Героят на Колъм Тойбин в "Разказът на нощта" е гей, държи да изповяда живота си точно като гей - нищо особено дотук (изд. "Епсилон"). Ако се приспадне погледът през ключалката, предизвикан от трайните табута на християнската етика, ще остане равният разказ на равния живот на един мъж в Аржентина през втората 1/2 на миналия век.

Особеното е позата на Тойбин. Той държи да е над рамото на читателя, едва ли не да мести показалеца си по редовете. Ето, виж сега какво е другостта, каква е тихата драма на две противоречиви самочувствия в съзнанието на един човек. Той го е писал сякаш с най-важната грижа за реакцията на читателя си. И е същото като натрапчивото желание на героя му да разпитва партньорите си за осъзнаването на тяхната хомоидентичност - как са го разбрали, как е било първия им път, как са го усетили... Е, и пак си е гей-роман, няма как.