|
А най-търсеният и отзивчив епидемиолог е шефът на отдел противоепидемичен в здравно министерство д-р Ангел Кунчев. Неговото лице се появява при криза с боклука в София, при взрив от вътреболнични инфекции, при обичайните грипни епидемии и нови заплахи като ТОРС и птичи грип.
----------------------------
За повечето хора епидемиологията е равнозначна на зарази. Тези болести обаче се лекуват и диагностицират от инфекционисти. А работата на епидемиолога е всичко, свързано с разпространението на заразните болести в обществото, той е този, който организира надзора над инфекциозните болести.
Тази специалност е рядка. "Никой няма желание да работи това - натоварено е, отговорно и неблагодарно", казва Ангел Кунчев.
Наздорът над инфекциозните болести
Ангел Кунчев е роден през 1959 г. в Харманли. Учил е в Пловдивския медицински университет, завършил е през 1985 г. "За никаква детска мечта не може да става дума, нито за медицински традиции в семейството. Не знам защо - медицината ми се стори най-интересното, което по това време се предлагаше във висшето образование. А когато веднъж започнеш с медицината, нещата се променят, защото започваш да се ориентираш. Трудно е, но е интересно", казва Кунчев. В медицината харесвал психиатрията и образната диагностика. "Никога не съм мечтал да ставам хирург или суперспециалист по вътрешни болести. По-интересните области са тези, които са по-малко познати. Психиатрията е страхотно поле - знанията ни за функциите на човешкия мозък са някъде в каменната ера. Тази наука тепърва предстои да се развива. А другите неща са до голяма степен ясни, големи изненади не могат да се очакват", казва Кунчев.
Както често става обаче, животът сам дава посоката. "В последния курс се ожених най-накрая, след завършването с жена ми приехме предложението аз да работя като епидемиолог в Хасково, а тя - като микробиолог, все в рамките на системата на профилактичната медицина", разказва д-р Кунчев. Той не е знаел какво точно ще представлява работата, тъй като обучението по медицина слабо застъпва епидемиологията и се придобиват съвсем повърхностни знания. Ако съдим по бюрото на Кунчев - епидемиологът е книжен плъх, заптупан от папки и хартии, който само разпределя информация и говори по телефона.
"Напротив, пътува се много, хубавото е че 50% от работата е на терен - при възникване на епидемия или при отделни случаи трябва да се посети болния, да се разпита, да се издирят и изследват контактувалите с него, да се отиде в дома му и да се видят условията на живот, да се предложи имунизация, ако е нужно", отвръща специалистът. Работата на Кунчев включва и предпазване на страната от внос на зарази, дезинфекция, борбата с членестоноги, комари, гризачи и т. н. организми, които могат да пренасят зарази, имунизациите. Епидемиолози има и в големите болници, които следят за вътреболнични инфекции. Останалите - в ХЕИ, работят с кой ли не - областни управи, болници, джипита, ветеринарно-медицински инспекции. Много е трудно да координираш толкова много хора и е неблагодарно, защото не се вижда, обяснява Ангел Кунчев.
Медиите
Напоследък част от работата на епидемиолога, или поне на Ангел Кунчев, е да шества в медиите, за да оповестява или предупреждава за възникването на дадена болест. Например при кризата с боклука и опасността от взрив от дезинтерия в София той буквално течеше от всеки екран и ефир. "Не знам как издържам", коментира Кунчев. Медийните изява са съвсем умишлени, но предупреждението на населението за опасност от зарази чрез вестници, радиа и телевизии едва отскоро е част от работата на епидемиолога. Допреди 10 г. цялата информация по отношение на заразните болести се приемаше едва ли не за тайна и неприятна за обществото, припомня специалистът. В миналато това е било практика, за да се пази имиджа на държавата, да не се вадят проблемите на показ. Благодарение на което още съществува стереотипът, че епидемия от еди-какво си има, но някой я крие. "А единственият начин, когато има проблем, е да се дава цялата информация. Няма полза да се крие. Със заразните болести това не може да стане - организмът не се съобразява с нищо и ако криеш, нещата стават по-големи и излизат на повърхността. Инфекциите не са идеологически обвързани", шегува се Кунчев.
