|
----курсив, каре----
"За изучаването на българския народ сега, в преходния период, е най-сгодно време... Заради това е време да се събира онова, което се е запазило, догдето не му се изгуби дирята."
Константин Иречек, 1888 г.
------
Преди да поеме на запад от София, преди близо 120 години, Константин Иречек се върнал в столицата. Текстът му звучи така:
---каре тук курсив---
След 28-дневно отсъствие заварих София в пълен кипеж, който в най-младата европейска столица за разлика от по-старите главни градове обикновено настава тъкмо в най-горещите годишни дни и често чудно изненадва политическия свят посред "мъртвия сезон".*
-----
Тези му думи днес звучат подозрително актуално. Разбира се, иречековите записки касаят тържественото посрещане на Драган Цанков, който дотогава бил интерниран във Враца. А вълнението се дължало на разпрата между княз Батенберг и русите, която се задълбочила с връщането на тогавашния ни министър-председател, генерал Леонид Соболев.
Но от цитата личи, че политическите вълнения се случват в столицата ни от време оно. Доста трогателно Иречек споделя, че подобни вълнения за момента не му били интересни, защото в паметта му още живеели рилските борове. И той тутакси поел на запад от София, където и ние, при все че нас вълненията живо ни интересуват, го следваме с известно закъснение - 116 години...
----каре тук курсив-----
Не след дълго време се появява голямото село Перник, последното селище от Софийския край, в който се намират и изворите на Струма... Околните села му казват Перин град. Перник най-напред се споменава в старата безименна легенда за Св. Иван Рилски, издадена от Хилфердинг; този светец (в X век) по едно време живял уж при Перник на едно каменисто място, близо до река Струма, и оттук отишъл на "планину Витошу", където живял в гористите пустини, докато най-после се отправил на рилската планина.
-------
Макар че Перник отдавна не е голямо село, а многохиляден град, ще признаем с неудобство, че не е сред най-красивите кътища на родината. Дефицита на градски и природни хубости селището компенсира с яки характери.
Миньорското средище вече петнайсет години се мъчи да изпълзи изпод рухналите основи на плановата икономика. Уви, не бележи голям успех в това. Изпълзя един читав международен фестивал за маскарадни игри, в който преобладават местните кукери (тук им казват "мечкарье" или "сурвашкаре"). Но и днес голяма част от допреди 15 години работещото население на града или е без работа, или се труди в София и чужбина. А местната управа се тресе от скандали: наскоро един зам.-кмет беше уловен с белязани банкноти...
В Перник към екипа ни се присъединява учителят Ангел Малинов, перничанин с трънски корен - наш гид из региона.
Разсъдителният му нрав и добрата информираност внасят здрава основа в маршрутите ни, а високият му бой ни служи винаги за добър ориентир из пресечените граовски пейзажи.
Спираме за кратко в Брезник -
градец, извънредно рядко посещаван от туристи. На площадчето в около 3000-ното селище както навсякъде из страната напред-назад щъка главно мъжка публика, която не изглежда заета с нищо. Доближавам кръчме, където неколцина разговарят пред бирени шишета. Дочувам:
- Па му откраднал шест овце, па бегал къде кошарите...
Митко и Пешко започват да се оплакват от съдбата и политиците, като ни съзират любопитни.
- Сичко е парата... Мижи да те лажем. Няма работа, нищо не работи, само един частен завод, ама двайсетина човека са у него само.
Единият е пенсионер, другият - безработен. Категорично отказват да бъдат заснети - най-категоричният отказ, който сме имали някога. Тук хората са чепати и особени.
----каре тук курсив----
Около Брезник пак не се виждат биволи. Голяма пречка е липсата на гора; хляб и тухли тук се пекат на сламен огън. Самото население е съвършено друго от туй в планините, от които идем. Лицата на жителите са груби и тъпи, а техният душевен живот много ограничен; на работа в чужбина не ходят, малцина от тях са виждали Трън или София, а по отношение на училищата са много лениви. Техният домашен живот е малко утешителен. Познати са като кавгаджии и пияници.
...
Момците се женят повечето още съвършено неузрели с момичета, доста възрастни, най-често 15-18 годишни с момичета 20-25 годишни...Причината на този обичай, казват, е да дойдат в къщата повече работни сили, главно женски. Съпружеските длъжности при това вместо синовете често изпълняват бащите или старейшините. Сватбите се правят често от родителите, без да се питат децата за тяхното мнение.
