|
Първите поройни дъждове паднаха на 31 май. И както при всяка криза досега, картинката беше до болка позната и жалка - бедствията идват изненадващо, натоварените да се справят с тях са неподготвени и неспособни да координират действията си, топката непрекъснато се прехвърля от централната на местната власт и обратно, докато накрая отново се стигне до спор за разпределяне на парите от фонд "Бедствия".
Колкото и парадоксално да звучи, сред основните
причини за този хаос са законовите норми,
които регламентират управлението на водите. А според тях то е поверено на безчет институции и фирми.
Една от най-ефективните мерки за справяне с наводнения е изграждането на язовири. У нас обаче няма институция, която да следи състоянието на всички изкуствени водоеми и да знае във всеки момент какво се случва с тях. Защото отговорните за управлението им са НЕК, "Напоителни системи", дружествата ВиК, общините или концесионерите. Те ги експлоатират и съответно трябва да ги поддържат в изправност, а при нужда и да ги отводняват. Използването на водите от големите язовири пък се извършва по нареждане на екоминистъра според ежемесечни графици.
Според учените от БАН обаче не е достатъчно просто да имаме система от язовири. Те настояват част от тях (особено намиращите се по пътя на малки планински реки) да се държат напълно изпразнени, за да могат да поемат т. нар. високи вълни, които предизвикват наводненията при обилни валежи и топене на снега. По този начин се намаляват последиците от преминаването на високата вълна върху поречието надолу след язовирната стена. Държавните органи обаче упорито остават глухи за подобни предложения, защото не могат
да си позволят да се откажат от печалбите,
които им носят работещите пълни язовири - от производство на електричество, зарибяване, туризъм и пр. подобни дейности.
За самите реки пък според закона за водите са отговорни също ред ведомства и институции. Преди няколко години европейските стандарти наложиха създаването у нас на Басейновите дирекции за управление на водите. Тяхна задача е да контролират състоянието и проводимостта на реките, както и поддържането на минимално допустимия им отток след изграждането на водоподпорни съоръжения. Басейновите дирекции у нас са четири: Дунавска - с център Плевен, Черноморска - във Варна, Източнобеломорска - в Пловдив, и Западнобеломорска - със седалище в Благоевград.
Експертите, работещи там, дават предписания за поддръжка на речните води и налагат санкции за неизпълнението им. Отговорни за прилагането на техните заръки обаче също са няколко институции. В границите на населените места корекциите на реките се извършват от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Извън населените места отговорността за безвредно течащите води носи министърът на земеделието и горите, респективно "Напоителни системи" ЕАД. За проводимостта на естествените речни русла и за защитата от водната ерозия пък са отговорни областните управители. Заедно с тях ангажименти имат и кметовете на всяка община, които трябва да се грижат да няма незаконно изхвърляне и струпване на боклуци по речните брегове, което също е една от основните причини за наводненията.
Неясно защо обаче, екоминистърът Долорес Арсенова се опита да прехвърли цялата отговорност за поддръжката на водните обекти върху градоначалниците и дори заплаши със санкции онези, които са занемарили работата си. Въпреки това после никой сред подчинените й не успя да обясни има ли кметове нарушители, наложени ли са им глоби и има ли пострадали заради нехайството им. Причината е проста - дори да има такива, те по правило обжалват санкциите си в съда.
Разпределението на отговорностите обаче
зависи и от конкретния момент
Басейновите дирекции нямат ангажимент за справяне със ситуацията по време на бедствия, каквито са наводненията от последните два месеца. Това прехвърляне на тежестта от един орган на друг е регламентирано в новия Закон за управление на кризите, който беше приет на 17 февруари 2005 г. Според него главно действащо лице в момент на кризи са областните управители, които ръководят създадените да подпомагат дейността им постоянни комисии за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи.
Повече от ясно е обаче, че в момент на непредвидени кризисни ситуации по-важно е не толкова кой конкретно е натоварен да се справи с проблема, а координацията и адекватното разпределение на ангажиментите между всички изброени институции. Друг е въпросът какво се получава на практика. А че
липсва добър синхрон между различните органи,
е повече от ясно. Неслучайно отношенията между кметовете и правителството достигнаха почти истерични нотки след отказа на централната власт да обезщети с достатъчно пари засегнатите райони. Тогава освен липсата на средства кабинетът посочи като причина и недостатъчните превантивни мерки от страна на градските управи. Местните органи естествено се оправдаха с липсата на пари.
Експертите пък твърдят, че освен пари няма разработени и достатъчно добри проекти за укрепващи съоръжения по опасните брегове на реките. Да не говорим за така необходимата единна комуникационна система, с помощта на която информацията да се предава достатъчно бързо и до когото трябва. Но това е грижа на държавата, а не на кметовете.
Сред основните извинения в момента са обясненията, че
законът за кризите така и не действа
Той предвижда кабинетът да приеме Национален план за управление при кризи, Национална програма за защита на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти и Годишен национален план за действие по защитата на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти. Такива обаче все още няма. Все още не са сформирани и предвидените органи за управление като национален кризисен щаб, център за управление, центрове за управление по места, сили за реагиране, звена за управление, съвети по сигурност към различните министерства и пр., и пр. Което е удобен повод да се бездейства. И така, докато дойде следващата вълна.
---каре---
МЕРКИ
Изграждането на корекции на реки е средство за предпазване от заливане на околните терени и земи при преминаването на високи вълни. Подобни дейности се извършват, за да се промени ситуационното разположение на речното течение, да се увеличи проводимостта му и да се стабилизират коритото на реката и нейните брегове.
Корекциите на реки се проектират и изграждат да осигуряват безпрепятствено преминаване на висока вълна с вероятност веднъж на 100 години и да защитават околните терени от заливане от вълна с вероятност веднъж на 1000 години в границите на населените места. Извън населените места коригираните реки трябва да осигуряват безпрепятствено преминаване на висока вълна с вероятност веднъж на 20 години и защитават околните земи от заливане от вълна с вероятност веднъж на 100 години.
|