Дясно правителство с ляво ядро. Това е най-новата мода в политическия жанр. Ако някой се съмнява, че може да съществува, да се обърне към Яне Янев - острието на земеделското движение. Онзи същият, който по стечение на обстоятелствата стана дясната ръка на Надежда в ОДС, а преди това се опита да подпали ръководството й.

Предложението бе изстреляно в жегата на политическите преговори за постигане на кабинет и остана да кънти в пространството. Всъщност защо пък да не е постижимо? Това е единственият начин да са доволни всички - и БСП (социалдемократизирана), и НДСВ (без да се налага да отговаря конкретно на някакви си 12 въпроса), и всички останали вдясно от царската партия барабар с Доган.

Както и да го гледаме, само идеята на Яне може да сложи край на всякакви обяснения кой и защо не може да участва в новия кабинет. И най-важното - всички ще бъдат удовлетворени.

Яне обаче има един лек дефект - колегите му политици не го вземат на сериозно, защото при него идеите извират както нефтът в Саудитска Арабия, а и често взаимно се изключват.



Тази вътрешна противоречивост очевидно е прилепчива,



защото напоследък е обхванала цялото партийно войнство.

Да почнем от НДСВ. Не даде ли всичко от себе си царската партия да провали Станишев при първия мандат? Не обясни ли, че само лидерът й Сакскобургготски е гарант за бъдещето на страната? А като се провали първият мандат, не излязоха ли същите царски депутати да обясняват, че без БСП не може да има управляваща коалиция? А не предложиха ли на Станишев да посочи премиер за бъдещото правителство? И това ако не е раздвоение на личността...

Същата противоречивост блика и у БНС. До оня ден всички там се кълняха, че не могат да дадат никаква подкрепа за БСП. Едните - защото са десни и не искат ляв завой, другите - защото Доган преяжда с власт. Сега вече тези неща не са непреодолима пречка в името на националните интереси. Особено пък ако се стигне до трети мандат...

Какво да кажем за воюващата срещу всички управляващи през последните 15 години "Атака"? Не се ли съюзи тя с громените от Сидеров врагове в лицето на НДСВ и Костов, за да провали БСП? А не влезе ли в преговори с царската партия за властта? А не подкрепиха ли точно нейни депутати кабинета "Станишев"?

Ето така в шеги, закачки и взаимни пощипвания се изтърколи месец и половина.



Кой спечели от хаоса и протакането?



Парадоксално, но повечето партии все пак успяха да извлекат полза.

НДСВ удължи престоя си във властта с всички произтичащи от това благини. Съветите към Костов през 2001-а да не се занимава с никакви сделки в края на мандата са забравени. За последно се разпределят имоти, правят се назначения, договарят се други.

Доган кротко наблюдава профанизираните опити да се състави правителство, защото отдавна е разбрал, че орел, рак и щука няма как да мелят заедно и пак ще стигнат до него за подкрепа. Неизбежно е, а и той е гъвкав - веднъж е десен центрист, после - социалдемократ.

Голяма е авантата и за Надежда Михайлова. Благодарение на имагинерната възможност за десноцентристки кабинет, която е още жива само в нейната глава, от дневния ред на партията й изпадна въпросът за оставката й. Сега трябва да се спасява държавата, какво тук значи някакъв СДС.

Разтакаването е печеливша позиция и за Софиянски, Каракачанов и Мозер. Бившият столичен кмет например успешно се укрива в парламента от боклука и прокуратурата. БЗНС-НС и ВМРО пък за първи път имат съвсем реална възможност да влязат в изпълнителната власт. Колкото повече продължават преговорите,



толкова повече им се качват тежестта и цената



От пазарлъците на парламентарния женски пазар Костов трупа точки. Той е единственият, който рече и отсече, че повече няма да участва в никакви преговори. Това е най-печелившата позиция, защото Командира за разлика от Надежда е реалист и прекрасно знае, че няма шанс за десноцентристки кабинет. Затова може само да спечели, ако играе хард.

БСП също може да извлече полза. Само за месец от омразен партньор, с който никой не иска да си общува, тя се превърна в капризна госпожичка, която може да избира на кой ухажор да откликне. Без нейните гласове, особено опаковани с ДПС, правителство не може да има. Вярно, че социалистите бяха на една ръка разстояние от властта и се разминаха с нея. Но това само изостри апетита им. И затова от сега полагат кански усилия малшансът им да не се повтори и при третия мандат.

В тази суматоха дори и анализаторите



не смеят да правят прогнози за изхода от ситуацията



Както сполучливо обрисува случващото се у нас Стив Ханке: "Да предсказваш резултата от преговорите на наличните български политици е толкова безполезно, колкото да се опитваш да редиш пъзел, докато се качваш на увеселително влакче."

Още по-трагичното е, че политиците изобщо не знаят какво предстои. Те са свикнали да мислят моментно, а не дългосрочно. Нито БСП и ДПС имаха план как ще действат, ако мандатът им не мине. Нито опозицията мислеше какво ще се случи, ако случайно успее да подложи крак на Станишев. Затова и при втория мандат всички се оказаха като в небрано лозе. И употребиха основната част от времето си да обясняват пропастта между предишните, сегашните и бъдещите си позиции. Защото е много лесно да се обединиш срещу нещо или някого. Трудно е да предложиш работеща алтернатива.