Нещо повече - в последните години на Запад започва да се говори за епидемиологично разузнаване, ние също започваме да възприемаме тези методи, обяснява лекарят. Разузнаването представлява следене на всички вестници, радиа и телевизии. "Факт е - неоспорим и много жалък, че най-бързо информацията за заразни болести достига до медиите", не крие Кунчев.
Пътища
17 години Кунчев е шеф на епидемиолозите в Хасковска област. Няколко пъти го канили да дойде в Министерството на здравеопазването. Три пъти отказвал, на четвъртия се съгласил. "Работата е много интересна, аз си я харесвам", казва Кунчев. "Губиш обаче много - нямаш време за нищо друго. От 4 г. съм в МЗ, имам 130 дни отпуска и за това време не съм сигурен дали и 15 дни съм ползвал".
Противно на общото мнение, че по министерствата битуват само чиновници, които по цял ден нищо не правят, Кунчев казва: "Натовареността е голяма. Работи се между 10 и 12 часа на ден. Потокът информация е огромен - от цял свят и от цялата страна - жалби, въпроси, съобщения за птичи грип в Китай, например, обмен със СЗО, съседни страни, ЕС, ХЕИ, плюс постоянен контакт с медиите". Да не говорим каквто става при грипни емидемии, да речем.
Явно Кунчев е обсебен от работата. Говори само за епидемиологията, при това с оживление. "Всички лични интереси и хобита са в минало време. Най-големият стрес, когато дойдохме в София, беше, че първо си загубих приятелите, а нямаш време и възможност да си създаваш адекватна нова среда. Децата го приеха много тежко, костваше им 1-2 години да си намерят свой кръг", обяснява лекарят.
Е, епидемиологът на МЗ пътува доста по научни конференции. "Интересно е да видиш други страни и места. Само че интензитетът на работа по време на тези посещения не позволява твърде разходки. Ако решиш да си вършиш работата както трябва, де", казва той. Като че ли подобни пътешествия са му поомръзнали.
Малко са най-интересните пътувания - посещения на екзотични страни, при които епидемиологът попада в реална ситуация на реална епидемия, допълва Кунчев. Но и в България има непрекъснато предизвикателства и интересни ситуации - я боклукът в София, или наводненията из страната, ще се внесе нещо отвън - като уж забравените морбили и детски паралич, или ще възникне нова болест - като ТОРС и птичи грип.
Зарази
"Винаги, когато става дума за болести, хората мислят за себе си, което е нормално. А при нас отделният случай няма значение, за нас е важно доколко е заплашено обществото", разсъждава Ангел Кунчев. И дори да не е много тежка една болест, дори да става дума за широка грипна епидемия, при която никой не умира, това е много сериозен стрес за държавата и здравната система, защото едновременно се струпват огромни разходи.
Куриозно е, че при едни и същи обстоятелства едни хора се разболяват, а други - не. Една от любимите случки на Кунчев е помен в хасковско село. 20 души, всички доста възрастни, яли застроена със заразени със салмонела яйца супа. Мъжете обаче първо изпили по една две ракии и наблегнали на кюфтетата. "В крайна сметка се разболяха само бабите, дори 2 починаха. Но тези, които бяха пили, прескочиха болестта, защото са създали лоши условия за развитие на причинителя. Вредни работи говоря от гледна точна на здравната просвета, но това е факт", смее се Кунчев.
Едни от най-страшните епидемии са когато се засегне водоизточник, казва епидемиологът. Тогава единствените, които не са засегнати, са най-малките деца, тъй като те пият мляко. У нас такава епидемия не е имало, само взривове в малки населени места. "Другото голямо предизвикателство в момента е птичият грип. Той ще стане страшен, ако започне да се предава от човек на човек, а не само от животно на човек, както е сега. Но е въпрос на време и това да се случи, биологичната лаборатория си работи", предупреждава специалистът.
|
|
|