:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 447,810,959
Активни 273
Страници 30,286
За един ден 1,302,066
ОТ АРХИВИТЕ

Вражеският печат и (не)сигурността на Държавна сигурност

Как "милиционният" апарат в "модерната държава" след 9. IХ. 1944 г. осведомява висшето ръководство за всяка издадена книга и вестник, но без "ненародно" съмнение към всички граждани
Снимка: Архив "Сега"
"Няма съмнение, че при сегашната разпространеност и влияние на печата и на професионалния живот в творчеството на народния колектив, за народната милиция е абсолютно необходимо да упражнява върху тези два клона на обществения живот един - не вече предварителен, във формата на цензура, контрол, но административен контрол, посредством който милиционният апарат и с него висшето ръководство на нашата страна, да бъде пълно и всестранно осведомен по всички събития на тия две обширни области на модерната държава".

Извадка от документ от 8 декември 1944 г. на Дирекция на народната милиция - Държавна сигурност. До столичния комендант на народната милиция и с препис до областните инспектори по ДС. ------

И до днес този документ се пази в архивите на МВР. И дава представа какво е било тогава да си журналист, писател или част от всяка друга област на интелигенцията.

След тази инструкция, от ДС предупреждават областните си инспектори, че занапред ще се издават редовни окръжни и ще се извършват допитвания чрез "личен контакт по телефона, телеграфически и писмено".

Добрата новина е, че работата им ще е облекчена от съществуването на комитети на ОФ, посредством които милицията може да се ползва и от съдействието на "самия народ".

Първоначалното разпореждане е категорично - каквито и да било печатни "изделия", излизащи в страната, и внасяни от чужбина, те трябва



да се изпращат в троен размер до ДС,



съгласно заповед от октомври 1944 г. На първо място, естествено, ежедневния и переодичния печат, а след тях книги, "листове и позиви".

В документа се отбелязва, че макар и заповедта да е била предадена по радиото и широко разпространена в пресата, все още не се изпълнява в провинцията. Единственото, което се получавало оттам, били откъслечни броеве от вестници. Затова е поставена задача на областните инспектори да съставят списък на всички излизащи в региона печатни издания, както и на печатниците, в които се правят. Също да се съберат сведения за техните издатели и редови сътрудници, тиража, финансовата организация, капацитета на машините и "предимния" характер на печатаното в тях. Служителите на ДС по места са задължени да се погрижат да изпращат печатните издания до Дирекцията на милицията още от момента на излизането им от печат.

От ДС отправят забележка, че е възможно "експедицията по пощата да претърпява закъснения", затова е нужно да се предава по-бързо информация за публикации, които засягат политическата сигурност и спокойствие в страната. Особено за такива, които противоречат или излизат извън рамките на програмата на Отечествения фронт. Затова е наложително, съветват от ДС, да продължи съществуването отпреди 9 септември на преглед на печата от така наречените ревизори по печата. Противно на очакванията обаче в инструкцията



се прокрадва и нотка на демократизъм



- вече не е необходимо предварително преглеждане на коректурите или на набрания вестник.

"Подчертаваме изрично това обстоятелство, тъй като трябва да имате предвид, че всички норми, засягащи надзора върху печата, са отменени", се казва в документа.

Разбира се, това едва ли има особен смисъл, предвид следващото указание: "В изпълнение на закона за народния съд, както и сключеното в Москва примирие, една от вашите ударни задачи представлява установяването, описа и изземането на всички печатни издания с прогермански, фашистки и расистки характер, както и всички такива издания, изображения, ликове и надписи против СССР, Великите демокрации или нашите съседи. Това изземане няма да се извърши само от частните лица, дотолкова, доколкото единичните екземпляри, намиращи се в същите, не получават разпространение", пише още в указанието.

Вменява се и задължението да се проверят пощенските служби и митниците дали се получават чужди печатни произведения. Ако има такива, трябва да бъде изпратен поне по един екземпляр от тях за преглед в Дирекцията на милицията, като останалите трябва да бъдат задържани.

"Ако имате тази възможност, влизайте във връзка със съответните командвания на Червената армия и ни изпращайте поне по един брой от Съветските вестници, каквито тук не винаги можем да намерим. Същото се отнася и за английски, американски, турски, гръцки и югославски печатни издания", призовават от ДС своите хора.

Накрая се казва, че трябва областните инспектори да съобщят дали са започнали контрол върху "представленията на филми, театрални пиеси и пр."

Покрай печатните издания обаче, в инструкцията са отправени напътствия и как да се действа с всички дружества, които се считат за фашистки. И не само. "Правителството на България се задължава незабавно да разтури намиращите се в българска територия прохитлеристки и други фашистки, политически, военни, полувоенни, също и други водещи враждебна на обединените нации програма, и занапред да не допуща съществуването им", пише в главата "Бюро "Дружества".

В "Бюро "Проучвания" пък отново се забелязва стремежът на ДС да покаже колко положителен е наложеният след 9 септември строй. Записано е, че по някои от задачите, поставени в инструкцията, не е необходимо да се правят повсеместни проучвания, защото: "Една народна Държава не се нуждае от едно ненародно поставяне под съмнение на всички граждани".



В началото на 50-те години



структурата на ДС вече е много по-обхватна. В архивите и до днес е запазен документ от 1952 г., в който е описана разстановката на отделите и служителите им.

