Новото поколение на "Гранд Чероки" бе представено пред български журналисти в Банско.
Около тази машина има поне две интриги - "общо всъдеходна" и "глобализаторска". Първата е свързана със запазването на всъдеходността и фирмената автентичност при ожесточената конкуренция, която вкарва все повече високи технологии, лукс и динамика над задвижването 4х4. Всъщност всички поколения на "Чероки" поставят този въпрос. Първите джипове бяха абсолютни "деца на природата" - сурови, здрави, надеждни и непретенциозни, а първите "Чероки" трябваше да ги пригодят към "цивилизацията" на асфалта и магистралите. Интригата е отразена и в името. Племето чероки е особен щатски феномен. Това са комай единствените индианци, които съумяват да запазят присъствието си в цивилизацията на белите. Културата им, здраво свързана с природата, се помни, изучава и поддържа, имат запазен език със собствена азбука и родова гордост. Генеалогията на наследниците се следи въпреки многото смесени бракове. Кръвна връзка с прочутото племе има примерно гениалният Джими Хендрикс.
Втората интрига засяга най-вече проблема какво получава "Джийп" от трансферите на технологии и въобще от присъствието си в "ДаймлерКрайслер".
Влиянието на "ДаймлерКрайслер" при новото поколение на "Гранд Чероки" става очевидно. Дизайнът възприема смелите, масивни черти на "Крайслер 300 С", съчетани с патентованите елементи на "Джийп" - кръгли фарове, радиаторна решетка със 7 вертикални отвора, ясно очертани обеми, висок профил. Машината като цяло изглежда по-изпипана, получава по-ярко излъчване, но запазва специфичната си физиономия.
От гледна точка на техниката също печели от глобалния концерн. От "Мерцедес" идва авангарден дизелов двигател, а от "Крайслер" - бензиновият HEMI. Това й дава шанс и за по-мащабно световно разпространение. Дизелът е сериозен плюс за европейските пазари, а за САЩ големият бензинов мотор и автоматичните скорости са абсолютна необходимост. Във вътрешнофирмен план "Мерцедес" все пак се стреми да запази известно технологично предимство и не е дал 7-степенната автоматична скоростна кутия и активното окачване на джиповия конкурент на "М-класата".
Най-интересният въпрос обаче е доколко "Гранд Чероки" си остава джип - машина, способна да се движи смело и далеч извън пътищата въпреки насищането с лукс и скоростни качества. Тестът, който включваше разнообразни, включително и планински маршрути, даваше възможности да се оцени и това. По магистрала 3-ото поколение е доста далеч от автентичните джипове - бързо, стабилно, динамично в ускоренията и сигурно при спиране. То уверено се настанява в крайната лява лента, а пътят пред него се разчиства като от само себе си. За това вероятно спомага и особеният имидж, който големите всъдеходи имат у нас. Сложното окачване поема меко дупки и неравности, но поддържа устойчиво високата каросерия в завой. Комфортът и обезшумяването са като в добра лимузина. Бензиновата версия с 5,7-литровия мотор HEMI (326 к. с.) има и динамика на спортно купе (ускорение 0-100 за 7 сек.). Турбодизелът тегли малко по-мудно (9 сек.), но в много отношения е по-приятен за управление - особено на ниски обороти. И двата мотора се съчетават с нови 5-степенни автоматични скоростни кутии.
По каменистия планински път към Дамянишка поляна се видя, че скъпата машина запазва и джиповата си всъдеходност. Задвижването 4х4 е с електронно разпределение на въртящия момент, диференциалите се блокират автоматично, но при офроуд може да се включи и понижаваща предавка, която дава непоколебимост пред опасни и наглед невъзможни препятствия. Масивната машина без колебание катери склонове, гази дълбоки локви и рядка кал и преодолява половинметрови камъни. Офроудът също става някак по-луксозен и лесен - отпада включването на блокажи и предавки и изнервящата работа на полусъединител. Скоростите ръчно се включват на първа или втора и машината се управлява само с внимателно пипане на газта. Хидравличният волан се върти леко, но дава обратна информация за препятствията пред предните гуми. Това е особено полезно за борбата с камънаците, тъй като масивното торпедо ограничава видимостта непосредствено пред колата и затруднява избора на оптимална линия.
При връщането през Якоруда и Белмекен машината се показа като комфортна и за високопланински пътища. При спускане е по-удобно скоростите да се избират ръчно, за да се използва спирачната сила на двигателя.











