Заглавия като "Български народни носии" (изд. "Анико") и "Непознатата София" на Иван Бърнев и Любомир Юруков (изд. "Изток-Запад") бяха съвсем доскоро немислими. Винаги в последните 15 години е имало тънка прослойка потребители, които посягат само към скъпи книги, търговците го знаят. Частното книгоиздаване се отвори бързичко за луксозни албуми и енциклопедии, но по правило вносни. Това обаче, което трябваше да узрее, беше издателската кратуна.

Деветстотин и петдесетте картички и други ретроматериали за София са подбрани от колекцията на Иван Бърнев. Подредени са тематично. Тръгва се от Централна гара, следват бул. "Мария-Луиза", Лъвов мост и т. н. Все едно разходка из София от края на ХIХ век до 40-те години на ХХ. Погледът минава по булеварди, сокаци и пазари, задържа се по фасади, наднича в магазини, кантори, кръчми, работилници, завършва из Княжево и околните села. Невероятно е - като усещане за времето, защото не е едната гола архитектура - навсякъде гъмжи от навалица. И я няма стерилността на архитектурната илюстрация. Картичките са употребени - с изпращач и получател - писма, из които може да се прочетат такива неща: "Колю! желая ти догодина да утидеш в Княжево, че да ся возиш в трамвай. с поздрав Зинка."

Двеста и седемдесетте носии в другата книга са избрани измежду 20 000-те в Националния етнографски музей. Всичко в цвят, с живи анонимни манекени. Премълчаното е, че сред тях са и народни певици. Най-отпред е немската карта на Българската екзархия, 1870-1912, със Северна Добруджа, Западните покрайнини, Беломорска Тракия и Вардарска Македония като наши земи. Съответно показаните носии покриват цялата тази територия. Добър повод да се изпокараме с всички възможни комшии, но това е положението. И хайде някой да докаже, че така както са подредени носиите едни до други, тези са български, а тези не!

Може би българският албум се възражда - с великото преживяване на красивата книга. Всичко това може да става и в Интернет, но там би било само профанация. Комуникацията е съвсем друга. Вярно, такива неща вече не са по джоба на насъщния си потребител - интелигенцията. Ама нали пустата интелигенция за това се бореше.