-------
Две от забележителностите на Брезник са Билинският манастир наблизо - с интересни стенописи от XVII век. Разправат, че сега в него се поселил странен монах, който изнасял тухли за ремонта му на собствения си гръб. Щото транспорт нямало. Почти светец и неуморен подвижник, като изключим, че бил взел за съжителство невръстна девойка (sic! - жива реплика на песента "Градил Илия килия", ще допълним ние). Другото - Военният клуб, създаден през 1924 - 1925 г от 5-ти конен полк: по тези места армейските традиции са със здрава основа.
Иванка, на 73, седи на перваза на нисък прозорец наблизо.
- Аа, не гласувам за никого! - предвардва тя какъвто и да било въпрос, като разбира, че сме от вестник. - Тия, що требва, са горе, они се оправиа. А у Брезник сичко затвориха, избегаа хората, сега са пущинаци. 120 лева земах пенсия, 60 лева оставих у аптеката. И за къде по-напред, а? Не дай си Боже зъб да те заболи, не можеш да го извадиш...
Две симпатични девойки, живо опровержение на Иречек от цитата по-горе, спират край нас и се заслушват с интерес в беседата, хихикайки.
- Е, няма ли да се пооправят нещата все пак? Ще влезем в ЕС, ще дойдат помощи - мъчим се да изтръгнем ние поне един оптимистичен акорд от черногледата баба Иванка.
- Аа, ще се оправим,
ще се оправим! У Перуниките!
Споглеждаме се озадачено.
- Като излезете над Брезник, ще ги видите! Там ще се оправим!
Над Брезник действително ги виждаме. "Перуниките" са местното гробище, обрасло повече с некролози, отколкото с перуники.
Вече към село Филиповци пейзажът се променя. Ландшафтът започва да предлага по-високи, конусообразни върхове, и красиви ливади алпийски тип.
Спираме в крайпътна кръчма, верни на Иречек. У него е - "В първото село Филиповци видяхме пак селяни в шопска носия, като дрънкаха в кръчмата на "булгарина".
В нашата кръчма пък видяхме неколцина верни другари, които в захлас играеха карти. Не спираха да се майтапят един друг със стари, явно отработвани десетилетия лакърдии. Такива лакърдии не омръзват в играта, а създават комфортното чувство за общност и традиция.
Един от тях - Сашо, предложи да ни продаде веднага "имението" - 6 дка, ливада над пътя. Любезно отклонихме поканата.
Няколко километра преди Трън вдясно тесен, само едно платно път води до забележително местно село - Банкя. (Да не не се бърка със софийската Банкя.) Трънската Банкя, в която
през зимата живеят числом и словом 10 души,
също е известна с вода. Слабо минералната Трънска вода вече се разлива и продава, отскоро е изграден модерен завод с работници от Трън. А самата Банкя, въпреки изключително затънтеното си местоположение, се оказа, че притежава плаж и открит басейн. Който освен това е изграден през 1926 година, и е първият плаж в България!
За тези подробности ни осведомява симпатична седянка, която лющи грах в живописен двор наблизо. Мария, Иванка, Симеон, Ана, другата Мария и Христо Златарев пълнят кофи с малките зелени топчета, приказват си весело и от време на време лапват по някое грахово зърно. Почерпват и нас. Суровият грах се оказва приятен на вкус. За разлика от разочарованата брезнишка Иванка, Ана е политически активна и категорична:
- Най-голямата грешка е да не се гласува! Ние много обичаме България и затова трябва да гласуваме.
Хората са радушни, живи и общителни.
На съблекалнята на басейна пише: "Пълното изтрезняване води до внезапна смърт". В тези краища трезвеността не е голяма добродетел. Стопаните ни разказват, че по жегите в събота и неделя къпалнята се пълни с хора от Трън и Перник. Билетчето за вход в басейна струва 1 лев.
Съвсем наблизо, на няколкостотин метра в планината, е вече Сърбия.
----каре тук курсив----
Преминахме през второто село и стигнахме пак българската граница... Митническата стража от двете страни, като видяха официални пътници, взеха оръжията си. Разликата между тях биеше в очи. Сръбската стража, няколко окъсани пандури в бели беневреци и цървули, живееше в мръсна ниска колиба от храсталак; на българска страна се издигаше чисто нова къщица със стряха, чийто гарнизон имаше порядъчна униформа от кестеняв шаяк със зелени яки и запретнати долу зелени ръкави.
-----------
В Трън ни приютяват гостоприемните бай Малин и леля Павлина. Веднага вадят ракия и постни сарми, настояват да се гостим, закъдето и да отиваме.