Към Трети отдел например влизат отделенията "Интелигенция и младежи", "Духовенство", "Национални малцинства" и "Анонимки". Към интелигенцията специален инспектор ръководи групата от разузнавачи, която обслужва СУ, Държавната политехника "Й. Сталин", Висшия икономически институт, БАН, Музикалната академия, Художествената академия и отделно Съюза на художниците. Друг инспектор отговаря за Кинематографията, Народния театър, Музикалния театър, Операта, Съюза на композиторите, Държавната филхармония, вестниците "Отечествен фронт", "Труд", "Новини", Писателския съюз, Народната библиотека, радио "София", дори и Есперантския съюз.

Трети инспектор обслужва ВКФС "Народен спорт", издателства "Физкултура", ЦК на ДСНМ, в. "Народна младеж" и в. "Септемврийче".

В отделение "Духовенство" пък разработват православното, западно-католическото и протестантското духовенство, бившите масонски ложи и сектите - дановисти, устабашевци, Добрият самарянин, кръстникавци и вегетарианци. Старши разузнавачи отговарят специално за Дирекцията на вероизповеданията и Свещеническия съюз, синодалното книгоиздателство и синодалната свещолеярна, Семинарията и Духовната академия (професори и студенти).

По същата схема действа и отделение "Национални малцинства", което разработва



вражеските елементи в македонското



и турското малцинство и българо-мохамеданското население.

Отделни хора наблюдават културно-просветното дружество "Гоце Делчев", Главното мюфтийство, редакциите на турските вестници, турските студенти, както и тези от Пиринския край, следвали в Югославия до 1948 г.

През 1955 г. по собствените преценки на видни представители от апарата на ДС е постигната до голяма степен целта на дейнноста й. В документ от началника на III управление се казва: "От анализа на вражеската дейност в последните няколко години и измененията, които настъпиха, следва да направим заключение, че вражеското подполие по някои линии е политически бито, разоръжено, разгромено или прекратило съществуването си". И следва пример: от 9 септември 1944 година дотогава няма нито един опит за възстановяване на националистичната организация "Бранник" или сериозно включване на бранници в активна вражеска дейност. Изключение правели "отделни бивши ръководни единици, които са членували в разни фашистки организации".

Заради това началникът на управлението предлага да бъдат закрити секторите в ДС, които отговорят конкретно за

такива "отживели и политически отдавна отречени фашистки групи" като "Бранник", "Родна реч", "Кубрат" и "Стожер".

Останалите техни привърженици пък да се числят на общо основание като вражески контингент по линия на "бивши фашисти", "легионери" и "ратници".

Предлага се още да отпаднат и линиите "трайчокостовци" и "троцкисти", но пък към фашистките организации да бъдат причислени и "активните врагове" от ВМРО (михайловисти) и други остатъци от "националистически и терористични организации", като "Въртоп".

Едва години по-късно, през 1967 година, с решение на секретариата на ЦК на БКП е дадено съгласие в рамките на Комитета за държавна сигурност да се съзададе Управление VI "за борба срещу идеологическата диверсия, контрареволюционните, националистическите и други противодържавни прояви в страната".

-----

Каре



Из списъка на забранените издания



- Стопански наръчник за селото (германско издание);

- Списание "Нова Европа" - списание на европейската академична младеж (всички книжки от всички годишнини);

- Списание "Философия и психология";

- Арманда Ледолини - "Идеи и планове за преустройство на Европа";

- Всеволод Левашев - "Болшевизмът";

- Д-р Н. Христов - "Богата земя, беден народ";

- Алек. Ганчев - "Нова Европа и утрешна България";

- Списание "Заветът на героите" (всички книжки, в които е писано за германците);

- Д-р Димитър Гаврийски - "Философия и политика на войната";

- Владикин - "За правото на нацията";

- Л. Владикин - "Борба за нов ред";

- Иван Богдан - "Д-р Анте Павелич разреши Хърватския въпрос";

- Л. Малеев - "Одолф Хитлер" (грешката в името е вярна - б. а.);

- Д-р Гьобелс - "Истината върху Испания";

- Б. Мусолини - Стоте дни на Наполеон (драма);

- Дим. Симидов - "Гости от небето", и т. н.

-----
 
За други обаче тази дата е повод да отдадат почит пред паметта на загиналите след 1944 година.
2
1480
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
06 Август 2005 10:07
Какви са тези новоизмислени секти - "дановисти" (дъновисти?), "кръстникавци", "вегетарианци"? Пишете по-грамотно.
07 Август 2005 17:41
Горещо съветвам господжата ДЕСИ ДЕНЧЕВА преди да се изхожда по въпроси на сигурността на една държава преди всичко малко да се пообразова на тая тема, за да не звучи елементарна, че даже и смешна. Освен това не е обективно отделни документи да се разглеждат откъснато от контекста и конкретната историческа обстановка. Господжата сигурно не знае, че по това време в Америка се ширеше безпрецедентен лов на вещици, начело на който стоеше един патологично смахнат сенатор, който в момент на умопомрачителен алкохолизъм тури край на живота си, че по времето на социализма американското посолство в България беше абонирано за всяко достъпно печатно издание, било то даже и заводска многотиражка. В областта на сигурността над 90% процента от информацията постъпва от така наречените открити източници.
Стига с тия поръчкови статии! Не се сетихте една дума да обелите по случай атомната бомбардировка над Хирошима, при която загинаха над 150 хиляди, не се сетихте да анализирате, че именно полета на Инола Гей е началото на студената война, а не фамозната реч на Чърчил във Фултън.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД