|
Но то май и боговете не са били толкоз праведни.
------
Римските например без замисляне се втурвали в сексуални похождения даже по роднинска линия. Засуканата хубавица Венера - жена на куция Вулкан, нееднократно "слагала рога" на благоверния си в обятията на войнствения Марс. Т. нар. храмова проституция процъфтявала в много страни от древността. Поклоннички и жрици на различни божества се отдавали на разврат в светилищата по религиозни съображения. Култът към Афродита не бил нищо повече от култ към проституцията, а самата Афродита отците на църквата заклеймяват като куртизанка.
Самата Библия не забранява многоженството: Цар Соломон е имал 700 жени и 300 наложници. Иначе християнството съди строго блудниците. Самата дума "prostituo" (от лат. "позоря", "безчестя") буди неприятни емоции. Странно! Защото сексът и парите поотделно будят положителни. Явно за възмутителна се смята само комбинацията секс срещу разни блага. През годините по цял свят древният занаят е изтърпявал приливите и отливите на строгостта и либерализма, но е оцелял до наши дни. Като всяко ъндърграунд занятие,
проституцията никого не оставя равнодушен
Но докато едни клеймят, други ползват. Макар че самото ползване винаги е рисковано - около проституцията кипят и други пороци, въдят се болести, можеш да си изкараш и боя. Като Митьо Шашмата, жалващ си пред столичен вестник, че бил пребит в публичен дом навръх Свети Валентин. "След полунощ отидох да навестя пеперудките, пиша книга за тях, за клошарите и просяците. (Позволете леко да се усмихнем.) Влязох в публичния дом на един хотел в центъра на София. Обичам да гледам свежа плът. Енергиен вампир съм" - оправдава литературно-еротичните си интереси Шашмата.
Медиите също клеймят проституцията, но е доказано, че тази дума привлича читателите като мухи, затова в подобно клеймене има винаги леко двуличие.
Информацията в медиите е много, но противоречива. Ту анонимни интервюта с оплакващи съдбата си жертви, ту апели като на ген. Бойко Борисов да "легализираме проституцията в страната". Проникновен анализ извътре на "професията" липсва. Освен
безсрамната мемоаристка "мадам" Ксавиера Холандер,
която в легендарната си книга "Професия проститутка" ни зашеметява с професионалните си срамотни откровения. Само че развратната баба Ксавиера е проститутка по призвание, а не по неволя, израснала е в богато семейство и е получила престижно образование в Европа. Все условности, които будят съмнение, че образът на гордата и щастлива сексбогиня в книгите й има нещо общо с душевността на мургавите секструженички, наклякали по родните магистрали. Неслучайно Холандер е култова личност за крайните феминистки. Тя представя проститутката по-скоро като унижаваща, а не като унизена "героиня". Издига я до ранга на знаменитата хетера Таис, за която се оженил съратникът на Александър Македонски - египетският цар Птоломей I. Или до пиедестала на още по-известната в историята на християнския Рим проститутка-императрица Теодора - жена на император Юстиниян. Ксавиера се родее повече с гордите гръцки хетери, срещу чиято алчност сърцеведът Лукиян нямал нищо против. За тях той пише с особено мнение: "Хетерите са по-добри от порядъчните жени. При тях всичко е честно и, в крайна сметка, знаеш за какво си даваш парите." Но Ксавиера е трудно сравнима с мърлявите мургавели, шетащи около "Лъвов мост", затова и не може да бъде обобщен образ на сексжрицата.
