Веднъж на близо сто години се случва човек да чуе, че е открита нова планета в Слънчевата система. Откривателите записват името си в историята, митовете за митичната планета "хикс" умират, а старите учебници на децата спешно се нуждаят от пренаписване. Въпреки че световният развален телефон вече обяви обектът с благозвучното име 2003 UB313 за десетата планета в Слънчевата система, статусът на откритието все още не е ясен официално. За това трябва да се произнесе Международният астрономически съюз. "Все още трябва да се уточнят редица подробности, за да е сигурно, че става въпрос за планета. Очаквам да минат поне 6 месеца преди това да се случи", обяснява за "Сега" Митко Славов, физик-астроном от обсерваторията във Варна.

---

Откриването на 2003 UB313 бе окачествено като епохално събитие, защото нова планета в Слънчевата система не е намирана от 1930 г., когато е открит Плутон, и защото това е най-отдалеченият известен обект в Слънчевата систма. Светът, погледнат от повърхността на 2003 UB313, вероятно би изглеждал черен, защото тялото има твърде малка маса, за да поддържа атмосфера. Слънцето пък вероятно прилича на звезда като останалите, само че малко по-голяма и ярка, казва Митко Славов. Повърхността може и да е твърда, подобни тела се състоят от скали и лед, добавя той. Ако там имаше високоразвит живот, извънземните щяха да треперят от студ и да вдигат новогодишно шампанско веднъж на стотици или хиляди земни години.

Загадъчното космическо кълбо ожесточава дискусията сред учените



какво всъщност може да се нарече планета



И до днес има астрономи, които смятат, че Плутон не е истинска планета, а един по-голям обект сред множеството, които обикалят отвъд Нептун. Интересното е, че учените не са решили напълно и въпроса за спътниците. Тези около Юпитер нарастват лавинообразно, засега са изброени 63, но и това може да е предпоследно.

Големината на обекта и отдалечеността му определят дали той ще бъде наречен планета. 2003 UB313 може да се окаже и по-голям от Плутон. Мъката на учените е, че за големината му се съди по това каква част от слънчевата светлина се отразява от повърхността му. Този метод обаче може да заблуди и да се окаже, че става дума за по-ярък, но по-малък обект вместо за тъмно и широко тяло. Отдалечеността на кандидат-планетата е вдъхновяващо голяма, сметната дори в космически мащаби. За да се отразят в повърхността й, слънчевите лъчи трябва да изминат разстояние, равно на цели 97 отсечки "Земя-Слънце".

Десетата планета може да не е последната в нашата Слънчева система. Тъй като отвъд Нептун има цял пояс от над 70 000 космически тела с диаметър над 100 км, един ден може да се окаже, че някое от тях също е планета. Тези обекти обаче са твърде далече от Плутон.



Да се открие планета не е шега работа



дори в днешно време. Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн са се виждали на небосклона с просто око още от древността и са известни отдавна, разказва Славов. Уран, Нептун и Плутон са познати от XVIII в. насетне. Думата "планета" има гръцки произход и означава "блуждаеща звезда". Още древните гърци са забелязали, че планетите от нашата галактика се местят по небесната арка сравнително бързо, а не са неподвижни. 2003 UB313 например е заснет още през 2003 г. Тогава обаче учените не предположили, че той се движи. Преместването е засечено едва през януари т. г. и едва тогава става ясно, че 2003 UB313 сигурно е планета. От януари учените са се опитвали да препотвърдят данните за по-голяма сигурност, но новината бе съобщена заради изтичане на информация.

По много интересен начин е открит Нептун, разказва Митко Славов. Това е станало само "с върха на молива". Френски астроном използва закона на Нютон за гравитационното влияние между телата и на базата на смущенията в орбитата на открития вече Уран той предсказва къде точно трябва да се намира друга планета. Немски учен се запознава с изчисленията, насочва телескопа към изчислената позиция и открива Нептун. Това доказва силата на теоретичните научни размишления. Този метод се използва и днес, но каквото е могло, вече е пресметнато, казва още Славов.



