---------------------------

"...много фино ви будалкат с разни дарения лични, фирмени... Вижте, в цял свят, като започнете от Америка до Япония, всяка партия си има, така да се каже, обръч от фирми... и ви отговарям сега на въпроса за финансирането. Че аз, ако не мога да построя един такъв дом (има се предвид сграда на ДПС в Бояна), как ще реша проблемите на държавата?"

Ахмед Доган в "Шоуто на Слави", 23 юни 2005 г.

---------------------



Парламентарните партии и коалиции, както и независимите кандидати си дадоха отчетите за изхарченото по време на предизборната кампания. Само 9 са неизрядни.

Повечето не желаят да обявят какво са записали в тях, но е ясно, че всички са се включили в нормативите по закона за избиране на народни представители. Т.е. отчетите се простират до максимума, позволен по закон, до 1 млн. лв. за партия, до 2 млн. лв. за коалиция и до 200 000 лв. за инициативен комитет на независим кандидат.

Според отчета на Коалиция за България кампанията им е глътнала 1,9 млн. лв., а приходите от дарения са малко под 2 млн. Новото време е декларирало разходи от 991 хил. лв. за кампанията и 1,2 млн. лв. приходи от дарения. ДСБ е отчела 550 хил. лв. харчове за кампанията и около 400 хил. лв. от дарения.

Откровеността на Доган, граничеща с арогантност, поставя под съмнение всички финансови отчети - не само за предизборната кампания, но и всички останали.

Допълнителни подозрения дойдоха и от изчисленията по проучване на "Маркет линкс" върху публикувани рекламни материали в печатни медии и излъчени клипове по основните телевизии.

Според тези изчисления телевизиите са получили около 7 млн. лв., а вестниците - около милион. Пак според тях НДСВ е похарчило 1,2 млн. лв. за клипове, а за същото БСП е дала 1 млн. лв. Почти толкова е платило и от Новото време, се твърди в изследването.

Т.е. партиите и коалициите са изхарчили само за медийната си реклама толкова, колкото им е позволено за цялата кампания.

Извън тези суми са организирането на срещи с избиратели, митинги, всякакви културни и спортни прояви, плащане на певци, за пиар, за експерти и още куп неща. Както и рекламата по билбордове, която за първи път беше толкова обилна. Икономистът Емил Хърсев изчисли наскоро в "Сега", че тези избори са стрували около 150 милиона лева!

Колко всъщност са похарчили, нито партиите ще си го признаят, нито Сметната палата ще успее да провери "до дъно".

Всъщност законодателят е направил всичко възможно



партиите и коалициите да могат да крият много от финансите



си, включително и при предизборните кампании.

Според закона за избиране на народни представители 5 дни след регистрацията си за парламентарните избори те са длъжни да дадат в Сметната палата номерата на банкови сметки за приходи и разходи по обслужване на предизборната кампания.

Като минат изборите, представят отчет за сумите и извлечения от сметките. Дотук добре.

Но тук започват куп странности. Първата е, че законът изобщо не определя какво ще прави с тези отчети Сметната палата - ще ги проверява, ще ги взема само за сведение или просто ще ги съхранява. Освен това законовите текстове са толкова общи, че т. нар. отчет на партиите и коалициите може да съдържа само две изречения - набрахме 1 млн. лв., изхарчихме 900 000 лв. И толкова. Без да казват за какво, как и по какъв начин са давани сумите. На всичкото отгоре не е предвидена никаква отговорност за лицата, които се подписват под отчетите. И в крайна сметка в тях



всеки може да си пише каквото поиска



Единствено може да бъдат наказани лидери на коалиции и партии, които не дадат отчет. Глобата е от 500 до 2000 лв. глоба. Смешно.

Има и още нещо. И то е в забраните какви пари могат да вземат партиите и коалициите за изборите. За разлика от новия закон за политическите партии, който влезе в сила през април т. г., законът за избиране на народни представители има далеч по-малко забрани.

Участващите в избори партии и коалиции не могат да вземат средства от юридически лица с повече от 50% държавно или общинско участие, от чуждестранни физически лица или фирми, както и от дружества с повече от 25% чуждестранно участие. Има и забрана да не се получават повече от 10 000 лв. от едно физическо лице и над 30 000 лв. от юридическо лице. И толкова.