Нерядко романтично облъхнат е образът на проститутката
в книгите и филмите. В романа "11 минути" на набедения за любим автор на българите Паулу Куельо той на всичкото отгоре е замазан от философски разсъждения и християнски алюзии. Балзаковият "Величие и падение на куртизанките" пък е доста нравоучителен. Неслучайно го определят като "роман за това как любят проститутките, на каква сума възлиза любовта на старците, а и накъде водят лошите пътища". Впрочем, изкуството много често посяга към темата за проституцията, като я претворява по свои закони. Истината все е малко жертва на художествената условност. Даже и в претенциозното историческо кинопорно "Калигула". Автентична и обективна информация за най-древната професия има в инкубатора на разврата - древен Рим. С напудрени лица и намазани със сажди клепачи римските проститутки "ловели" клиентите си навсякъде - при стените на Колизея, в театрите и храмовете, по кръчмите. Най-смайващото е, че посещението при проститутка не се смятало от римляните за нещо особено осъдително. Изглежда е прав Чезаре Ломброзо, че "...проституцията е била напълно нормално явление в живота на цивилизованите народи в зората на тяхното развитие, каквато се явява и днес в живота на диваците".
--------каре-----------
В Рим предлагали най-бързия и най-евтин секс
Проститутките тогава задигали полите си буквално на улицата, а по-класните им посестрими действали в римските бани. Сатирикът Ювенал описва доста увлекателно авантюрите на "императорската курва" ("meretrix Augustana") Месалина - първата известна проститутка-алтруистка. Нощем съпругата на Клавдий тайно се промъквала в задушен бардак и си резервирала миризлива, сумрачна "работна" стаичка. Там тя часове наред "работела", както се казва, по убеждение. А на сутринта "раздърпана, с почернели от саждите на лампата бузи и пропит в кожата й аромат на бордей", се прибирала в двореца.
Най-смайваща и най-завидна за съвременниците е изключителната достъпност на това удоволствие по римско време. Проститутка можел да си позволи и последният бедняк в Римската империя. Тя струвала между 2 и 16 аса, което се равнявало на цената на кана вино или на един хляб. По-опитните и класни куртизанки взимали най-много по 23 аса. Най-евтин бил оралният секс. Практикуващите го жени се смятали за "нечисти", никой не смеел да пие от чашата им и никой не ги целувал. По-скъпо вървели труженичките с обръснати оръдия на труда.
---------------------------------
-------каре 2--------------------
Римските публични домове не били много уютни
Но вършели работа. В един от последните си броеве "Шпигел" "отваря" пред читателите си вратите на известния "Дом на радостта" в Помпей, чиито разкопки днес са туристическа атракция. Този т. нар. лупанарий е без съмнение единственият идентифициран бордей от античността. На всеки от двата му етажа имало по пет стаички за еротични заигравания, на чиито врати и до днес се четат табелките с имената на продажниците и тяхната специализация: "Миртале - фелацио", "Аплония - групов секс", "Реститута - огромен задник". По всичко личало, че бизнесът на собствениците на този "еротичен център" - Виктор и Африканус, процъфтявал за радост на жителите и гостите на града. С архитектурно-функционалната си простота той не въздействал кой знае колко, но за събуждане на либидото стените му били нашарени с непристойна живопис. Каменните легла в стаите приличали на пристанища за бързо швартиране. Клиентите не си събували дори обувките.
-------------------
Либералните римски закони поощрявали
проституцията. Затова и хората не гледали на нея като на гнусна работа, а даже като на много положителна и общественополезна. Един от ярките й застъпници бил сластолюбецът Цицерон, който твърдял, че "обръщането за помощ към проститутка води корените си от древните традиции на предците и въобще не може да бъде осъдено". Не се смятало за неприлично, ако бъдеш забелязан да напускаш публичен дом. Законът не осъждал, не налагал глоби и не тълкувал отношенията с проститутка като повод за разрив на брака. Разводът, впрочем, бил възприеман за по-позорен от сексуалната изневяра. Легален източник на "нощни пеперуди" била търговията с роби. Сутеньорите (имало ги още в древен Рим!) купували жени, предварително обследвайки телата им за дефекти, преди да ги изпратят да заработват. Сексуалните злоупотреби с робини били също ненаказуеми от закона. Собствениците на бордеи широко използвали и детска проституция. Търговията с робини, превръщани в проститутки, носела доходи, равняващи са на тези от вноса и износа на пшеница и вино. Непрестанно се търсели млади и стройни жени (рубенсовите фигури не се ползвали с особен успех). А най-много - съвсем млади момичета, които
задоволявали педофилските наклонности на римляните
Навършилата 30 години проститутка вече не се котирала. Нейна съдба по-сетне била пиянство, болести и ранна смърт. Рядко тези жени успявали да заделят някой лев за старини. Защото докато се трудели, плащали налози. Всички римски императори държали на тези налози, тъй като от тях в хазната влизали солидни суми.
