Историците знаят, че единственото голямо поражение над Атила, наричан още "Бич божий", е станало през 451 г. при Каталунските поля в Галия (днешна Франция). Мнозина знаят, че той е бил разбит от "последния истински римлянин" - Флавий Аеций. Малцина обаче знаят, че Аеций е роден в град Дуросторум, наречен по-късно от славяните Дръстър, а сега Силистра. Този район бил обитаван от тракийското племе гети и преселилите се по-късно от долината на Марица беси. В 106 г. сл. Хр. римляните настанили тук своя ХI Клавдиев легион. Поради тази причина догодина, 2006 г., гражданите на Силистра ще честват 1900 години от основаването на града.

----

Според античните историци Флавий Аеций е роден в земите на храбрите мизи през 390 г. Това станало в Дуросторум. Баща му Гауденций е бил навярно от готско потекло. За майката се пише, че била потомствена знатна римлянка. Гауденций прави възходяща военна кариера при Теодосий I Велики (379-395). Той достигнал до генералско звание и станал приближен на командващия войските на Западната Римска империя Стилихон. Под разпоредителството на Гауденций била цялата налична кавалерия. Постепенно Гауденций станал близък с Карпилио, също висш началник, който бил от готски произход. Гауденций имал син, а Карпилио дъщеря. Тяхното взаимно приятелство било скрепено с брак между младата двойка. Любовта на Флавий Аеций и дъщерята на Карпилио довежда до раждането на дъщеричка, която след години (451) ще стане императрица.



Години на заложничество



Още на 10-годишна възраст Флавий Аеций се намира в столицата Рим. Там той има възможност да получи повече знания и житейски опит. Не след дълго съдбата му във Вечния град се променя, когато кралят на готите Аларих спира пред стените на Рим. Армията му е респектираща, над 200 000 меча, и градът е поставен пред дилема. Условията на великия готски водач са изпълнени. Едно от тях е взимането на лица от знатен произход за заложници. Изборът пада и на двама младежи, единият от които е Флавий Аеций, син на Гауденций. По време на готския "плен" той се запознава с младите Теодорих и Атаулф - бъдещи готски владетели. Аеций прекарва при готите три години (403-406). После двамата са върнати в столицата Рим. Но понякога съдбата иска да се повтори. Идва нова голяма заплаха за империята - хуните. Кралят на страшните нашественици Ругила взима Флавий за заложник (410). Тук животът на Аеций е малко по-различен. Крал Ругила харесва нрава на знатния римлянин. Допуснат е да дружи с племенниците му - младите Атила и по-възрастния му брат Бледа. Престоят при хуните помага на Флавий Аеций да научи езика, нравите и обичаите. След 7 г. в изгнание Аеций се завръща в Рим, а през 20-те и 30-те години на V в. прави забележителна гражданска и военна кариера в столицата.



Интригите във Вечния град



Флавий Аеций е принуден да вземе участие при завръщането на Гала Плацидия в Рим. Императрицата, която е във временен готски плен. По това време император в Константинопол е Теодосий II (408-450), чиято дъщеря Евдокия е рано омъжена за Валентиниан III, сина на Плацидия. Войските на Източната империя, съпровождащи Елия Гала Плацидея и малолетния Валентиниан III, потеглят от Константинопол за Рим. С тях е свитата на готския водач Аспар. Римският император Йоан изпраща Аеций със зов за помощ при вожда на хуните Ругила. Хунският вожд помага на Флавий Аеций и той с 60-хилядна хунска конница навлиза в Апенинския полуостров. Обаче източната армия е изпреварила събитията. Елия Гала Плацидия вече свободно властва над полуострова и за назидание екзекутира император Йоан. Тогава Флавий Аеций решава да действа, неговите верни легиони и хунската кавалерия стигат до Рим и поставят Сената пред изпитание. Постига се споразумение - Гала Плацидия запазва престола на младия си син Валентиниан III, като до пълнолетието му всъщност тя управлява империята. В замяна на това Флавий Аеций получава правомощията да командва цялата войска на северните граници на Западната Римска империя.



Спасителят на Рим и християнската цивилизация



След 425 г. Аеций трябва да охранява северните граници на империята. От север към юг непрекъснато налитат с опустошителна сила множество варварски племена. Той разгромява готи и франки и е назначен за върховен главнокомандващ на Запада. В 430 г. постига нови победи, като разгромява германските племена норики и ютунги. Това принуждава Сенатът в Рим да го удостои с консулска титла три пъти (432, 437, 446). Популярността на Аеций нараства толкова много, че скоро той отговаря за цялата външна политика на Рим. Успехите на Аеций естествено рефлектират негативно върху Плацидия и Валентиниан III. Техният авторитет и реалната им власт са спаднали неимоверно. Плацидия се опитва да му противопостави един от генералите си - Себастиан, а Аеций, който има нужда от силна опора в жива сила, я намира отново при хунския крал Ругила. Римската войска на Флавий Аеций и хунската конница тръгват към Северна Италия и оттам за Равена и Рим. Императрицата не може да извика готите на помощ. Аеций отново е на върха. С голямата войска под негово разпореждане той се справя бързо с бургуни и готи и в 440 г. се завръща в Рим като триумфатор.



