Григор Николов

Снимки: Архив на Рада Бакалова



Първата оперна трупа у нас създават през 1890 г. възпитаниците на Парижката консерватория Драгомир Казаков и Иван Славков, които пеят из софийските театри арии. Скоро към тях се присъединяват пианистът Ангел Букурещлиев и няколко чешки певци. Така през 1891 г. новооснованата трупа изнася първото оперно представление в София.

През 1907 г. от Русия пристигат певците Константин Михайлов-Стоян, Иван Вульпе и Богдана Гюзелева-Вульпе. През следващите години към тях се включва Петър Райчев, триумфирал през 40-годишната си кариера на всички тогавашни световни сцени, включително и в Африка. По-късно славата му делят Стефан Македонски, на чиито име е кръстен оперетният театър, и легендарната Христина Морфова, наричана "Българският славей", за която се разказват легенди както за сценичните, така и за житейските и завоевания. Оперната

трупа обаче все така си няма сграда.

- - -



Едва през 1921 г., след като има самостоятелно правителство, Александър Стамболийски се сеща да направи сграда на Народната опера. Всъщност проектът му е за Дом на земеделците, който да подслони операта. До това време в София партията имала една малка къщичка на ул. "Врабча" 1, двуетажна с 4 стаи, която използвала като щаб. Затова и Стамболийски често заявявал: "Дом трябва да си построим ний, дом на земеделския съюз. В него да квартируваме, в него да се храним, в него да заседаваме... Доста сме измитали прашните и дървеничави килии на софийските паянтови ханища." На една от партийните срещи с най-доверените си хора съратникът му Д. Драгиев сметнал, че трябва да намерят подходящо място в покрайнините на София. "Защо в покрайнините? - учудил се Стамболийски - Нима ще правим краварник. Трябва да сме в центъра на града, бае Димитре, близо до политическия живот. Ние сме дошли тук да правим политика, а не мляко да продаваме."

Съчетаването на дом-паметник на Стамболийски с Народна опера е малко странно, но да го отдадем на българския манталитет.

Затова и днес паметникът му стои пред народната опера.

През есента на 1922 г. земеделците внасят в Народното събрание законопроект за даване концесия за построяване на здание на Народната опера, Народен музей и библиотека срещу събарянето на старата "Буюк джамия" (днес там е Археологическият музей). На 11. ХII. 1922 г. законопроектът е приет и концесията се дава на композитора Димитър Караджов. Според законопроекта тя трае 35 години, а изпълнителят се задължава да построи със свои средства североизточната част на бъдещия Народен музей и библиотека на улиците "Цар Освободител" и "6 септември". За оперния театър се определя държавно място между улиците "Александър I", "Клементина", "Леге", "Безименна" , "15 ноември" и пл. "Александър" с площ 8905 кв. м - близо до мястото, на което се намира сега Народната опера. За зданието на Оперния театър са отпуснати 5 милиона металически златни лева, а за Народния музей и библиотека - 750 000.

Демократът Паскал Паскалев обаче не е съгласен Париж и София да имат по 4 театъра (наред с Народния театър, още и "Свободен театър" и "Рененаснс"). Той патетично се произнася: "Вие ще видите тези театри или празни - при все че имат постоянно нов репертоар, нови оперети, доста сполучливо дадени и се харесват на вкуса на публиката - или пък столовете са заети само от хора, които днес лесно могат да печелят пари... Вие няма да намерите там истинския народ, самата интелигенция."

В заканопроекта е записано, че плановете за операта ще бъдат на "всесветски



западно реномирани архитекти,



които вече са построили такива сгради". Стамболийски, обаче, възлага проектирането на Лазар Парашкеванов. Той е роден през 1890 г. в търновското село Хотница. Земеделец е от 1918 г. Заради участието си в трите войни в началото на миналия век, завършва строително инженерство и архитектура в Прага едва през 1920 г. Освен това е художник и писател. Внучката на архитекта, Рада Бакалова - Седлоева, свидетелства, че Стамболийски възложил проекта още след образуването на самостоятелното му правителство през 1921 г., т. е. още преди приемането на законопроекта.

