В началото на юли се случиха няколко неща, които ни карат да обърнем поглед към теориите за глобалното затопляне, промените във времето и да потреперим от перспективата да видим с очите си опустошителни катаклизми, които ще задраскат човешката раса.

Първо започнаха бурите. Почти тропически - сутрин топло, вечер гръмотевици, градушки, порои. Стотице хора в България останаха без дом, без имоти, без поминък.

В същото време в София, учени от цял свят, загрижени за бъдещето на планетата, започнаха подготовката на Международната полярна година - изследване, което ще позволи да се направи моментна снимка на състоянието на ледниковите шапки на планетата и така да се прогнозират промените в климата на планетата.

-----

Само преди дни Британският съвет започна в София кампания за популяризиране на мерките за намаляване на вредните емисии в атмосферата. Фотографи от Великобритания направиха експозиция с фотоси от критични точки по света, където глобалното затопляне вече е сторило своето зло - Гренландия, Кения, Мексико, САЩ...

На снимките се виждат



тревожни картини



Снеговете на Калиманджаро изчезват. В момента може да се види вулкана така, както е изглеждал преди 10 000 години. В Гренландия места, на които само преди две-три десетилетия е имало ледници, сега са се превърнали в нормални заливи.

В Тихия океан изчезват острови вследствие на постоянно вдигащото се ниво на океана и тропически бури.

Нормално е учени и жители на планетата да са разтревожени от случващото се и да създават десетки теории, базирани на компютърни модели, предположения и чиста фантазия.

Български учени също се включиха в надпреварата за теории и добавиха своята т. нар. "крива джанта". Според нея земната ос се е изместила с около градус и половина и по този начин България се е придвижила към тропическия климат. Затова вече е нормално да очкаваме явления от този пояс - торнада, бури, бързо редуващо се време от дъждове и жега.

Колкото и да изглеждат измислени, върху всяка теория никне и стръкче истина. Има много фактори, които влияят върху живота на планетата, и човешката дейност е с много голяма роля за разрушаването на нормалния живот. Вредните емисии, замърсяването на водите, войните, пренаселването, изсичането на тропическите гори постепенно водят до нарушения в екосистемата на планетата. И до постепенното, но сигурно затопляне. Нормалното е при подобни условия да се очаква, че

планетата ще се превърне в пустиния



след някой и друг век.

Нормално е, но ето, че има и други теории, които вещаят, че жегата по-скоро ще докара нова ледникова епоха.

Всичко започна преди три години, когато през март 2002 г. вследствие на нарастващите температури, огромна територия от ледника Ларсен Б. се пропука и постепено се срути в океана. Ледникът, с размерите на гръцкия остров Родос, започна да се разпада и само за 31 дни от него се срути в океана територия от 1250 кв. мили. Приблизително равна на Софийското поле. Подобно явление беше регистрирано за първи път на Земята и учените полудяха да правят компютърни модели за всички възможни варианти - при положение, че подбно явление се превърне в тенденция.

Според Джеймс Хенсън, директор на Института за космически изследвания "Годар" към НАСА, необичайното глобално затопляне ще влияе върху все повече територии от ледените шапки на планетата. Тази тенденция ще засегне основно Гренландия, Арктика и Антарктида. Според него ще се появи ефектът на доминото. Топенето ще доведе до повишаване на нивото на световния океан, което от своя страна ще започне да подкопава крайбрежните ледове, те пък служат за подпора на ледниците над земната кора.

По този начин огромни количества сладка и студена вода ще се излеят в световния океан.



Леден свят



Топенето на ледовете, подбно нерегистрирано явление като разцепването на ледника Ларсен Б., създаде една от най-апокалиптичните теории - подкрепяна, отричана, доразвивана и омаловажавана. На базата на данните и прогнозите бяха направени компютърни модели, които предвещават следното бъдеще на Земята:

Топенето на ледовете би довело до изтичането на гигантско количество сладка и много студена вода в Северния Атлантик, която ще е достатъчна, за да спре топлите океански течения. По този начин притокът на топлина ще спре и възушните течения. В крайна сметка би настъпил нов ледников период в Европа и САЩ. Според други учени сладката вода ще направи дебела изолация над солената вода и пак ще предизвика спирането на теченията - катастрофа.

За щастие, тази теория, колкото и наука да съдържа в себе си, е пълна с прекалено много излишни страхове. Според изследвания на Стивън Дъч от Университета от Уисконсин, каквото и количество сладка, ледена вода да се излее в океана, тя няма да е способна да спре Гълфстрийм, например. А самото забавянето на теченията - въздушни и океански, може да отнеме хиляди години.

Разбира се, теорията не е лишена от логика. Според доклад на Националния изследователски институт в САЩ няколко климатични модела показват в голяма степен възможността от отслабване на теченията в Северния Атлантик, в резултата на нарастващите температури. Първите предвестници на подобно явление вече са факт, след като в северните райони бяха засечени някои промени. Те обаче са под непрестанно наблюдение, новите данни се въвеждат в симулаторите и се търси точен модел на бъдещите промени на Земята.

Според института спирането на теченията може да доведе до

мащабни



промени в живота на планетата



- нови и непознати течения, разширяване на ледените територии, поява на айсберги на необичайни места, сриване на екологичната система, промяна на морското ниво. Що се отнася до атмосферата - най-общо казано: аномалии... Все пак Съветът не очаква, че е възможна нова ледена епоха, защото дори да спрат топлите течения в Северния Атлантика, те може да предизвикат застудяване само в някои райони на Атлантика, но не и в Европа и САЩ.

Една от причините за това спокойство е, че Северният Атлантик влияе върху климата на Европа, но само на островите и на някои малки части от Западна Европа. Южна и Източна Европа се влияе от други фактори. Също така атмосферата в САЩ е повлияна най-вече от въздушните маси над Канада, а не толкова от Атлантика.

За България тази теория е до голяма степен далечна, защото нашата атмосфера се влияе от континентални и средиземноморски процеси. Дори не сме заплашени и от нивото на водата, с изключение на баровците, които строят на плажната ивица. Дори след един век нивото на океана да се вдигне с един метър, нашата страна пак остава една от най-защитените. Аномалии като тази, която в момента ни дави в дъждове, са нормални, нещо за което говорят статистиките на учените.

Ако изключим хората, които загубиха имотите си в селата, положението не е толкова стряскащо. Градовете останаха почти незасегнати от летните бури, животът си върви нормално. В заключение можем само да посъветваме българите да се засраховат - и буквално, и преносно. Сиреч, да знаят, че в България такива неща ще се случват и трябва да са подготвени. Останалите теории дават хляб само на учените и Холивуд. Поне засега.