"Моите спомени не са опит да си изградя нова самоличност, а само да се помиря със самия себе си, да разбера по-ясно кой съм бил през изминалите десетилетия и кой съм сега", пояснява Симеон Хаджикосев своите "Записки на конформиста" (изд. "Персей"). Да не бяха думи на професор по литературна история - да подминем книгата. Няма начин да не бъде заподозрян в кокетство авторът. И при това заглавие. Но работата не е толкова проста.

"Само на чашка с приятели псувахме Тодор Живков и властта, а по-страхливите покриваха телефоните с възглавници, защото бяхме чували, че ни подслушват през тях", спомня си той в последните страници. Може да се разсъждава върху интелигентския конформизъм на онова време, но мемоарите на Хаджикосев извикват по-тежки въпроси. Да, и професорът по литературна история има право на писмовна автотерапия, може даже да се допусне, че човекът предварително не се е вълнувал от живота на вече обнародваната си книга. Но читателят я разгръща и подхваща своята си роля. Той чете поредната лична история на проклетите "45 години".

Кой читател, е единият от въпросите. Съпреживелият някаква част от онези години е ясен. Откровеният до мазохизъм Хаджикосев е дяволско изкушение - с проницателния си поглед върху литературните и други герои на времето. Нека обаче да погледнем към питомците на професора. Как един такъв, дипломирал се преди година и изпратил до момента безрезултатно 14 сивита къде ли не, ще смеле драмите на мемоариста: че някаква врата не се отворила достатъчно широко пред него, а друга се захлопнала преди очакваното? Или що за демон е този Джагаров - какво толкова, че подхвърлил някакво изречение? Въпросът е за опита, за грандиозния социален опит на онези "45 години", по-точно за липсата на адекватния негов език, как този опит да се пренесе. Да се отрича той е наивност.

Защото вижте поне това: "Бях поразен, когато се вслушах в сипкавия неизразителен глас на дисидента, в подчертаната диалектна багра. Смътно ме жегна мисълта, че един хитър селянин се сменя с друг хитър селянин." Хитрите селяни са Тодор Живков и Желю Желев. Да се връщаме ли към темата за интелигентския конформизъм?