Да се търси планетата "хикс"



е стара мания на човечеството. И като всяка мания е омесена в митове, книги и филми. На малкия екран са развихряни какви ли не фантазии - че на десетата планета има извънземни, които живеят в осем измерения; че тя се намира между Юпитер и Сатурн; че е планета-близнак на Земята, напуснала Слънчевата система и пр.

От години има сериозни, а и несериозни научни хипотези за съществуването на десета планета. Сред тях е и тази, че между Марс и Юпитер някога е имало планета, наречена Фаетон, която впоследствие се е разпаднала и оттам се е появил сегашният астероиден пояс между Червената планета и гиганта. Има обаче и хипотеза, че астероидният пояс по-скоро е резултат от несъстояла се планета. Човечеството е имало сериозни основания да търси хипотетичната планета "хикс" отвъд орбитата на Нептун. Причината е в установените навремето разлики между пресметнатите и наблюдавани орбити на газовите гиганти Уран и Нептун. Модерните измервания обаче притъпиха подобни надежди.

Изследователят Пърсивал Лоуел (най-известен с твърденията си, че е наблюдавал канали на Марс) е този, който нарича мистичната планета "планета хикс". В началото на ХХ век той провежда две издирвания, но без успех. По ирония на съдбата през 1915 г. в обсерваторията му са записани два бледи образа на Плутон, но по това време той все още не е бил разпознат като планета. Лоуел умира десетина години преди 1930 г., когато



в неговата обсерватория е открит Плутон



Тъй като масата на новозабелязаната планета не е достатъчно голяма, за да обясни отклоненята в орбитата на Нептун, търсенето продължава. Оттогава отвъд Нептун са откривани само астероиди, комети, цял пояс от късове скални частици и лед, но не и планета. Мисиите на "Пайъниър" и "Войаджър" опровергаха хипотезата на Лоуел, защото изчислиха по-точно масите на газовите гиганти и сложиха ред в изчисленията. Това не изключи вероятността да се заснемат неоткрити планети, които не причиняват забележими отклонения в орбитите на Нептун, Уран, Сатурн. Но точните измервания сложиха край на надеждата (за учените, не за широката любопитна публика), че евентуалните планети могат да бъдат планетата "хикс".

Най-величественото име, което хората са давали на подобно въображаемо космическо тяло, е Персефона. По древна традиция планетите се кичат с имена на гръцки или римски божества на горното и подземното царство. Желанието на един от тримата откриватели на обекта - американецът Майкъл Браун, е тя да бъде кръстена на неговата дъщеря Lilaс, което на български означава люляк. Засега ни остава само да чакаме последната дума на астрономическата общност.

2003 UB313 ще се вижда с телескоп през следващите 6 месеца в съзвездието Кит.

----

Каре



ДЕЖА ВЮ

В началото на м. г. човечеството бе разтърсено от същата смайваща новина - че е открита десета планета в Слънчевата система. Нарекоха я Седна - на името на ескимоска богиня на морето, хвърлена от баща си във водите на Северния ледовит океан. В крайна сметка Седна се оказа недостатъчно голяма и твърде отдалечена за планета и бе квалифицирана като планетоид. Все още много неща за нея не са известни и може да се очакват изненади.

Седна се отличава с крайно загадъчна орбита, неясна маса и е по-червена от Марс. В началото се смяташе, че има спътник, впоследсвие това бе опровергано. Около Слънцето Седна обикаля за над 11 000 земни години. Учените спорят дали Седна е част от Куйперовия пояс отвъд Нептун, в който има космически тела от скали и лед или е част от т. нар. Оортов облак, който обкръжава Слънчевата система и вероятно е източник на комети. Седна може да бъде част дори от друга слънчева система. Обекти като 2003 UB313 може да са остатъци от първоначалния облак, от който се е образувала Слънчевата система.