Снимки: Ройтерс и Интернет

Жак Ширак принц? Не може да бъде!

Не, ама да. Ширак е един от двамата така наречени принцове съуправители на малкото пиренейско княжество Андора. Такъв впрочем е всеки президент на Франция.

Другият принц съуправител на Андора е епископът на испанското градче Сео де Уржел. От две години насам това е монсиньор Жоан Енрик Вивес. Той и Ширак почти не стъпват в Андора, а са представлявани от местни викарии: Филип Масони - за Франция, и Немеси Маркес - за Испания.

Звучи невероятно, но чак до 1993 г. Андора не е имала своя конституция. Дотогава в страната не е имало нито партии, нито парламент.

Допреди 12 години жителите на княжество Андора плащали данъци на Уржелския епископ в натура. Той получавал по 12 пити кашкавал, 12 яребици, 12 скопени петела и 6 пушени свински бута годишен налог, който събирали заедно всички поданици.

Парламентът, заседаващ в столицата Андора ла Веля, се нарича Генерален съвет на долините. Той се състои само от 28 депутати. Нормално - населението на страната е едва 70 000 души. За сметка на това официалните езици са цели три - каталунски, испански и френски.

Андора никога не е имала своя армия. Грижите за нейната отбрана винаги са поемали могъщите й съседи. В



княжеството дори няма затвор



Има само следствен арест. Когато някой бъде осъден, му се предоставя възможност да излежи присъдата си по свой личен избор във Франция или в Испания. Полицаите в княжеството са по-малко от 50. Престъпността е почти нулева.

Икономиката на Андора е изцяло зависима от френската и испанската. Въпреки това пиренейската държава джудже има един от най-високите брутни вътрешни продукти на континента. За 2004 г. той е бил 1,1 милиарда евро, или по 16 000 на глава от населението.

В същото време Страната на 68-те хълма, както наричат Андора, е един от главните центрове за контрабанда в Пиренеите. От два века насам, когато Испания и Франция въвеждат монопол върху тютюна, андорците трупат огромни състояния от нелегална търговия с този продукт.

Същото важи и за спиртните напитки. Андора е безмитна зона. Не е случаен фактът, че оттам идват голяма част от стоките в намиращата се на по-малко от 200 километра разстояние Барселона.

Днес поданиците на княжеството не плащат никакви данъци. Функционирането на миниатюрните държавни институции е изцяло за сметка на Испания и Франция.

Вътрешните пощенски услуги в Андора са безплатни. Пощите се финансират изцяло от филателистите. Колекционерите в целия свят харчат огромни суми, за да попълнят класьорите си с марки от страната джудже.

Въпреки че е "носена на гръб" от съседите си, Андора също е



преживявала политически кризи



Така след Великата френска революция през 1789 г. Андора останала без принц съуправител от страна на Париж. Вместо да се радват, андорците се притеснили, че така могат да бъдат погълнати от Франция. Те започнали да пращат до Париж една след друга петици, в които молили да бъде отменена дадената им независимост. В резултат през 1806 г. Наполеон възстановил френската опека над княжеството.

Най-разтърсващото политическо събитие в Андора се случило през 1934 г. Тогава всеки от съседите си имал своите проблеми. Испания била пред гражданска война, а Франция се чудела как да се отърве от зараждащия се в Германия нацизъм.

И на двете страни не им било много до Андора. От ситуацията се възползвал руският емигрант белогвардеец Борис Скосирев, известен във Франция и като Борис дьо Скосиреф, граф Оранжки.

Бивш офицер от Балтийския флот, Скосирев емигрирал след болшевишката революция в Русия. След като служил известно време във военноморските сили на Холандия, той се преселил първо в Барселона, а после - в Андора.

Там руснакът успял да убеди всички местни хора, че е роднина на едва ли не половината европейски монарси. Той успял да забогатее благодарение на брака си с британската милионерка Поли Хърд. Скосиреф често отскачал до Барселона, където за баснословни суми продавал скъпоценностите на половинката си. Тя мълчала, защото той я убедил, че готви велики дела, за които са необходими много пари.

По същото време в Андора започнали да проникват хора от други страни в Европа. Така постепенно малката държава започнала да излиза от изолацията си.

Скосиреф се възползвал от това и започнал да организира митинги. Той предложил на андорците



коренна смяна на управлението



Вместо Уржелския епископ от испанска страна да управлява тогавашният крал Хуан III, а от френска - не президентът, а самият Скосиреф, като представител на несъществуващия вече тамошен кралски двор. В замяна емигрантът обещал да модернизира и реформира Страната на 68-те хълма.

Членовете на Генералния съвет в Андора ла Веля се съгласили и обявили пришълеца за крал Борис I Андорски. Още на втория ден от коронясването си той съчинил най-кратката конституция в света. Тя се състояла само от 17 члена. Последният от тях гласял: "Парламентът - това съм аз".

Новият крал дори обявил провеждането на парламентарни избори, въпреки че тогава в страната нямало нито партии, нито депутати. Това обаче не се харесало изобщо на Уржелския епископ. Той заклеймил като крайно враждебни на църквата планираните реформи.

Борис Скосиреф не му останал длъжен и написал отговор-манифест. В него той обявил война на епископа за нанесено публично оскърбление.

Испанският принц съуправител не се поколебал да изпрати в Андора войскова част, която да арестува самозванеца, състояща се от четирима жандарми и един офицер. Тя безпроблемно прекършила съпротивата на създадената от крал Борис Армия на шестте долини, състояща се от 16 полицаи.



Монархът бил арестуван по пижама,



докато си пиел сутрешния чай. Той бил докаран за разпит в Барселона. По онова време обаче в Испания на власт били републиканците. Те искали час по-скоро да се отърват от всяко нещо, напомнящо за монархия. Така андорският крал бил екстрадиран в Португалия. Царуването му в пиренейското княжество продължило само три седмици.

От Португалия Скосиреф се преселил във Франция. По време на Втората световна война той попаднал в нацисткия концлагер "Верн", близо до град Перпинян. Там единственият крал в историята на Андора прекарал последните дни от живота си.

А Андора непрекъснато процъфтява под опеката на могъщите си съседи Испания и Франция. Нищо че си няма свой президент, нито княз, въпреки че според конституцията е монархия.

Много богаташи и знаменитости от цял свят се сдобиха с вили в малкото княжество. Сред тях е и Христо Стоичков. Той основа и школа за футболни таланти в страната, заради което бе удостоен с медал за принос в развитието на спорта в Андора.