Но ги няма забраните за анонимни дарения,



които съществуват вече в закона за партиите. Няма и забраната да се вземат пари от организатори на хазартни игри, от чужди правителства, от изпълнители по договори за обществени поръчки, от религиозни институции и т. н.

Всъщност репликата на Доган все още като че ли не се осмисля достатъчно. А тя е смразяваща.

Тя показва, че нашите партии са нещо като холдинги с дъщерни фирми, които определят кой да вземе една или друга обществена поръчка, един или друг кредит, или един или друг европроект.

Лидерът на ДПС обяснява и схемата, по която ще се дадат парите от еврофондовете, които ще влязат в България.

Ето само част от това: "Значи няма случай европейски фонд да не предполага задължителна европейска фирма, главен изпълнител, дори европейска консултантска фирма. Българските фирми са някъде в графата подизпълнители, на трета позиция, дори на база джойнт-венчър. Това е даденост. Европа дава парите, обаче ти казва фирмата изпълнител, дори ти посочва консултанта. Тези 4,76 млрд. лв., които ще ги получим сега до 2008-2009 г., бъдете убедени, че рамката на фирмите вече е определена от тях."

И следва признанието, че сега с изборите всъщност се избират партиите, които ще определят обръча от фирми, подизпълнители от българска страна.

Всъщност и друг път сме имали повод да кажем, че истинската, голямата, тежката корупция в България не е във вземането на подкуп от някой редови митничар или данъчен, в престъпленията по служба на някой чиновник или поне не само в тях. Тя е в търговията с влияние,



в нелегитимния лобизъм,



в политическите протекции, в незаконното финансиране на политически партии или фондации.

Партиите не само имат и се финансират от и чрез обръч от фирми, но имат и се финансират от и чрез обръч от фондации. И всъщност Сметната палата проверява сметките на партиите, но там всичко е чисто, огромните суми и за избори, и за дейност минават точно през фондации.

Всъщност в партийната и в политическата корупция се разиграват баснословни суми, наричани по закон хонорар, възнаграждение по граждански договор, комисиона, дарение за партията или фондацията, плащане на консултация.

В България и в момента политическата корупция е всесилна

Няма спор, че партиите са неделима част от демокрацията. Свободното им учредяване и съществуване също е задължително. Но изобщо не е ясно как така партиите и лидерите им демонстрират такъв финансов просперитет на фона на обедняващо население. Достатъчно е само да погледнем огромния апарат, който поддържат, скъпите коли, които карат, компютрите, мобилните телефони, семинарите в скъпи планински курорти.

И прокуратурата, и Сметната палата имат възможността по закон поне да открехнат "стаята на тайните" на политическите финанси. Остава и да го направят.



Каре

---------

Какво е политическа корупция



Според изследване на световната антикорупционна организация "Транспъренси интернешънъл" основните форми на политическа корупция в България са няколко. Техните характерни черти могат отчетливо да се забележат и в момента.

Първата от тях е т. нар. "непотизъм". При него съществува възможността политически влиятелно лице, разполагащо с публична власт, да влияе върху други властови структури - административни, стопански, партийни.

Втората форма е наречена "патронаж". При нея се допуска възможността определена политическа партия да превърне частния партиен интерес във всеобщ. Този интерес се изразява в тотален контрол над държавната административна машина чрез назначаването на свои проверени и подчинени кадри, т.е. партийната йерархия става държавно-бюрократична.

На трето място идва "нелегитимният лобизъм", изразяващ се в непозволен натиск, заобикаляне на нормативната уредба, реализиране на частните интереси за сметка на обществените.

Четвъртата форма е "търговията с политическо или електорално влияние". При нея имаме безконтролен монопол върху партийните структури - търгува се с електоралния и политическия ресурс.

При "политическата протекция" пък се създава защитен политически периметър в името на личната корист и интерес. Това е система от защитни административни и законодателни норми. Така се стига до безнаказаност по отношение на вече извършени престъпления.

Шестата форма е "легитимиране на политически привилегии и осигуряването на преференциален статут заради участие в политическия процес". При нея има капсулиране на политическия елит, насажда се страх от него, липсва обществен контрол.

"Нерегламентирано партийно финансиране" е седмият вариант на политическа корупция. Той е свързан с незаконни процедури за набавяне на средства за политически влиятелните формации - създава се втора структура - не партийна, не стопанска, а само от спонсори.