Добре узрялата сочна и ароматна праскова е един от най-романтичните летни плодове. Нейните ярки цветове и красив овал красят много от картините на Пол Сезан, а заради вкуса и аромата й писателят Емилиян Станев я превърна в любовна метафора в повестта "Крадецът на праскови". Този романтичен ореол около прасковата впрочем е твърде стар дори древен. В Рим я смятали за предпочитания плод на богинята на любовта - Венера. В Китай, където преди повече от 3000 години е започнало нейното култивиране, прасковата също е смятана за специално и мистично растение. За таоистката религия тя е свещеното дърво, което дарява безсмъртие. Поради което в дворците на китайските императори нейните плодове били високо ценени. Самата дума "тао" на китайски означава праскова.

----

Историята на прасковата е добра илюстрация за ролята на търговията и войните в развитието на цивилизацията. Китайски търговци първо ги пренесли в Персия, откъдето минавали някои древни търговски маршрути. Изглежда тези търговци по пътя са утолявали глада и жаждата си с праскови и после хвърляли костилките. Военните походи на Александър Македонски на изток отворили пътя на прасковата към Европа. Около III в. пр. Хр. тя вече била позната в Гърция, а по-късно била пренесена и в Рим. Теофраст (372-287 г. пр. Хр.) е първият европейски учен, който я споменава в съчиненията си. След него римските естественици Плиний и Колумела (I в.) й отделили специално внимание и трайно затвърдили



заблудата, че този плод произхожда от Персия



Това ясно личи от ботаническото наименование на прасковата - Persica или Prunus persica. Едва през XIX в. било установено, че нейната родина е в Китай, но вече било късно и излишно да се променя името, с което се е настанила в много европейски езици.

В Рим дълго време вярвали, че прасковата е отровна и че с нейните плодове трябва да се внимава. Обяснението е свързано с минималното съдържание на циановодород в костилките и листата.

В Западна Европа популярността й нараснала едва в края на Средновековието. През XVI век испанци и португалци я пренесли в Америка. Във Викторианска Англия прасковата била смятана за



задължително допълнение към изтънчената кухня



В края на XIX век тя се оказала в основата на един от най-популярните европейски десерти - пеш мелба. Около него също витае известен романтичен ореол. Измислил го е легендарният френски готвач Огюст Ескофие в чест на оперната певица Нели Мелба по случай откриването на хотел "Карлтон-Риц" в Лондон. Този забележителен десерт представлява тройна коалиция от леко попарени в алкохол белени праскови, ванилов сладолед и малини, която вече повече от век властно присъства в световното кулинарно пространство.

-----

Рецепти



Пай с праскови

Продукти: 7 праскови, 2 яйца, 125 г масло, 150 г захар, 200 г брашно, смлени орехи, пудра захар.

Брашното, яйцата, маслото и захарта се разбиват с миксер до получаване на гъсто тесто. Сместа се разстила в намазана с масло и поръсена с брашно тава. Прасковите се нарязват на тънки резенчета и се подреждат отгоре. Паят се пече в предварително загрята фурна, първо отдолу, за да се надигне тестото и след това отгоре, за да се препече. След като се охлади леко, паят се поръсва с пудра захар и настърганите орехи.



Праскови с мед и бяло вино

Продукти: 4 едри и добре узрели праскови, 1 ванилия, 1 с.л. пчелен мед, 1 чаша бяло вино.

Ванилията и медът се разтварят в 200 мл вода. Полученият сироп се загрява на слаб огън и в него се поставят предварително обелените, почистени от костилките и нарязани на осминки праскови. Оставят се да къкрят няколко минути, след което се добавя бялото вино и сместа се охлажда. Прасковите се сервират в големи стъклени чаши, украсени със стръкчета пресен джоджен или маточина.



Класическа мелба с праскови

Продукти: 8 праскови, обелени и нарязани на половинки, 30 мл черешова ракия, 150 г малини, 500 г ванилов сладолед, 50 г бланширани, обелени и нарязани бадеми, 150 г кристална захар.

С две трети от захарта и половин ч.ч. вода на слаб огън се приготвя захарен сироп, към който се прибавят прасковите, заливат се с черешовата ракия и се варят 2-3 минути. След като се охладят, прасковите се отцеждат. Малините се пасират заедно с останалата захар. Сокът леко се загрява с постоянно бъркане, докато захарта се разтвори, след което също се охлажда. Сладоледът се разпределя в подходящи чаши и отгоре се подреждат половинките праскови, полива се с малиновия сироп и се поръсва с бадемите.



Фламбирани праскови

Продукти: 4 големи праскови, парче марципан, 2 с.л. пудра захар, трохи от бял хляб, масло, 150 мл коняк.

Прасковите се потапят във вряла вода, разрязват се на половинки, изчистват се костилките и се обелват. Във всяка половинка се поставя парченце марципан, покрива се с трохи и се добавя парченце масло. Нареждат се в огнеупорен съд и се запичат на фурна, докато трохите се зачервят. Наръсват се със захар и се заливат с предварително затопления коняк. След това прасковите се запалват и се поднасят.

----

Каре



Завладяващият Совиньон блан



Совиньон блан е вторият по популярност бял френски винен сорт след Шардоне. Произходът му се губи някъде в тъмните векове на средновековието. Преди десетина години с ДНК анализ беше доказано, че той се е получил от спонтанно кръстосване на Совиньон и Каберне фран. Понякога го наричат и Блан фюме. С това име е по-известен в страните от Новия винен свят.

В миналото най-прочутите сухи вина от този сорт са правени в долината на Лоара и по-специално в районите Сансер и Пюи фюме.

В Бордо обикновено го купажират със Семийон. Сортът е податлив на благородно гниене, поради което участва и в някои прочути десертни вина като Сотерн и Барзак.

През 80-те години на миналия век модната вълна на белите вина го направи популярен и търсен в целия свят. Днес е широко разпространен в почти всички водещи винарски страни, като всяка от тях успява да направи нещо типично свое в жанра совиньон блан. Сред най-харесваните са совиньоните от областта Марлбороу в Нова Зеландия. У нас този сорт се отглежда основно в района на Поморие, около Разград и Търговище.

Вината са с много приятна свежест, докато са млади. Най-често, особено когато произхожда от по-хладни райони, в аромата се долавя дъх на прясно окосена трева и билки. При по-топъл климат изпъква плодовият характер, понякога с леки мускатови нюанси. Вкусът е чист и сочен. За разлика от шардонето совиньонът няма добра симбиоза с дъбовата дървесина, поради което тези вина сравнително рядко се оставят да отлежават в бъчви. Тяхната изразителна свежест ги прави добра компания за ястия от риба и морски продукти, а това пък ги прави особено актуални в разгара на лятото.

-----

Страницата подготви:

Ясен Бориславов