|
Темата е модерна напоследък. Изскочи като че от небитието. Всъщност не. Етническите противоречия са като въглените. Уж изгаснали. Разръшкаш студената пепел и се опарваш. Малцинствата са виновни. Винаги. Дваж по-виновни и по-опасни, когато са отломка от нявга господстващ етнос. Триж по-виновни и по-опасни, когато зад тях мержелее сянката на съседна държава. Чужди са. Не са наши. Не са чисти.
А какво е да си чист българин или сърбин, или грък? На нашия полуостров. Широко отворен за заселвания от север и от юг, от изток и от запад?
Преди години, в разгара на войната в Югославия, изнасях серия лекции по етническа история на Балканите в американска военна академия. Пред клас от амбициозни полковници и полковнички, които искаха да се наредят на опашката за генерали. Две години и два месеца в Българската народна армия ми бяха вдъхнали доста пацифизъм, та се стреснах пред изпънатите като струна великовъзрастни ученици. Представих се както следва и току да започна, един от офицерите скочи. Въпрос имал. Дали аз, който им говоря на толкова взривоопасна тема, съм истински българин. Въпрос странен за гражданин на държава, която наричат melting pot of nations. Отвърнах, че ако ме бе попитал през ХVII или ХVIII в., щях да хвърля ръкавицата си в лицето му. Да тръгна към дуел. Защото обижда моите прабаби и баби. Намеква, че са били толкова грозни, та да не привлекат погледа на никой от нашествениците, ошетали Балканите.
Шегата настрана.
Какво е да си чист българин?
В средата на първото хилядолетие след Хр. на полуострова се настаняват славяни. Заварват траки, които вече са смлели и готи и келти, и многобройни римски колонисти от цялата империя - от Персия на изток до Иберия на запад, от Северна Африка на юг до блатата на Долен Рейн на север. И траките са погълнати от новите нашественици. После идат българите. През ХI-ХIII в. в земите ни прииждат огромни маси узи, печенеги, кумани. Византийските императори настаняват араби, арменци, навярно и кюрди - все недоволници от политиката им. Тогава вероятно се появяват и първите мургави пришълци, които твърдят, че са изселници от Египет, та местните към хилядолетие преди да са разбрали, че е политически коректно да ги наричат роми, ги назовават "гюпти", сиреч "египтяни" или "цигани".
Преминават кръстоносци, които опитват да хвърлят не само семето Божие, но и собственото си семе сред по-хубавите местни жителки. Като хала опустошават южните ни територии нормандски рицари. По Черноморското крайбрежие върлуват каталански наемници - времената са такива, че няма как местни хубавици да не са ни сродили волю-неволю с каталонци, испанци и баски. Да не говорим за италианските търговци, които всяка година, щом се стопят снеговете, започват да кръстосват България. В северозападните краища се заселват "саси", сиреч саксонци, вещи в рударството и металолеенето. Откъм средата на ХIV в. започват настъплението си тюрките. И не само турци, но и татари, черкези. Та да се стигне дотам, че при първото преброяване след Освобождението, ако прокараме въображаема линия от Свищов към Търново, а оттам през Балкана към Карнобат и Созопол - на изток от нея половината от населението е мюсюлманско.
Турците на свой ред докарват военнопленници, роби, които заселват тук и там. Та и негърско село в Егейска Тракия има. За него споменава в един от разказите си Й. Йовков. Откъм края на ХVIII в. към отколе живеещите на юг от Дунав румънци се присъединяват и стотици, ако не и хиляди семейства власи, които бягат, колкото и парадоксално да звучи, от тиранията на християнските си господари. Предпочитат мюсюлманска власт. Пак от християнски гнет бягат и основават селища около варненските езера казаци староверци.
След Освобождението пристигат маси арменци, румънски цигани. В някои села от Западна България семейства водят корена си от италиански работници, наети по строежа на железопътната линия София-Роман и оставили на наследниците си мургави лица и любовта си към белкантото. След Първата световна война потичат белоемигранти - руси, украинци, белоруси, та и калмики.
За евреи и гърци и не говорим - те са си били тук и преди идването на славяните. А армъните, а каракачаните, а гагаузите?
Та какво е чистокръвният българин, от чието име говори и в когото се кълне
госп. Волен Желязов, пардон Сидеров
Че и от фамилията му личи, че предците му са закачили от мешавината на полуострова.
Какви са основанията за призивите му, за които прокуратурата би трябвало отдавна да се самосезира. И то не заради изблиците на митингите, а лично за неговите изявления, хванати от журналисти с камера, против български граждани, чиито прадеди и деди са били български граждани повече от век. Към какво призовава - да се отреже част от българското гражданство. Което плаща данъци на държавата вече век и четвърт, праща синовете си в армията й, получава образование на официалния език, създава благата й.
Проблемът за много българи, който доведе и до подкрепата за "Атака", е, че в наше време малцинствата се променят. Не са послушни, както би трябвало. Не си стоят тихичко зад вратата.
Стреснати, българите зад пекинеза виждат ротвайлер
Настъплението на ДПС през последните години, настъпление, в което, да кажем ясно, то използва нечестни хватки, отдавна разработени от българите, стъписва мнозина. То ни пречи да се чувстваме благородни и толерантни. Склонни сме да приемем малцинството, когато то е екзотична мазка в иначе еднотонната картина на себепредставата ни - насядали в кафенето турци с омотани мръснобели гъжви около главите им, живописни парцали на циганска сватба. Но какво да правим, когато малцинството влиза в канцеларията, облечено в двуреден костюм, показва диплом от Париж или Франкфурт, хладнокръвно използва политически контакти, за да ни изпревари в службата. Не сме свикнали с това. А ще трябва. Ще трябва да навикнем да се конкурираме. На една плоскост. Със сходни средства. А не да викаме по митинги. Може и да ни е неприятно, но ще се наложи.
Това, което става сега в България,
е ставало на много места в света
Ставало е да речем в САЩ, където ирландците овладяват постепенно постове първо в местната, а после и в централната администрация, дълго държани като резерват на потомците на англичаните. Печелят със сплотеността си. Нямат друг изход. Сплотеността е оръжието на малцинството. Дразни по-скоро опитът на старите влъхви да викат "болен здрав носи". Че положението такова, каквото е сега, е резултат от разновременните усилия на всички политически сили - от БКП или БСП през СДС на Костов, та до НДСВ на Кобургготски. Всички искаха да използват българските турци. А когато джинът излезе от бутилката и я счупи, обвиняват другите, но не и себе си.
А да не забравяме, че българите също сме малцинство. В съседни държави. В Европа. Капка само сме от голямото човешко море. И с какъвто аршин мерим другите, с такъв и те нас ще отмерят.
