Президентът на републиката Георги Първанов трябва да връчи час по-скоро мандат за съставяне на правителството на кандидат-премиер, посочен от НДСВ. Това е единственият начин българската политическа система да се върне в руслото на правилата и предвидимостта, от което тя излезе с шут след парламентарните избори. Първанов не трябва да чака и ден.

Въпреки че съждението "НДСВ прави бързо правителство" звучи като нон сенс, партията на царя трябва да положи наистина усилия в съкратени срокове да състави действащо правителство, подкрепено от стабилно парламентарно мнозинство. Ако не успее, без забавяне мандатът трябва да се връчи на трета партия. Докато България не получи правителство, НС ще бъде блокирано.

Дългата нощ, в която Станишев бе избран, а кабинетът му - не, за сетен път показа, че парламентът е недееспособен. От конституирането си насам той на практика не действа. Въпреки че депутатите вече денонощно са в сградата на НС, те очевидно не са в състояние да изпълняват основното си задължение - да законодателстват. Нямаме кабинет, но кризата не е правителствена, а парламентарна.



До тази задънена улица ни докара



целият политически елит. Абсолютно прав е Огнян Минчев, който вчера отсече: "Няма невинни."

Левоцентристите взеха проучвателния мандат прекалено уверени във възможностите си да съставят кабинет. Доган два пъти се хваща на бас с журналистите, че правителство ще има. БСП и ДПС бяха толкова сигурни кой как ще гласува от опозицията, че дори не помислиха за това кой как ще гласува от собствените им две партии. И издънките дойдоха от тях. Резултатите от гласуването за състав и структурни промени в кабинета толкова изненадаха социалистите, че те лансираха абсурдната теза за повторно прегласуване на полутайния вот.

Нощта срещу четвъртък беше абсолютен провал за юридическата мисъл на левите. Те вкараха парламента в серия конституционни казуси. Допуснаха опозицията да омаскари тайното гласуване; накараха Станишев да се закълне прибързано, което доведе до спор може ли той да подкрепи правителството си. Накрая Пирински бе посъветван да насрочи прегласуване, с което работата съвсем се омаза.

В това заседание на парламента, което продължи 18 часа, левите уверено влязоха в спиралата на грешките. Десните умело се възползваха от това и



тънката червена линия се скъса



Ясно е, че с признаването на резултатите от гласуването освен връщането в конституционните норми никакъв друг проблем не бе решен. НДСВ е изправено пред почти невъзможната за решаване задача - да състави кабинет, след като целенасочено и грозно провали първия мандат.

След като за две седмици четирима депутати напуснаха "Атака", в парламента има абсолютен паритет - 120 души не искат да има правителство с мандата на НДСВ, 120 души са против коалицията БСП и ДПС. Ситуацията при втория мандат допълнително е усложнена от факта, че за неговото реализиране ще преговарят цели пет парламентарни сили.

При второто завъртане на рулетката



резултатът вероятно ще бъде огледален



Правителството на жълтите няма да мине или ще мине с 1 или 2 гласа. За да успеят, левите и Доган разчитаха на поне 3 гласа от "Атака". За да успеят или не, десните също ще разчитат на гласове от "Атака". Но ще им трябват всичките налични 17. Така стана факт онова, което в изборната нощ всички партии се кълняха да не правят - да не си сътрудничат с "Атака".

За съжаление нещата отидоха още по-далеч. Българската десница бързо започна да се "атакизира". Волна десница. Само един факт - освен Волен Сидеров, който беше готов лично да набие тримата отцепници, в парламента имаше поне една дузина депутати от ОДС, ДСБ и БНС, които пък бяха готови лично да натръшкат социалистите, които узурпирали властта. И се наложи квесторите да охлаждат страстите, а НСО да отдели допълнителни сили за охрана на депутати от депутати.

Цяло чудо ще е, ако в близките десет дни се стигне до най-добрия вариант - човек, посочен от НДСВ, да състави стабилно правителство. Ако това не се случи, пред страната има и трети шанс - мандатът да отиде в ДПС или друга парламентарна сила, която да направи последния опит. Призракът на изборите, страхът от крах на вота е



единственият разумен довод,



който би трябвало да подсказва, че в края на тунела България ще има правителство и до избори няма да се стигне.

До този момент обаче разум в 40-ия парламент никой не е виждал. Ако имаше разум, Еврокомисията нямаше да ни предупреждава всеки ден, че иска стабилно правителство и действащ парламент. Ако имаше разум, депутатите щяха да намерят поне няколко часа на ден, за да приемат някои от 20-те основни закона, нужни на България, за да получи положителна оценка от същата тази Еврокомисия. Часовникът обаче тиктака, депутатите политиканстват, а законите даже още не са написани. Това е.