|
гласа на истински
вярващите мюсюлмани,
които изповядват и практикуват религията си не чрез вдигане във въздуха на търговски кули, гари, мотриси и автобуси, а както се изповядва всяка религия - в храма - в случая в джамията, и най-вече вътре в себе си.
Това е големият проблем - езикът на исляма е отвлечен, откраднат, присвоен. За това са виновни мюсюлманите, но не само те - виновни са и другите, извън тяхната общност. Тях можем да разделим на два вида: симпатизанти обяснители и отрицатели нахлуватели. Първите опитват да влязат в положението на атентаторите, влачат доводи откъде ли не, за да обяснят постъпките им. Разбираемо е: здравият разум не приема такъв чудовищен акт - да се убиеш едновременно с колкото се може повече хора заради вярата, че се преселваш в рая.
Затова симпатизантите обяснители упоително изреждат смекчаващи вината обстоятелства: бедността в Третия свят, глада и болестите, колониализма и постколониализма, дълговете, МВФ, обездържавените палестинци, експанзионистичния Израел, подкрепата за него от САЩ, петрола, сега и войната в Ирак и чуждите войски там. На всички тия световни кривици терористите били говорители - изваждали ги от мрака на западното безразличие и ги правели видими, наложителни за разрешаване. Бомбената фронтова линия
не е по оста
ислям-християнство,
нито цивилизация и варварство, а по оста бедни-богати. Бедните били въстанали срещу богатите, защото на богатите не им пукало за бедните. А когато им се изпречат пред очите, се чудят на волята им да не се хранят цяла седмица. Или пък ги съветват да ядат пасти, след като няма хляб.
Отрицателите нахлуватели имат напълно противоположна позиция: войната е между цивилизацията и варварството. Те са есенциалисти: хората, изповядващи исляма, са по естествен начин изостанали и ще тънат в изостаналост, докато някой не им помогне(м). Затова трябва да внасяме там свобода и демокрация, да се намесваме - те нямат друг шанс да се оправят. Ние сме единственият им шанс за прогрес. Причина за назадничавостта е, разбира се, религията. Като доводите също не са по-малко от тези на симпатизантите: Коранът, джихадът, фереджетата, шериатът, самобичуванията... Всички мюсюлмани са едни и същи, следователно всички подлежат на цивилизоване. Няма сунити, шиити и хариджити, всички еднакво тънат в невежество. Добрият мюсюлманин се познава не по това доколко вярва в Корана, а
вярва ли в
западния свят
Трябва да се откаже от ценностите на религията, да прегърне ценностите на либералната демокрация - ето начина да влезе в пътя и да просперира. Пък ако не ще да влезе, ще го вкараме насила, както е казал свети Августин за нежелаещите да приемат християнството заблудени езичници.
Терористите се вписват идеално в това разбиране. Подкрепят го по най-убедителен начин, затова то ги припознава като най-истинските и чисти носители на вярата в исляма. Не е така: в Корана е казано, че който убие човек, убива цялото човечество. Юдеи и християни, срещу които гърмят камикадзета, за мюсюлманите също са хора на книгата като тях. Хариджитите азрикити дори смятали, че евреите и християните са им единоверци, защото почитали Мойсей и Иисус. Всички тези отлики (те са нищожна част от многото) се заличават, мюсюлманинът еднозначно се приравнява с терориста, а ислямът - с атентатите. Извършват се две много грешни приплъзвания: първо, на радикалните ислямисти им се приписва най-истинското говорене от името на исляма; и второ, така те
изземват от другите
правоверни исляма,
окупират го, крещят най-високо, заглушават останалите, а там, където все пак нечий тих умерен глас се чуе, отрицателите нахлуватели не му обръщат внимание, наричат го дори фалшив. А всъщност вслушването в тези тихи гласове е единственият начин да противодействаме адекватно на тероризма: той привлича адепти с твърдението, че при него са най-истинските мюсюлмани, значи ние трябва да оставим едни мюсюлмани да убедят други мюсюлмани, че терористите са лъжливи мюсюлмани. Че са отвлекли, откраднали говоренето от името на исляма, присвоили са си го: затова са негови не най-верни последователи, а негови най-вероломни узурпатори.
, статията сие много на място.
, пантеон (маркс, ленин, благоев, димитров), синодални съвети (пленуми) и всички други екстри. същата идеологична религия е "демокрацията", "глобализма", "науката" (да, има хора които вярват в бога наука, с неговите жреци учените и чудесата които те творят и с които спасяват света) и други такива. еднаквото и лошото при всички тези религии е че думите и делата им рядко си приличат, а проповядваните идеали се ползват за знаме при защита на тесни лични интереси на отделни клики и индивиди.