У нас няма институция, която да следи състоянието на всички язовири и да знае във всеки момент какво се случва с тях. Отговорните за управлението им са НЕК, "Напоителни системи", ВиК дружества, общините или концесионерите. Те ги експлоатират и съответно трябва да ги поддържат в изправност, а при нужда и да ги отводняват. Използването на водите от големите язовири пък се извършва по нареждане на екоминистъра според ежемесечни графици.

"Веднъж месечно в екоминистерството обработват данните за състоянието на язовирите, а веднъж годишно комисия на Гражданска защита проверява техническото им състояние", обясни вчера за "Сега" директорът на "Управление на водите" в екоминистерството Асен Личев. Това означава, че ежемесечните доклади се приемат на доверие и



никой не ходи на място да засича



дали посоченият от стопанина обем е верен, за да се прецени дали е нужно изпускане на вода.

"Малките язовири, които са дадени на концесия, не се поддържат достатъчно добре", заяви пред "Сега" завеждащият катедра "Хидротехника" към Университета за архитектура, строителство и геодезия доц. Димитър Тошев. Според него концесионерите не разполагат нито с нужните знания, нито с персонал, който да поддържа язовирите. "Трябва да се наблюдават поведението и деформацията на стените, да се правят своевременни ремонти, а частниците се интересуват само да печелят от експлоатацията на язовирите", възмути се ученият. Според него не е регламентирано и кой следи как се спазват изискванията за безопасност. Контролът трябва да се извършва от собственика на съоръжението - държавата или общината. В по-малките общини обаче няма и експерти, които качествено да контролират спазват ли се мерките за безопасност.

"Основен недостатък е и липсата на



център, който да предупреждава за предстоящи валежи



До момента има само център за наблюдения", твърди още Асен Личев.

Учените от БАН пък смятат, че не е достатъчно просто да има система от язовири. Те настояват част от тях (особено намиращите се по пътя на малки планински реки) да се държат напълно изпразнени, за да могат да поемат т. нар. високи вълни, които предизвикват наводненията при обилни валежи и топене на снега. По този начин се намаляват последиците от преминаването на високата вълна върху поречието след язовирната стена. Държавните органи обаче упорито остават глухи за подобни предложения, защото не могат да си позволят да се откажат от печалбите, които им носят работещите пълни язовири - от производство на електричество, зарибяване, туризъм и пр. подобни дейности.



За реките също са отговорни ред ведомства



Басейновите дирекции за управление на водите контролират състоянието и проводимостта на реките, както и поддържането на минимално допустимия им отток след изграждането на водоподпорни съоръжения. Техните заръки пък се прилагат също от няколко институции. В границите на населените места корекциите на реките се извършват от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Извън тях отговорността за безвредно течащите води носи министърът на земеделието и горите, респективно "Напоителни системи" ЕАД. С грижата за проводимостта на естествените речни русла и за защитата от водната ерозия са натоварени областните управители. Кметовете пък отговарят да няма незаконно изхвърляне и струпване на боклуци по речните брегове, което също е една от основните причини за наводненията.

Разпределението на отговорностите обаче



зависи и от конкретния момент



Според Закона за управление на кризите, приет на 17 февруари 2005 г., главно действащо лице в момент на кризи са областните управители, които ръководят създадените да подпомагат дейността им постоянни комисии за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи.

Законът за кризите обаче не действа, защото кабинетът трябва да приеме куп документи към него - Национален план за управление при кризи, Национална програма за защита на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти и Годишен национален план за действие по защитата на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти. Такива обаче все още няма. Все още не са сформирани и предвидените органи за управление като национален кризисен щаб, център за управление, центрове за управление по места, сили за реагиране, звена за управление, съвети по сигурност към различните министерства и пр., и пр.