Аеций и хуните



От своето детство до военните си зрели години Флавий Аеций е приятел с хуните. На два пъти Ругила му оказва изключителна подкрепа и спасява Аеций и неговите приближени. След кончината на Ругила обаче нещата се променят. Аеций застава на страната на Бледа срещу Атила в борбата им за хунския престол. Законният наследник и по-голям брат е всъщност самият Бледа, но неочаквано той е убит. Атила не признава договорките на баща му. Неговата конница е могъща и аспирациите му се увеличават, като засягат и Западната Римска империя. Новият хунски военачалник има аспирации за нови територии и дори данъци. Кулминацията настъпва през 450 г., когато претенциите на "Бичът божий" са категорични. И така срещу него се изправя Флавий Aеций, който безкомпромисно отказва наложените искания. Атила веднага атакува западните граници и влиза в провинциите.



Битката на Каталунските поля



През 451 г. хуните нахлуват в Галия, което принуждава Аеций да преориентира външната си политика и да сключи договор с Теодорих, краля на вестготите. Атила се предвижва бързо, цяла Западна Галия е под неговия контрол, превзема и разрушава десетки градове. Убитите и ранените са хиляди. През това време Аеций е укрепил здраво град Орлеан, основен отбранителен пункт в Галия. Хуните са затруднени, защото са очаквали мълниеносен успех. Докато трае обсадата на Орлеан, Аеций предвижва цялата налична сила към днешна Франция. Паралелно с тази предислокация навлизат и "съюзниците" вестготи. В момента, в който външната отбранителна фортификация на Орлеан пада, жителите му съзират на хоризонта спасителните римски легиони. На Каталунските поля, между френските градове Троа и Шалон, през лятото на 541 г. застават една срещу друга най-големите войски, които е виждал античният свят. Коалицията, водена от Атила и включваща остготите на Валамир, бургуните, франките, херулите, прабългарите и гепидите, наброява над 300 000 души. Срещу тях застава Флавий Аеций с около 200 000 обединена армия. Римските части са заели десния фланг, докато съюзниците вестготи са поставени на левия фланг. По средата са аланите, които се явяват като "най-близки сродници на прабългарите". Лично Атила повежда хуните и гепидите към заветния връх, но с бърз флангов удар, напомнящ действията на Ханибал в битката при Кана, Флавий Аеций го изпреварва. Въпреки че Теодорих е убит и набегът на хуните е страшен, синът му Торисмунд издържа силния напън и дори контраатакува. С наближаване на нощта за пръв път хуните се изтеглят в своя лагер, нещо което не се е случвало никога. Атила претърпява първи провал - Рим и християнската цивилизация са спасени. Според хронистите при тази грандиозна битка намират смъртта си 165 000 души - хуни, римляни, вестготи, остготи, прабългари, франки, гепиди, алани.



Триумф и смърт



През есента на 451 г. Аеций се завръща като победител в Рим. Италия има нужда от стабилен мир. Валентиниан III (425-455), синът на Плацидия, е вече пълнолетен. Аеций е принуден да го сгоди за своята дъщеря, нещо неестествено за неговата природа, но логично за езика на дипломацията. По време на една аудиенция (21 септември 454 г.) на Аеций при Валентиниан се случва фаталната развръзка. Подтикнат и мотивиран от своите близки - Петрониус Максимус и евнуха Хераклиус - Валентиниан III неочаквано забива меча си в гърдите на възрастния вече военачалник Флавий Аций.



Последният велик римлянин



Наследник с таланта на Флавий Аеций така и не се намерил и затова съвременниците му с основание го нарекли "последния римлянин". Не след дълго пред Вечния град се появили страховитите вандалски орди на Геинзерих. Рим бил безпомощен, ограбен и унижен - дошъл краят на античната цивилизация в Западна Европа.

Йорданес пише, че Аеций сякаш бил роден да спаси великата Римска империя. И наистина, в продължение на четвърт век той отстоявал на непрекъснатите варварски набези и нанасял поражения на противниците. Патрицият Аеций, родом от далечния Дуросторум, е единственият човек спрял Атила в грандиозната битка при Каталунските поля. А империята тръгнала към края си. Както пише Кенет Кларк "Римската цивилизация рухнала, понеже се била изчерпала напълно".