Снимки: Авторът

Големите открития понякога имат странна предистория. Малките - също. Но разработените и вече патентовани от Вихрен Запрянов ветрогенератори са с най-тривиална предистория - резултат от желанието му да удовлетвори една молба.

"Наши приятели археолози ни помолиха (защото и те - като приятелите ни, учители, са много зле финансово) да им направим малки генератори, които да си окачат на някое дърво или по-високо място, така че да им осветяват разкопките", разказва Запрянов - член и деен участник във варненското Сдружение на изобретателите. "Лошото обаче е, че у нас всеки втори е търговец, а производители няма".

Въпреки, че моделът е готов, Запрянов е в задънена улица. Липсва спонсор за ветрогенератора, който иска да направи за екипа на археолога Георги Китов. (Разбира се, веднага се намерили познавачи, които да кажат "Защо за Китов, бе, той не е археолог, той е повече иманяр...") Тогава Вихрен настоял, че ако успее да направи няколко, ще ги даде на археологическите музеи, а те да си ги разпределят по експедициите. Въпреки усилията му обаче, до момента пари за материали и изработката на машините няма.

-----

Вихрен Запрянов се интересувал от техника от малък, а първото си изобретение направил на 19 г., докато бил в казармата. Завършил е икономика, но пък се е отдал напълно на техническите науки и практики. За целта е превърнал едната от стаите на апартамента си в работилница, там държи някои от моделите си, единият е закачен за перилата на балкона, а най-новият от поредицата ветрогенератори "краси" хола. "Той не е довършен, но принципът му вече е ясен, както и материалът, с който да го завърша", обяснява Запрянов.

Проблемът, с който се сблъсква напоследък изобретателят, е отказът на бизнесмените, с които е водил не един разговор, да инвестират в производството на неговите генератори. "Иначе ни канят на конференции, симпозиуми, признават ни, обаче никой не предлага нищо сериозно", мръщи се Вихрен. Всеки искал 1000 бройки, 5000 бройки...

Затова решили да произвеждат с подръчни средства и налични финанси единични бройки - за археолози, за училищни кръжоци (там, където ги има) и за техникуми.

Когато направил първите си генератори, за "лопатки" ползвал алуминиеви плаки. Качил машинките на покрива, за да работят - обрали ги обаче заради алуминия.



Толкова ум има в България, а се затрива



- с дискотеки по цяла нощ, с наркотици, с безброй безполезни неща, казва той. Интернетът е хубаво нещо, но всичко трябва да си има мярката. Децата се отучиха да четат, негодува Вихрен Запрянов. Да, но на едни от предишните избори имал неблагоразумието пред партийни активисти да предложи да бъдат възстановени кръжоците в училищата. Веднага се намерил кой да го обвини, че иска връщането на комунизма. Кръжоците миришели на ТНТМ, а ТНТМ миришело на комунизъм, му обяснили новите партийци. (За родените след 1980 г. да припомним, че ТНТМ означава "Техническо и научно творчество на младежта".) А това е просто един от начините да се спасят децата, обобщава позицията си Запрянов.

Последният от моделите си ветрогенератори той е патентовал само преди месец. Дошли при него набедени бизнесмени и питали "Това нещо може ли да захрани завод? Ами ферма?" Не - не може, отговарял Вихрен.

"Моите ветрогенератори са за отдалечени от града вилни зони, където с един от тях може да се захранят един хладилник, един климатик, телевизор и радио. Нещо, което за една вила е напълно достатъчно."

Разработен бил и втори вариант - комбинация между слънчев колектор и ветрогенератор. Той пък може да захрани алуминиев радиатор. Не е кой знае колко ефикасен - повишава температурата в една стандартна стая с около 6-7 градуса, но спокойно пречупва въздуха и стаята става обитаема, обяснява Запрянов.

Малките ветрогенератори не могат да спасят държавата от енергийна криза, но поне могат да помогнат, убеден е той и разказва за един от първите си генератори в действие. Дал го на свой колега, който го закарал на вилата си преди година и половина. "Е, той генераторът почти се е разпаднал вече, но вършеше великолепна работа да напоява хидрофорно лехите в звора", казва Вихрен и бърза на уточни, че "лехите на жена му си бяха големи". Според него на вилата се ходело по два-три пъти в месеца и въпреки това за година и половина цветята не пострадали от отсъствието на стопаните.

Ветрогенераторът може да зарежда акумулатор, който пък да поддържа работеща алармена система на офис или вила. "Защото какъвто и да е акумулаторът, ако го оставите дълго време без зареждане, пада", обяснява като на кръжочник Запрянов.

За ветрогенераторите е особено важна не само ефективността и екосъобразността обаче, а и себестойността - тези на Вихрен Запрянов, които



стават за лехи, радиатор или климатик,



излизат от порядъка на 100-120 лева.

Поради отношението на Вихрен към учебния процес и извънучилищната работа с деца, той винаги включва варненските школа във финансовите си разчети. "Ето - трябват ни между 2000 и 3000 лева, за да направим модели за всички училища във Варна, и един модел, който да дадем на евентуален производител. Той пък да си поеме производството и търговията".

Според Вихрен Запрянов изобретателите са като малките деца - каквото и да направят, хареса ли го някой - надуват перките, гледат щастливо и победоносно - но за кратко, защото изобретението бързо отстъпва място на следващ проект, а от него нищо не е излязло, защото няма добър изобретател, който да е и добър търговец.

Затова Вихрен се надява отнякъде да се появи производител, а той е склонен и с пласмента да помогне - "Контакти имаме навсякъде". Оттам нататък "схемата е познатата - парите от вече продадените модели се инвестират в следващите разработки".

Ветрогенераторите не са единствените изобретения на Вихрен Запрянов. Негова разработка е устройството за демонтаж на лагери от страната на колектора. "Нямам аналог!", както се изразява той. Шведите имали нещо подобно, което обаче давало чести дефекти, цената му била около 1000 евро и тежало 16 кг. Изобретението на Запрянов тежи само 8 кг, а себестойността му е 30 лв. "Всички го искат, ама ми казват: "Произведи 1000 бройки! Дай 10 000 бройки!" Като им кажел да инвестират, да платят поне материалите и част от труда, мераклиите партньори се отдръпвали. Запрянов е чувал и абсурди от типа на "Ооооо, това ли - сигурно



американците го имат засекретено!"



Питали са го дали някои от изобретенията му са с двойно предназначение. "Разбира се, то и чукът е не с двойно, а с тройно предназначение", смее се Запрянов.

Сега се ядосва, че не успял да вземе томове руска техническа литература, която виждал, че изхвърлят от библиотеките в първите години след промените. Някаква дама библиотекарка дори му обяснила, че там се долавял "тоталитарен привкус". "Добре, аз обещавам да прескоча въведението, в което е описан скокът на съветската наука след Ленин и пре Сталин, но ще чета полезната информация", смее се Вихрен.

-----

КАРЕ

Изобретатели чиновници



Сдружението на варненските изобретатели е създадено преди четири години, в основата му са Герчо Атанасов Герчев, Веселина Даскалова и Вихрен Запрянов. "Питаха ни неведнъж - защо не влезете в Съюза на изобретателите?", разказва Вихрен и обяснява, че той и колегите му искали просто да създадат форум, а не администрация. Признава, че ги канят на конференции и други прояви на българските изобретатели, но казва, че било от "кумова срама". "Никога няма да забравя една конференция, на която отидохме - 47 души. От тях петима бяхме с изобретения, всички останали бяха чиновници", смее се Вихрен Запрянов.