Теглим се на хотел, те не пускат. То хотел, оказа се, и липсва, което е едно от безобразните своеобразия на региона. Има странен парадокс във факта, че навсякъде можеш да видиш прочутия цитат от Алеко Константинов: "В този момент ще въздъхне ли някой за Тирол и Щвейцария, че да го цапна по устата!... Гледайте бе, гледайте хубости, гледайте чудеса..." Щастливеца е писал това, вдъхновен от ждрелото на Ерма. С това ждрело и Ерма местната власт се надява да привлича туристи и да възроди позападналия край.
В същото време, който дойде някой да гледа хубости, няма къде да спи. Вероятно за да не проспи някоя хубост, мисля си. Местният трънски хотел в центъра зее с мръсни прозорци и заключена врата.
На площада в червена жигула седи Юли с още двамина. Заговаря ме:
- Аз съм цигане, работя в горското. Напиши в телевизията -
едно просто цигане от Трън!
Не схващам съвсем логиката на юлиевата просба. След като разменяме по някоя дума, разбирам - на Юли му се общува и е жаден за по-важно присъствие в света. Раздиран между комплекси и гордост за етноса си, възбуден от внезапно порасналото внимание на политици и медии към него, той видимо очаква засилен интерес към особата си и от мен по тази причина.
Разочаровам го. Питам го за близкия паметник. Той махва с ръка:
- А, паметника, паметника.
По-късно Ангел Малинов ми посочва уникалния с трогателното си простодушие надпис на монумента:
"Въздигнатъ отъ признателните трънски граждане на храбропадналите борци въ братоубийствената ни победоносна война със сърбите през месец ноемврий 1885 година въ трънско офицерите подпоручици Ангеловъ, Цанковъ, Халачевъ и Калевъ и около 30 долни чинове."
По време на сръбско-българската война сръбска дружина нахлула и в Трънско. Тук наши сили липсвали.
Лафът на местните, и тогава, и сега, по повод внезапни несгоди, е:
- Закъсаше га.
Все пак се справят - и тогава, и сега. Трънчани са корави, малко присмехулни хора.
-----каре тук курсив-----
Тукашното население прави изобщо симпатично впечатление, особено в собствено Трънско. Те са хора добре израснали, с жив дух в хубави носии, към чужденеца приветливи и при всичката си сиромашия гостоприемни. По пътя поздравяват кратко: Бо (Бог). Жените носат сурови кожуси без ръкави, с вълната отвътре, черни дрехи със златни нашивки по полите и гърдите и сини индигови или червени алкълрмъсови пояси; виждат се и тежки сребърни пояси...И по-старите жени имат обли, угледни лица.
------
Влизаме в магазин, да купим сирене, краставици и бутилка ракия за почерпка у гостоприемните бай Малин и леля Павлина.
Кона и Светла, продавачки, реагират малко бавно, но са приветливи и засмени. Разбираме се с труд, трънският диалект е чудат за несвикнали. Около темата за ракията разбирането нараства:
- И мене шишето ми кима некога, казуе ми: "ела да си глътнеш!" - споделя веселата Кона.
-----каре тук курсив----
Местното наречие принадлежи изцяло към западната група на българския език, но се отличава с особени форми. Неговата област обхваща Пиротско, Царибродско, Брезнишко, Трънско, Вранско и северната част от Кюстендилско Краище...Някои форми са като сръбските, но инак фонетичният, морфологичният и лексикалният материал е български.
------
После поемаме към Ерма. За ждрелото е писано толкова, че е по-добре да оставим Алеко, Иречек и фотосите да говорят.
Печално впечатление обаче прави огромното количество пластмасови бутилки, които реката върти из въртопите си. Ерма е река, която идва от Сърбия и се връща там. И отсам, и оттам живеят българи. Размишлявам над тази интеграционна и екологична загадка, докато пъхтим по стръмнините скатове на ждрелото.
----каре тук курсив----
Беднотията на покрайнината принуждава трънчани да търсят поминък в чужбина. Ходят по работа в Сърбия, Румънско, в Ломско и София повечето като дюлгери, дърводелци, грънчари или прости надничари...При това трънчани са хора хитри, в тяхната покрайнина не вирее нито евреин, нито цинцарин.
...
Турците в последно време на своето владичество гледали колкото е възможно по-малко да дразнят населението, между което поради недостатък на турски села нямали никаква подкрепа. Последният каймакамин в Трън е бил даже християнин.
---------
* Тук и по-долу текстът в курсив е от "Пътувания по България" на Константин Иречек
|
|
|
|
|
|
|
|