Името "Полийс" не е измислено от Стинг. Негов автор е баранистът Стюърт Копланд, негов стар познат от джазклубовете и съосновател на групата. Син на агент на ЦРУ, завършил образованието си в САЩ, преди да се пресели в Лондон и да срещне учителя по английски и треньор по футбол Гордън Матю Съмнър.

За китарист първо вземат Хенри Падовани, но скоро той е заменен от Анди Съмърс и ето през 1977 г. вече имаме първообраза на нещо, което тогавашните критици наричат "пънкрок". Същото през 1983 г. ще нарекат "най-голямата рокгрупа в света".

Останалото е история - твърде назад в спомените, но компилацията "Every Breath You Take" прави възможното да им вдъхне живот. Повече от 20 години след разпадането на "Полийс" 14-те безсмъртни хита напомнят колко невероятна група всъщност бе това и как Стинг може и да стана соло-звезда със собствен блясък, но най-добрите си песни той написа именно за репертоара на "Полийс". Всяко парче тук е къс от историята на рокмузиката - от пробива "Roxanne", която достига 12-а позиция в класациите и им осигурява договор с "Юнивърсъл", през "Can't Stand Losing You", "Message in a Bottle" (тук присъства освежена и напудрена в нов ремикс), "Walking on the Moon", "Every Little Thing She Does Is Magic" - едва ли има човек, който да не знае тези 14 песни наизуст. Просто досега не сме ги притежавали, записани на едно място.

Самата компилация е кръстена на най-големия хит на "Полийс". "Every Breath You Take" е пилотен сингъл от финалния албум "Synchronicity", последван от епично световно турне и раздяла (макар да не е официално обявена като такава и през 1986 г. триото да се събира за кратко с благотворителна цел).

Стинг по-късно ще запише песни като "Shape of My Heart", "Moon over Bourbon Street" и "Englishman in New York". Междувременно по-младите и невежи меломани често ще приписват на неговото CV хитовете на "Полийс" - тъй като специфичният му глас не може да бъде сбъркан, със или без съпровода на Съмърс и Копланд. Сегашната компилация обаче е добър повод да си припомним кои песни на кого дължим - особено предвид факта, че напоследък Стинг окончателно се е комерсиализирал и бълва на конвейер албуми, които по никакъв начин не могат да бъдат отличени един от друг и не правят чест на музикант с такъв бекграунд.