Със сигурност има поне две неща, за които човек се сеща при споменаването на Индонезия - Бали и мюсюлмани.
Никой не може да отрече, че Бали е един от най-известните острови на света и не случайно това лято за поредна година беше включен в челната десетка на най-предпочитаните туристически дестинации. Индонезия обаче е разположена на общо 17 508 острова (от тях населени са 992), има брегова линия от 27 400 км и със сигурност може да предложи безброй други вълнуващи гледки.
И мюсюлманите са мнозинство от около 80% от населението на страната, но там живеят още християни, будисти, индуисти, конфуцианци и даоисти. И всички тези култури и народи, макар и доста различни, имат нещо общо, което ги свързва особено силно - усмивката и позитивния поглед към живота. Всеки, посетил Индонезия, може да потвърди, че местните винаги са усмихнати, изключително мили и добронамерени и спокойствието им е заразително за всеки, попаднал на островите. Може би затова не е случайно, че всяка година в държавата, разположена между два океана пристигат по около 3 млн. туристи от цял свят, които правят оборот от около 3 млрд. долара .
-----
Повечето от чужденците, дошли да почиват на архипелага, отсядат на остров Бали. Защото в курортите там могат да се открият както всички удобства на западната цивилизация, така и колоритът на местната култура. Някои наричат това място остров на боговете, а други - земен рай. Според легендата хиндуистките богове харесали Бали и създали там вулканите, които да им служат за тронове. Днес Индонезия е държава с над 100 действащи вулкана и една от най-силно сеизмичните зони в света. Но и страшните природни явления не успяват да помрачат приветливия нрав на местните хора. В Бали фестивалите и празненствата никога не спират, а музиката се носи буквално отвсякъде. Дори погребването на мъртъвците е нещо като празненство и няма нищо общо с традиционната раздяла с починалия. Сред другите особено запомнящи се атракции на Бали са изпълненията на местните танци, всеки от които разказва определена история. И всичко това на фона на
прекрасни зелени поляни
и също толкова наситено зелени морски дълбини. Типична гледка за островите са достигащите буквално до плажовете джунгли и безкрайните поредици от малки островчета, които се редуват с плаващи ферми за перли. Именно красотата на тези земи привлича и все повече българи на почивка там през последните години. Цените на двойните стаи в курортите на Бали са от 60 до 150 долара. За богата вечеря и пиене пък трябва да отделите около 10-15 долара. Съществуват обаче и много по-евтини варианти за пребиваване в Индонезия, стига човек да реши, че иска да се откъсне от традиционните туристически маршрути.
Индонезия е истински благодат за любителите на приключенския туризъм, които нямат влечение към луксозните курорти и други популярни забележителности като най-големия вулкан в света Кракатау или най-големия будистки храм в света Борободур. Дори днес на индонезийските острови може да се открие напълно неизследвано място, изоставен манастир, непознат народ или останки от динозавър. Страната е пълна с димящи кратери и непроходими джунгли, населявани от непознати зверове. На остров Комодо и до ден днешен живеят истински дракони - варани, които са най-древните запазени рептилии. Затова всеки турист мечтае за кратка
среща с чудатите зверове,
която да увековечи с фотография. Местните водачи обаче не позволяват близък контакт на чужденците с големите гущери, защото слюнката им е отровна, а дългата им опашка е също изключително опасна.
И ако наистина човек реши да се откъсне от туристическите маршрути, със сигурност ще е истинско удоволствие да са наслади на оригинална индонезийска манджа, приготвена в някое от хилядите семейни капанчета. Там непременно трябва да се поръча от местните деликатеси като бебек тату или патица в бананов лист, задушавана няколко часа по оризови люспи и дуриан. Това е един от най-вкусните плодове, които могат да се намерят в Индонезия, но заедно с това и един от най-неприятно миришещите. Но каквото и да чуе туристът за плодовете, изхранващи населението по островите, няма да добие истинска представа за тях, докато сам не ги вкуси.
Извън луксозните хотели под формата на малки селца от вилички условията на живот не са обичайните за европееца, но пък местната атмосфера е не по-малко вълнуваща от плуването в басейн, сауната, масажа и веселбата в бара.
Столицата на Бали - Денпасар, е пазарен център и разхождайки се покрай дюкянчетата, човек спокойно можете
да се попазари за всяка стока,
която привлече вниманието му. Надлъгването с туристите е практика сред местните хора, които по традиция се опитват да извлекат колкото се може по-големи ползи от посещенията на чужденците. Денпасар е опасан от тесни улички с малки къщи и дворчета. Тъкмо разхождайки се покрай тях, може да се попадне на една от най-разпространените атракции за местните - бой с петли. Агресивното кукуригане на птиците може да бъде чуто почти покрай всеки път.
Разбира се, има доста острови на архипелага, където за неопитния турист не е препоръчително да обикаля сам. На много места в страната е опасно заради несекващите конфликти между различните етнически и религиозни групи. Туристическият имидж на Индонезия беше доста накърнен и след терористичните атаки там преди две години. Въпреки това официалната статистика на консулските служби на България и Индонезия сочи, че напоследък най-често срещаното нарушение от страна на български граждани е просрочване на разрешения от визата престой от 60 дни. Затова не е лошо да се има предвид, че за 6 дни пресрочване глобата е 20 долара, а над 20 дни - 25 000 000 индонезийски рупии, или до 5 г. затвор.
Още една статия, пълна с глупости. Личи си, че авторката не е и помирисвала тая част на света - явно е чела някой каталог на туристическа агенция. И простотията с отровните слюнки на вараните. Хайде, това с Кракатау е малко спорно, ама във всеки учебник по география може да се види, че той въобще не е най-големия вулкан. Всъщност си е доста мижав, ако и посещението му да е много интересно.
Лошото е, че и в българския "Плейбой" имаше една подобна статия за Бали, пълна с откровени глупости и измишльотини. А на тях поне се надявах, че могат просто да превеждат материалите на Големия Брат...











