оттам
се оставяте на чиновническия конвейер
Като пчеличка хвъркате по гишетата, без да знаете какво точно става. Само на едно от тях има униформен. Явно поради това има право да е два пъти по-отегчен от колежките си. Той трябва да ви завери копието на служебната бележка. Иска ви направо копието, без изобщо да гледа оригинала, и пише почти по същия начин върху му "Вярно с оригинала". Това, изглежда, е единственото му задължение.
Със завереното копие отивате на друго гише, което обаче трудно откривате. Защото поредицата от гишета с 30 и някой си номер изведнъж свършва и започва серия от стая с еди-кой си номер. Вашето гише се е свило там някъде и отникъде не е ясно, че то е гише N, а не стая N. Както и да е, жената там вписва в дебела деловодителска тетрадка тип 1970 г. нещо си. Въпреки че и пред нея като пред колежките й грее компютър. После пак се връщате на изходното гише. Искате бърза услуга, за да сколасате с книжката до Нова година. Оказва се обаче, че цената е
двойно по-голяма от
тази за лична карта
Защо, питате, след като и двете са документ за самоличност, и двете са еднакви на вид и се изработват от един и същ материал, и двете ги прави едно ведомство - МВР? Досаждате на чиновничката - казва ви, че това го измислят министрите. После се сещате какво министрите са обяснявали навремето при приемането на тарифите - нещо от рода, че лична карта трябва да има всеки, а шофьорска книжка - не. Един вид - лукс. Сещате се и че още в РПУ-то са ви намекнали, че КАТ е "по-тежкарска служба" от паспортната на полицията.
Както и да е, нервно плащате на гишето на генералската банка и идвате след Коледа за документите. Оказва се обаче, че ви дават само книжка и контролен талон, без талона на колата.
Като питате къде ви е талонът, се оказва, че трябва да си го търсите от друга служба в съседната сграда. Кипва ви, вдигате скандал на чиновничката защо не ви е било обяснено това по-рано, а сега пак трябва да губите време, пари и нерви. Нея, разбира се, хич не я интересува и настоява да се подпишете, че сте си взели документите. Вече не сте на себе си и й обяснявате, че сте данъкоплатец, че сте платили над 40 лв., че излизате от работно време, че ясно сте заявили какви документи искате - описани са и в служебната бележка от дознателя, която никой в губернията КАТ явно не е чел... Трясва ви прозорчето.
Отивате във вилаета на регистрационните талони в съседната сграда. Казвате си пак проблема. Вкарват номера на колата в компютъра - всичко е ОК. Искате само дубликат на талона. Да, ама той е бил от старите, а сега трябва от новите. Какво точно трябва - в другия вилает - следващата сграда.
Изненадите не спират. След ново просешко питане по гишетата се оказва, че първо трябва да покажете застраховка "Гражданска отговорност" за текущата година и платен пътен данък.
Хайде сега бегом към общината
и към застрахователната компания за дубликати. Хич не е нормално да очаквате, че МВР има каквито и да е информационни връзки с тях.
Приятно сте изненадан, че общината бързо и без пари ви дава бележка. Застрахователят също услужливо ви прави веднага копие на застрахователната полица. Хубаво, ама не сколасвате същия ден да се върнете в КАТ, защото докато ви дойде ред, ще им свърши работното време.
Търчите там на другия ден. Остават 2 дни до Нова година и пътуването със собствената ви кола в провинцията започва да става мираж. А и сигурно ще изпуснете да си направите навреме застраховка за 2005-а, защото за нея трябва регистрационен талон. А вие такъв още нямате.
В столичния КАТ си е тарапана като всеки ден. Всеки се лута нагоре-надолу с бумаги в ръце от гише на гише.
Смирено приведен,
безпомощен, незнаещ
какво се случва
и коя трябва да е следващата стъпка, всеки се опитва да се докопа до авторитетната инструкция на лице зад гишето. Чиновничките тук са по-млади и въпреки умората да обясняват постоянно и на всеки, попълват сръчно данни на компютрите си.
След като ви признае дубликатите на бележките, служителката ви праща на съседната каса. Внасяте 4 лв. - единственото място, на което не плащате на СИБанк, а на меверейската "БМВ" ЕООД. После обаче пак трябва да внесете 7 лв. на банката за услугата да ви проверят номерата на двигателя и рамата дали съответстват на техните данни. Междувременно давате още левче на едно павилионче за "заверка" на пожарогасителя - лепенчица върху бутилката и печат някъде из безбройните бумаги в ръцете ви.
Нареждате се на опашка за канал, където ще ви гледат номерата. Освен баби с топли гевреци и младежи с кочани гражданска отговорност между навалицата от чакащи за преглед коли
с полузаговорническо
изражение на лицето
сноват тарикати,
предлагащи да ви вкарат "по втория начин". Решавате, че и без това прекалено много плащате, а и по принцип не корумпирате, и си спестявате 10 лв. Но не и 2 часа чакане. Поне 30 мин. от тях са за някаква почивка - нито отвън пише, че ще я има, нито пък е ясно защо всички канали едновременно почиват. Добирате се най-накрая до канала - оказва се, че сверката на номерата трае 3 минути. Но има още толкова писане, плюс още една будчица в самото хале, в която униформен вписва нещо в компютър и ви удря още някакви печати в бумагите.
На финала сте - влизате в регистрационното, откъдето са тръгнали мъките ви за талона и където най-сетне ще си го получите. Накрая е най-бързо. Висенето и студът обаче ви действат диуретично, а няма къде да се облекчите. Имало някаква тоалетна в двора, преди каналите. Стискате - и без това всичко твърде много ви наподобява на ГКПП Калотина (отпреди царските визити там).
Междувременно внасяте, за кой ли път, още 10 лв. - за удоволствието да имате регистрационен талон, и то "от новите". След десетина минути ви извикват - щастлив, вече държите в ръцете си малко ламинирано картонче и голям картон, който, напомнят ви, е "да стои вкъщи". Вече сте легитимен. Възстановил сте си всички документи само срещу 90-ина лева. Плюс n-брой литри бензин. Плюс около 3 работни дни, прекарани по гишета, опашки и служби. Щастлив ще посрещнете Нова година с пълен портфейл документи и огромна благодарност към министъра на вътрешните работи и подопечните му служби.
КАРТОГРАФИЯ
Още по-страшно опъване на нервите ви очаква обаче след Нова година. Не дай си боже само да станете участник в ПТП. Този омразен столичен КАТ, от който сте си извадил шофьорски книжка, сигурно ще ви се стори като слънце. От 1 януари при катастрофа вече ще трябва да звъните в РПУ-то, на територията на което тя е станала. За целта не само трябва да знаете телефоните му, но и да имате подръка карта с границите на 9-те столични РПУ-та. Откъде ще си намерите такава, не е ясно. Но полицията изрично съветва хубаво да видите улицата и номера, на които е станало ПТП-то. Даже и в коя половина от платното, че границите на полицейските управления често минавали по осевата линия. Но понеже далеч не всички улици имат маркировка, добре ще е да си имате рулетка за мерене.
