Седим с миндювския кмет и Красьо Черния в двора на кръчмата, под върбата. Пием студени неща на сянка, медитираме върху залеза, надвиснал над съседното село Капиново. Тъкмо съм се завърнал от риболов и съм вир-вода потен. Нахапан съм също така от нечовешки пълчища комари, мухи человечески, мухи конски, оводи и всякаква друга хвърката гад. Добре поне, че съм наловил вечерята на котките.
Между другото в помощ на дежурните остроумци, които тепърва ще се упражняват на тема "тоя гъзар от Миндя", искам да съобщя няколко фундаментални правила на регионалната граматика. Прилагателното от "Миндя" е "миндювски, -ска, -ско". Жителите на селото не са миндяни или миндейци, а "миндювчани".
Та седим си определено количество миндювчани, пием едно-друго. Задава се обаче бай Доктор и се насочва към бай Кмет. Бай Доктор е психолог екзистенциалист, с бяла коса до раменете и бяла брада. От нашите е - от гъзарите. Поклонник е на Боб Марли, Хайдегер и Камю. Съответно смята Жан-Пол Сартър за провинциален тарикат и напълно отрича групата U-2. "Тоя път аз ще пиша жалба," съобщава бай Доктор на бай Кмет. Дотук, жалбите са против Доктора. Има си градска кучка - далматинец. Тъй като селяните са склонни за своите беди да обвиняват градските жители, обичайните жалби са на тема: "Далматинката на тогоз ми изеде кукошкитя, видях я, шъ я в мамата такоз."
"Ще пиша, ами как", продължава бай Доктор.
"За к'во?", интересува се бай Кмет, доста лениво, тъй като е в отпуска и предимно гони кефала по реката.
"За патките."
"К`ви патки, бе?"
Каква излезе работата?
Пред къщата на бай Доктор пасат патките на комшийката, която е писала тонове доноси против неговата далматинка. Пристига днес софийска кола с някаква засукана девойка вътре. Девойката пуска от колата двоица кучета - ловджии. Те погват патките. Патките се вдигат на рояк и нападат бай Доктор: "Нахапан съм! Имат зъби! Само дето не ми извадиха окото! Ето, комшията и той вика - само дето не ти извадиха окото! Имам свидетели и ще пиша жалба!..."
"Патки стръвници нападат психолог," обобщава Красьо Черния и дава акъл: "Защо не я пуснеш твойта далматинка по тез патки? Хем няма да ти пишат вече доноси за кокошки..."
"Ама те, патките, не са виновни," отвръща бай Доктор. "Тя, комшийката, тъй ги възпитала. Против нея е жалбата, не е за патките..."
Схващаш ли определена аналогия,
любезний читателю? Една такава да се набива на очи изоморфност, както би казал моят бивш студент, понастоящем костовистки депутат от Бургас - Светльо Малинов?
Комунистите пишат жалба против царистите: "Ама тъкмо се бяхме разбрали, а тия се отрекоха и направиха "Атака" свой челен отряд! Туй десницата я видяхме, шъ я в мамата такоз." Царистите пишат жалба, на свой ред, против комунистите: "Добре, де, сега ви даваме и премиер дори, а вие - йок! Сакън, ефендилер, факат ве ДПС пакет, аркадашлар! И пр."
Бай Доган ефенди, и той: "С комунистите достлук - евет, берекет версим; ама с царете либерален алианс - йок, сиктир, аман, байгън и нивгаш!"
А отзад, в масовката, се лее: "Десноцентристко правителство - good; с комунистите alliance - bad!" Все едно някой ги пита... И наоколо отривисто подскача Волен (ама какво му стана на това момче? Аз все си мислих, че се прави на интересен, а той съвсем наистина вади the thousand-yard stare...): "И аз! И аз, такованката, само да ми дойдат в стая 19!"
Докъде, sacre bleu, го докарахме?
Царете, които само преди няколко години нахлуха като едни футболни хулигани, сега излизат най-национално отговорните фактори? Какво им стана на останалите? За какво точно се борят? Пред кого точно се докарват? С цел да се случи - какво?
Чия лудница предпочиташ, читателю любезни? На жълтите павета или на историческото село Миндя, дом на десетки британо-френско-испански домакинства? Лудницата на една отделно взета, кротко деградираща балканска държавица или лудницата на умаления образ на обединена Европа, мирно клекнал по десния бряг на река Веселина?
Това, което знам, е, че байминдювски кмет ще се оправи с патките на бай Доктор. Ще се оправи ли обаче бай Цар с червено-лилаво-сините хвъркати, реещи се на орляци из парламента?
Ето му джокер.
Работата с патките опира до търпение
и здрави нерви. Откъде знам? Ами на прапрародителите на сегашните патки стръвници съм им ял манджата и аз. Едно време, когато копаех дупките на ВиК в качеството си на копач първи разряд, същото това ято пикираше върху мен от въздуха, на вълни и с добър синхрон на усилието.
Номерът е да клякаш в окопа, докато се омаломощят и оттеглят на сянка. Тогава ги правиш, каквото си искаш.
прогресира 
))) статията е лудница, дано достатъчно хора я оценят. Хубаво е, че има още "гъзари" които гледат нагоре и вярват в святото небе. А човекът, освен играещо, е и мислещо същество, поне на теория.