Има музика в романа "Дъщерята на пианиста" на Тимъти Финдли и тя не е само въпрос на фабула (изд. "Леге Артис"). Канадският писател я е заложил в композицията, най-странна е в диалозите, звучи и иззад словореда, ако може да се усети от 2 изречения: "Тя се изразяваше така: ти винаги си бил там, Чарли - както аз самата и всички ние, дълго преди видимите части на живота ни да започнат... Това беше начинът, по който Лили говореше - всичко се плъзваше встрани, носеше се по малки многоточия - всичките й изречения недовършени, както живя и живота си - всичко започва отначало, преди да е дошъл краят на предишното..."

Романът е ретро - семейна драма от годините на Втората световна война. Ретро беше и предишният му преведен роман "Пилгрим". Финдли (1930-2002) го бива в този жанр. Известен е и като основател и председател на Съюза на писателите в Канада.