Лазар Парашкеванов, съобразно с изискванията на Ал. Стамболийски, предвижда изложбени зали на земеделските произведения и индустриите, зала за конгресите на земеделците с 2500 места, обширни банкови помещения, канцеларии, зали за заседания, библиотека-читалня, музей, спални с работни кабинети, хотел за съюзните членове и ресторант.



След преврата през 1923 г. този проект е изоставен



Едва през 1947 г. Постоянното присъствие на БЗНС пак се връща на строителството на дом-паметник "Александър Стамболийски". Проектантът Лазар Парашкеванов променя проекта си от 1921 г. За да се освободи достатъчно място, "свива" сградата с 6 метра и премества входа от "Дондуков" на ул. "Врабча". БЗНС настоява в сградата да се направи и съюзната печатница, до кинотеатъра, което си е архитектурен парадокс, но напълно възможно в тоталитарно време. Архитектът надделява, маха печатницата, но си спечелва партийни врагове.



Строителството започва през 1947 г.



През 1948-а ръководството на Народната опера започва да се навърта около строежа, харесвайки си просторния киносалон. През март 1949 г. Министерският съвет излиза с решение сградата да се нагоди към изискванията на Народната опера. Архитектът събаря вече построени части от внушителната сграда и прави нов, трети по ред проект. Салонът е предвиден за 1500 места (впоследствие са намалени със 100), предвижда гримьорни, склад за декори. Третият балкон в оперната зала налага премахване на библиотеката и читалнята. В освободените под операта помещения прави ресторант за около 1000 гости едновременно. Запазва и кафе-сладкарницата. (б. а. - по едно време сладкарницата стана ресторант и операта се сдоби с два - един на първия и един на петия етаж.) Поради финансовата криза през 1952 г. парите не достигат. Това налага всички глинени и гипсови орнаменти да се направят на строежа, а не в ателиета. Властниците, които не гледат с добро око на Парашкеванов, заради умението да отстоява позицията си, използват негово отсъствие през 1951 г.,



прерязват скелето, то се срутва и архитектът пада от 5 м,



но оцелява. После пък е нападан, че операта няма да има нужната акустика.

Сградата е изрисувана от колектив художници, ръководен от Дечко Узунов. Сред тях са Руска Маринова, Марио Жеков, Илия Петров, Васил Стоилов, Ненко Балкански, Ал. Миленков, а скулпторите и барелефите правят Николай Шмиргела, Стою Тодоров, Марко Марков, Пандо Киселинчев и Иван Исайев.

Операта е открита през есента на 1953 г. с концерт на Тодор Мазаров, роденият в Павел баня певец, който през 1937 г. печели международен конкурс и става солист на Виенската опера в продължение на 16 години. Диригент е световноизвестният тогава Херман Абендрот, който дирижира части от операта "Фиделио" на Бетовен. Светилото се произнася, че след Миланската скала Софийската опера има най-хубавата акустика и ако на следващата година операта реши да постави "Фиделио", той с удоволствие би станал режисьор. Това му желание е удовлетворено.

Лазар Парашкеванов ще остане в българската архитектура с построяването на



първите кооперативни жилища



- на ул. "Гладстон", "Иван Асен", площад "Македония", срещу паметника на В. Левски. Най-известни са "Света София" с площ от 1100 кв. м на етаж, на кръстовището на "Раковска" и "Московска". Правени са през периода 1922-1930 г., като за тях тогавашният печат се произнася, че "някой си млад архитект Парашкеванов запретнал ръкави да насажда болшевизъм". Подобни обвинения чува и за това, че прави първите фурни за печене на хляб, комбинирани с бани по селата. Най-напред това става в родното му село.

Малцина знаят, че е Парашкеванов е архитект и на ст. "Георги Аспарухов". Той се зарича да направи това заради зет си Никола Бакалов, играл в отбора на "Левски" през 1934-35 г. и загинал в Беломорието като войник през 1944 г. Този любопитен факт обяви Рада Бакалова, внучка на Парашкеванов и дъщеря на Никола.