Със свобода по въпросите на половия живот в Рим, естествено, се ползвали само мъжете. За жените царяли патриархални нрави. Е, някои римски матрони си позволявали любовни утехи с млади момченца, но като изключение. Мъжете с вродено влечение към своя пол били смятани за чудо в античността и предизвиквали благоговение със своята противоестествена природа. Околните ги взимали за божествен, надприроден феномен. Затова мъжката проституция достигнала своя апогей в древен Рим. Във фоайетата на някои публични домове били строявани чисто голи момчета и всеки посетител можел да си избере по свой вкус. Клиенти на мъжката проституция били самите римски императори Август, Тиберий и Нерон.
Очевидно в античния свят господствала животинската чувственост, непознаваща още християнския антагонизъм между душата и тялото. Навярно заради това и античният човек се отнасял толкова либерално към разврата.
Ние все още се мъчим над въпроса
разумно ли е да се легализира и декриминализира
проституцията, морално ли е? Докато тя навсякъде по света си живее добре и без легализация, и хич не се интересува как точно я възприемаме. Човек трудно би могъл да отговори на това питане, защото явлението е пълно с противоречия.
Властта днес, както и преди, често използва жриците на любовта за политически и шпионски цели. Да не говорим, че и често-често се облажава от пребогатия арсенал сексуслуги: хомосексуални, транссексуални, педофилски, всякакви. Никой не може да каже колко точно са проститутките в нашата страна, но е сигурно - не са малко. Някои от тях дори са с висше образование. Професионалистките в занаята са тясно свързани със сенчестата икономика и организираната престъпност. И, както навсякъде по света, са социално нееднородни и представляват загадка за психолозите. Някои от секспродавачките се изживяват като необходими за обществото, смятайки, че, обслужвайки инвалиди и мъже с психически проблеми, проявяват своеобразна форма на социално милосърдие. Други пък се оправдават, че всъщност са добри женици и майки, но се продават поневоля, за пари.
Неоспоримо е, че
социалните и психологическите корени
на явлението са по-здрави, отколкото предполагаме. Точно по тази причина то не може да бъде гътнато и омаломощено току-така с правови и административни мерки.
Казано накратко, просто и радикално решение на въпроса е немислимо. Еднородна позиция към него - също. Някои западни държави вече са стъпили на пътя на легализацията и декриминализацията на проституцията, но отчитат както плюсове, така и минуси.
Легализацията означава юридическо признаване на занаята, като законен вид дейност, регулирана от закона, със задължително издаване на лицензи и плащане на данъци. Такава система съществува например във Великобритания, Германия и Швеция. В Холандия проституцията е изцяло легализирана. Декриминализацията предполага, че проституцията не се забранява, но и не се признава за законна.
От гледна точка на логиката първият път е за предпочитане, защото той гарантира медико-санитарния контрол на жриците на любовта и ги спасява от шантажи и насилие. Като капак държавата има и финансова изгода от това. Но доколко легализацията е съвместима с обществената нравственост, е отделен въпрос.
Любопитен е фактът, че в античния свят бурните изблици на животинска чувственост били смятани за много по-малко опасни за човешкото достойнство и общественото благополучие от дълбоките любовни преживявания. Ние не сме устроени да мислим така. Затова и споровете ще продължават, а проституцията ще процъфтява, както винаги.
|
|
|
|
|
|
|
