|
Каква е ползата? Най-малката е, че хитроумно не се споменават "Атака" и привържениците на всякакви здрави ръце. Най-голямата е, че се крие политическият провал на българското общество, довел току преди присъединяването към ЕС близо една трета от членовете му до условията на първобитна социалност, където жизнената реализация решително зависи от родови и физически качества.
Определението за извънсистемност подразбира формации и поведенчески актове, стоящи срещу политическия ред и медийно налаганите приличия, приписвани за очевидности. Тази словоупотреба, родена след Втората световна война във Федералната република и клиширана през 1968 в Европа и САЩ, показва у нас
характерните за камуфлажния политически живот черти
Тя утвърждава завършеност на системата, а ако искате - на прехода, извън която са отпадналите от успеха. Те са хранителната среда на извънсистемните. Затова въпреки оптимизма на устойчивостта ексцесивната логика на словоупотребата не я отличава от клеймения с нея антисистемен патос: тя предполага вродени или придобити уродства, стигнали до надиндивидуална политическа или личностна организация. Естествено доколкото човек е политическо ЖИВОТНО, в нея говори животинският стремеж за самозапазване чрез изолация на недъгавите. Но тъй като той е ПОЛИТИЧЕСКО животно, все пак надделява обобществяването и извънсистемните се мислят за неправилно организирано малцинство, с което лесно се справят чрез прости изолационни мерки. Например когато не го допускат до мнимите източници на политическия живот - държавни средства за финансиране, медийно присъствие, консенсуси в общи цели и т. н.
Наред с това тази словоупотреба издава и възпитани очевидности за нормалното. И тъй като господстващите реторики и практики са демократически, обявените за извънсистемни са изложени не толкова на силова промяна, колкото на удобна нагледност. Най-много, което може да им се случи, е
да ги обявят за луди, без да ги затварят -
СССР изчезна отдавна, а според общообразователните стандарти до края на "Под игото" рядко се стига*. Пък и лудостта, знае се, е една традиционна форма на избраност, която е на границата между симпатията и страха.
По този нагледен начин извънсистемните са полезни най-вече заради възпитанието. В действителност тяхното отличаване е инфантилен политически израз на наивната семейна загриженост да не се играе с лошите деца. И както основна характеристика на такива деца са мръсните думи, така характерна черта на извънсистемните е политическата некоректност, изразявана в техните слова и поведения. Като всяко сквернословие и обидно жестикулиране те привличат погледа и дразнят тихите чистофайници, които ги сочат за проява на невъзпитаност и ужасяващ пример за подрастващите. Така всъщност извънсистемните помагат за скриване на действителност, която добре възпитаните познават, но не признават. Това е особено убедително, когато извънсистемното в обществото рецидивира подобно на злото в теологията - дотам, че може да се състави сценарий за това как някой постоянно се грижи за възпроизводството му, та да поддържа плашещите примери чак във физиономични и биографични серии. По тази причина извънсистемните много рядко се третират хирургически дори когато това е по силите на политическата система: те трябва да се запазят такива, каквито са. Това донякъде обяснява защо у нас първите, които "хулиганстваха" (вж. медиите между ноември 1989-април 1990) политически с "Долу БКП!" и "Турците са наши братя",
по необходимост се оказаха почти същите,
дали повод да се задърдори напоследък за извънсистемно и даже националсоциалистическо политическо поведение покрай "Долу ДПС!" и "България над всичко".
Според тази роля на плашещ, но удобен пример извънсистемните са и обект на интерес към уродливото, и гранично условие за укрепване на вярата в личната нормалност. Те съучастват в изграждане на обществения и личния уют, отклонявайки представата за политика в кроткия режим за съзерцание на собственото удобство и предвидимост. Тук е канализирана стихията на базовите политически интереси, които съвпадат почти по Маркс с битовите потребности. Тяхното задоволяване, гарантирано пропагандно (това е точната дума!) в системата и отлагано при несистемно поведение, е достатъчно силен мотив за отказ от активност дори тогава, когато е нарушен обичайният битов ред. И тъкмо тук е най-голямата полза от извънсистемните. Говорейки за ред - пък бил той и нов, - те всъщност запазват традицията. Защото в позитивните очаквания на обществото - за разлика от тези спрямо природата - нещата отиват към все по-щастливо подреждане. То започва с изолиране на пречещите. А с какво свършва - всеки знае.
---------
* "Обесиха го на касапницата. Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира."
Ив. Вазов, "Под игото"
