На Нютон му паднала ябълка на главата открил земното притегляне. Ударът в главата винаги води до последствия - понякога до възпитание, изключително рядко до общочовешки открития, а най-вече до трагедии.
Трагедиите ни тласкат към разсъждения
Разсъжденията в България неизменно водят към тъжни изводи.
Какво става у нас напоследък? Ако изключим безумните преговори за правителство и традиционните наводнения, през ден чуваме за млатене по глави. Сцепени глави, зашити глави, смазани глави. Камъни, лопати, пилони... много казуси, които родиха много болезнени въпроси за нашето правосъдие и въпроси за ролята на полицията в конфликтни ситуации.
По време на Илинденското въстание (прощавайте, че ви връщам в историята, но това е първата история, която прочетох за предумишлен удар по глава) Христо Чернопеев хванал някакъв ятак, че бърка в кацата с мед. Вместо с парите на четата да купи карабини, ги прахосал по свой таен бизнесплан. Чернопеев събрал селото и искал оня да каже какво е направил с парите. Клетникът, понеже мълчал, вбесил войводата, а той изнервен хванал лопата и разцепил главата на измамника - така се разказва в книгата на Свобода Бъчварова "Литургия за Илинден". Клетникът потреперил малко в конвулсия и издъхнал.
Твърдо съм убеден, че ако вземеш лопата, камък или метален прът и с него удариш човек по главата, не го правиш, за да се обясняваш в любов или да попиташ "как си", а от чисто желание да умъртвиш отсрещния.
Чернопеев е бил герой. Никой не го е съдил, но оня умрял като скот пред очите на всички.
Майкъл Шийлдс, фен на "Ливърпул", размаза с камък главата на Мартин Георгиев, барман, който се опита да озапти пияната му британска компания. Резултатът е следният: англичанинът е осъден на 15 години затвор, за нула време, Мартин се размина по чудо със смъртта и му предстои мъчително ходене по лекари.
Почти три месеца по-късно и триста километра по на запад в гр. Елин Пелин при скандал един български гражданин вдига лопата и халосва с нея друг български гражданин, крещейки, че ще го убие. По чудо жертвата не умира. Резултатът е следният: Георги Талашмов, удареният, е с тежка контузия на главата, а реакцията на властта - "сцепена глава? - е, ще я зашият". Няма арести, няма съд.
В първия случай пияният Шийлдс дори не е заплашвал, но съдът приема, че това е предумишлен опит за убийство. При втория случай - дребно хулиганство.
В първия случай англичанинът получи заслуженото - 15 години затвор. А кой е виновен във втория случай? Няма такива.
Защо у нас съществува двоен стандарт?
С какво е по-престъпно да те ударят - с камък или с лопата, или може би с метален прът.
Дали правосъдието разделя престъплението по предметите или по националността? Защо в единия случай действа, а в другия си затваря очите. Нормално е наказанието да бъде еднакво и справедливо. Няма кой да ни убеди, че ако удар с камък е престъпление, то ударът по главата с лопата, придружен от викове "ще те убия", е моден начин да поздравиш някого. Това не е рап, а престъпление.
Един от най-важните и объркващи изводи в тази ситуация е констатацията, че очевидно в България има достатъчно добри и сурови закони и правосъдието може да работи много ефективно и справедливо... Когато иска. Явно никой не му пречи освен добрата воля.
Петнайсет години затвор! За толкова години първолаци стават бащи, студентки - баби. Е, все пак за Майкъл има още надежда - втора инстанция, помилвания, политици. Сега още е млад, ще излезе запазен. Но повярвайте, в обозримо бъдеще няма да видим англичанин да действа по този начин тук. Всеки ще си спомня, че
някой го е отнесъл много сурово за простотиите,
които е правил в България.
А какво става у нас? Убиват професор с удари в главата - няма виновни. Хлапак кара кола пиян, убива момче и момиче край Враца - условна присъда, било му за първи път (сякаш Шийлдс го е правил няколко пъти). Пиян гамен намушква предумишлено полицай, убива го - няма присъда. И още хиляди знайни и незнайни неполучили възмездието от правосъдието. Вследствие на това вече е ежедневие някой да млати друг по главата, пияни да карат колите си и да вършат безобразия, да се краде, да се убива. Просто хората са сигурни до голяма степен, че ще им се размине условно, ако се стигне до съд. Повтарям, ако се стигне до съд.
Другата тъжна констатация в случая "Шийлдс" е ролята на полицията. Тя все повече е като
воайор в престъпното риалити шоу
Шийлдс нямаше да е в затвора, а Мартин - в болничното легло, ако защитниците на обществения ред си бяха мръднали пръста. Една седмица пияни англичани вилнеят из курорта - пикаят по коридори, замерят с бутилки и камъни случайни хора, бият се помежду си. Извинявайте, но просто е било въпрос на време някой да бъде убит. Просто защото ако едни хулигани не бъдат спрени навреме, рано или късно прескачат всички норми.
Случаят "Шийлдс" трябва като един фелдфебелски шамар да бие непрестанно по врата на магистрати и полицаи и да им напомня: "вършете си работата, вършете си работата". Иначе идва някой, който се вдъхновява от някогашните войводи, и започва сам да раздава правосъдие.
Отговора на подзаглавието и много семпъл: Бедния Шийлдс за съжеление няма в чекмеджето си досиетата на магистратите, не е член на ДПС и най-накрая, но не най маловажно, не си е платил. Затова ще си лежи.
Затворите са пълни с дребни кокошкари върху които се е стоварило с пълна сила строгото ни законодателство. Тези които си плащат се разхождат по улиците или ги убиват докато си ближат сладоледа.
