Един брадат професор, отново пробил в политиката, споделяше по телевизията идеите си за промени в българския живот. Паметливи колеги го засякоха: това се приказваше ооо-ще на Кръглата маса. Изведнъж всички си спомнихме онази маса и компанията около нея. Както и всичките легенди, заблуди и мистификации, сервирани там. Ако нещо установихме със сигурност, то бе, че точно за тези приказки всички избягваме да си спомним. И като си помислиш - има защо.

В романтичната говорилня покрай старта на Промяната, когато България кой знае защо ни изглеждаше заобиколена от доброжелатели, а едното споменаване на пазарната икономика извикваше у ораторите възрожденски плам, особена популярност по митинги и от екрана доби класическа



басня от репертоара на бялото мисионерство



Баснята май пристигна с онези тирове, които караха мляко на прах и консерви с изтекъл срок за гладните зрители на политическия театър. С нея първите агитатори, които накацаха тук, разясняваха принципа на западната помощ: не е достатъчно на едно изостанало племе да му се дадат няколко риби, за да се нахрани. Трябва да се обучи племето само да лови риба. То не беше даже и басня, но каквото и да беше, даваше да се разбере, че помощта има не само стратегия, но и философия. Всичко това - на основата на досегашния опит в някои по-черни континенти. Но тези западни активисти твърде скоро бяха отучени да ни посещават. А изглежда и самата басня също бе с отдавна преминал срок на годност, защото отшумя без отзвук и без следа в прословутото публично пространство. Никой не си я записа, никой не я помни, никой не я споменава. Ни тук, ни в странство.

Неловко някак се получи още тогава. Да се учи българското племе на риболов се оказа неуместно в момент, когато риболовът в мътна вода вече бе национален спорт и дори самото сухо мляко (за урок!) бе продадено в чужбина от един юнак -



първия юнак, що бозал сухо мляко



Бедните забравени, отдадени на пост и човеколюбие мисионери, посветили се на езичниците от топлите страни! Те бяха изчислили, че на едно племе трябва освен Божието слово да му се даде и хлябът (рибата) в ръцете. Защото инак и словото заминава заедно с племето.

Местните дистрибутори на демокрация и реформи имаха друг поглед върху риболова. Първото, което те намислиха на българското племе, бе да бракуват и да изхвърлят всичките такъми, с които то традиционно си изкарваше рибата (хляба). Набелязаха и предприеха мероприятия като "ликвидация" и "приватизация", някои средства просто обявиха за бракониерски (ВПК), други - за неекологични и опасни (АЕЦ). Наистина част от населението премина някакво обучение, но то бе обучавано именно в бастисване и разпиляване на все още годния инвентар. В същото време други (но невинаги други) съотечественици бяха посветени в модерни риболовни техники: бордове, фондации, агенции, надзорни съвети. С тяхна помощ риболовът стана достъпен и доходен. Даже



някои вегетарианци преуспяха



в този отрасъл. Мятат серкмета, влачат тралове, гърмят с динамит. Периодично прилагат електрически ток. По-големите риби обърнаха корем. Продадоха ги - понякога и за долар. Но винаги на тъмно. По-търпеливите хвърлят въдици: за инвеститори или просто за данъкоплатци. Инвеститорите не кълват - стръвта е фалшива или развалена, пък и куките се виждат. Да не говорим, че повечето от тях самите пътуват с въдица в багажника. А данъкоплатците и без това сме в мрежата.

Всъщност още в самото начало много българи отказаха да постъпят в този демократически ПУЦ. Изселиха се натам, където рибата е хваната и сервирана. Не че някой бе я сервирал лично на тях, но че риба има и се консумира - беше ясно дори от чиниите, които трябваше да мият в началото. Тогава на българина и това му стигаше.

За десет години рибата, буквално и преносно, свърши. Изловиха я групата отличници, нищо не им се опря. Остана измишльотината за ограмотяването на племената. Остана, защото никой не я иска - намирисва. (Иначе и нея да са я задигнали.) И странно -



басните също се вмирисват от главата...



Но това не е краят, напротив. Сега предстои Големият риболов. Размахът на българския бракониер ще намери невиждан простор. Стига веднъж да го допуснат до богатия европейски водоем. И - да го размъти! А това той го може, ех, как само ще се справи...

Мрежите ще пращят и ще се късат. Ще си избият юнаците милионите, които инвестираха в изборите. Затова и този сговор сред рибарската дружинка - който остане извън нея, ще кърпи мрежи у дома.